Решение № 289 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Силвана Гълъбова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20241100500870 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20066/05.12.2023г. по гр.д. № 18402 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 34-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 95942/06.04.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу И. Т. Р., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено , че И. Т. Р., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 9 8 0 , 0 2 л в . , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент 17 в гр. София, бл. *******”, абонатен № ******* за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 152,67лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до 04.01.2023г.; сумата от 43,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2023г., до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 7,21лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3693/2023г. по описа на СРС , като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на И.

Т. Р., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 450лв., 1 представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 369952/21.12.2023г. по регистъра на СРС от ищеца - Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, в частта в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно. Приетите по делото договор за продажба на имота, молба – декларация установявали, че след смъртта на купувача на имота неговия единствен наследник бил поискал да се открие партида на негово име за имота. Така се установявало, че между страните възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота. Приетото удостоверение от СО, район Слатина установявала идентичност на административни адреси ж.к. Слатина и ж.к.

Христо Смирненски. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете - И. Т. Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че договор за продажба сочел имот в ж.к. Слатина а претенцията била за имот в ж.к. Христо Смирненски”, удостоверението от СО не сочело идентичност на същите.

Наименование на ж.к. Христо

Смирненски„ не било променяно след 1976г., договор за покупка бил от 1990г. и ако е бил за процесния имот, то щял да сочи ж.к. Христо Смирненски”, а не ж.к. Слатина. Молбата- декларация за открИ.е на партида не била подадена от ответника, а от трето лице – Е.Р.. Правилно било прието от СРС, че не било доказано купувача по договора от 1990г. да е придобил имота в индивидуална собственост, а удостоверението за наследниците сочел, че е починал разведен, което не позволявало извод , че само Т. Р. е придобил имота и така след смъртта му ответникът като негов син да е придобил целия имот по наследство от баща си. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

95942/06.04.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу И.

Т. Р., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено , че И. Т. Р., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 9 8 0 , 0 2 л в . , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент 17 в гр. София, бл. *******”, абонатен № ******* за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 152,67лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до 04.01.2023г.; сумата от 43,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2023г., до изплащането й, 2 представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 7,21лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3693/2023г. по описа на СРС , като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че имотът е собствен на ответника и той е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период на стойност за която е предявен иска, , дължали цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът И. Т. Р., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че задълженията възникнали до 24.01.2020г. били погасени по давност. Не бил собственик и ползвател на имота. Договор бил за ж.к. Слатина, а процесният имот бил в ж.к. Христо Смирненски”.

Молбата –декларация не била подадена от него , а от трето лице Не дължал цена на дяловото разпределение, тази услуга била предоставена от 3-то лице, възлагането на събирането не променяло носителя на вземането. Не бил изпаднал в забава на плащанията защото фактури не били публикувани, не можело да изпадне в забава преди да се установи размер на задълженията, неспазването на срока за издаването на изравнителната сметка налагало необходимост за да изпадне в забава да бъде поканен да плати главниците. Не оспорвал фактите, за които била поискани съдебните експертизи.

Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Техем Сървисис”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 3693/2023г на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 18635/24.01.2023г. е издадена заповед, с която е разпоредено И. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 9 8 0 , 0 2 л в . , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент 17 в гр. София, бл. *******”, абонатен № ******* за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 152,67лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до 04.01.2023г.; сумата от 43,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2023г., до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 7,21лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г., съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 17.02.2023г. , подал е възражение на 17.02.2023г. сочейки, че няма облигационно правоотношение между страните, не дължи дялово разпределение, не е изпаднал в забава, задълженията са погасени по давност, претендирал е 3 разноски, на 10.03.2023г заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 06.04.2023г.

По делото е приет неоспорен от страните договор за продажба на имот по Наредбата за държавни имоти, съгласно който на 07.11.1990г. Т. И. Р. е закупил държавен имот, ведомствен на СО”Монтажи”, представляващ апартамент № ******* в комплекс Слатина, гр. София.

Прието е удостоверение за наследници, издадено от СО, район Слатина, съгласно което Т. И. Р. е починал на 28.01.1998г. , местоживеенето му е в гр.

София, ж.к. *******, бил е разведен към него момент и наследникът му по закон е синът му И. Т. Р..

Прието е удостоверение, издадено от СО, район Слатина, съгласно което изграденият през 1976г. жилищен комплекс на територията на района е с наименование „Христо Смирненски”, то не е променяно, попълярно сред населението било името кв./ж.к. Слатина, няма промяна на номера на жилищни сгради.

Прието е извлечение от сметки на ищеца, обобщени фактури от 31.07.2020г., 31.07.2021г., 31.07.2022г., сочещи задължение на ответника към ищеца за заплащане на процесните суми, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е 481,64лв; за период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. потребено е 258,85лв.; по фактури начислени са по-високи; за период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. потребление е за 260,10лв. по фактури начислено е по-високо, за дялово разпределение начисленията са в размер от 1,49лв. до 1,52лв. месечно.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 24.10.2008г. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******* е избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД дяловото разпределение на енергията в сградата . В списъка на живущи е посочено, че имоти са в ж.к. Христо

Смирненски/Слатина.

Приети са ОУ, одобрени от КЕВР с Решение от 2016г., съгласно чл. 33 и чл.

32 суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен след периода за който се отнасят, като забава за плащането на вземанията настъпва при неплащане на сумите по изравнителната сметка в срок от 45 дни след периода, за който изравнителната сметка се отнася.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото, че за първия отчетен период 2019-2020г. в система на ищеца са въвеждани суми за приспадания през юли 2020г., за целия процесен период начисленията по фактури били по-високи от реалното потребление. За дялово разпределение начисленията били в размер от 1,49лв. до 1,53лв. месечно. За периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. за топлинна енергия начисления били в размер от 198,04лв. Посочило е, че изравнителни сметки са въвеждани в система на ищеца през юли месец на съответната година и след това.

4

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и е разпоредено ответникът да му заплати сумите в размери и на основание, за които са предявени исковете по чл. 422 от ГПК, длъжникът в срок е оспорил задълженията по заповедта, като установителните искове са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредбите за топлоснабдяване.