Решение № 306 от 05.09.2022, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

306 гр.

Враца, 05.09.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 21.07.2022 г. /двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

АДМ.СЪДИЯ:

СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 245 по описа на Административен съд - Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на З.В.Т. *** против Решение № 1040-06-22/30.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е отхвърлена жалбата ѝ, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане №О-06-000-00-01537320/15.03.2022 г. за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административно-производствените правила и на изискването за мотивираност на акта по чл. 59, ал. 1 АПК.

Твърди се, че като самоосигуряващо се лице е регистрирана в НАП на 12.08.2002 г., с начало на осигуряването от 06.08.2002 г. още тогава е избрала да се осигурява за всички осигурени рискове и в нито един момент, след тази дата, не е заявявала промяна на този избор. В продължение на двадесет години заплаща редовно всички осигуровки, включително за общо заболяване и майчинство, поради което намира за лишен от правно основание отказа да ѝ се изплати обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. До края на 2021 г. се осигурявала през ЕТ „З. и Б. – З.Т.“, а от 01.01.2022 г. е решила осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице да се внасят от „Н. и З.“ ООД, в което е * от 03.10.2016 г. и е декларирала дейността си като * в ООД, считано от 04.10.2016 г., с декларация подадена на 10.10.2016 г. Така считано от 01.01.2022 г. е променен единствено осигурителя, през който се осигурява, но не и вида осигуряване, нито основанието – като самоосигуряващо се лице. Излага и съображения за нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като изобщо не са обсъдени доводите, които е изложила в жалбата си по административен ред.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител *Б.Т., моли съдът да отмени обжалвания административен акт, по изложените доводи в жалбата и представените писмени доказателства. Претендират се разноски за договорено безплатно адвокатско възнаграждение в минимален размер. Подробни съображения в подкрепа на направеното оспорване се излагат и в представени по делото писмени бележки.

Ответникът

- Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуалния представител * Ц.Ц. в с.з. и представена по делото писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че решението е издадено от компетентен орган, в писмена форма, съдържа регламентираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити и е мотивирано с изложени фактически и правни изводи. Жалбоподателката е подала декларация за започната от нея дейност, като * в „Н. и З.“ ООД на 04.10.2016 г., но не е изпълнила задължението си по чл. 1, ал. 3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, тъй като заявяването на вида осигуряване се извършва с друг вид декларация, различна от подадената.

Внасянето на осигурителни вноски без да е подадена такава декларация, не представлява правопораждащ факт за ползване на осигурителни права, тъй като осигурителят е различен от първоначалния. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети приложените в административната преписка и допълнително представените от страните писмени доказателства.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и застъпените от страните становища и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

Производството по издаване на оспорения пред Директора на ТП на НОИ гр. Враца административен акт е започнало на

08.02.2022 г., когато с вх. № Р14-06-000-00-**********/10.03.2022 г., осигурителят „Н. и З.“ ООД, представил по електронен път в НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 към Наредбата за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, отнасящо се за болничен лист № Е20213541932, издаден на

З.В.Т., на 03.02.2022 г., за периода от 04.02.2022 г. до 23.02.2022 г. вкл.

След извършване на проверка в

Регистъра на осигурителите, Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите се произнесъл с Разпореждане №О-06-000-00-01537320/15.03.2022 г., с което е отказано парично обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване. Като мотиви за отказа е посочено, че не е изпълнено условието на чл. 40, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и лицето не е осигурено за риска

„общо заболяване и майчинство“.

Издаденото разпореждане е оспорено от жалбоподателката с жалба вх.

№ 1012-06-110/25.03.2022 г. пред Директора на ТП на НОИ – Враца, който с Решение № 1040-06-22/30.03.2022 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспореното разпореждане. За да не уважи сезиралата го жалба, ръководителят на ТП на НОИ – Враца е посочил в решението, че оспорващата извършва трудова дейност, като * в осигурител „Н. и З.“ ООД от 01.01.2022 г. При направена справка в Регистъра на осигурените лица за деклариран вид осигуряване от самоосигуряващите се лица е установено, че Т. не е заявила вид на осигуряване от тази дата, като * в дружеството по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСОЛБГРЧМЛ/. След направено допълнително запитване с писмо до ТД на НАП, оттам отговорили с уведомително писмо, че оспорващата не е подала декларация за вида на осигуряване от 01.01.2022 г. по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата, при което ръководителят на ТП на НОИ – Враца изцяло възприел извода в оспореното разпореждане, че оспорващата не е осигурена за риска общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

По преписката са представени и справка за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица; справка за задължения; справка за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях за периода 01.01.2022 г. до 06.03.2022 г., както и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.; деклариран вид осигуряване от самоосигурявщи се лица; справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице от ТД на НАП В. Търново, удостоверение за платени данъци и осигуровки от жалбоподателката; декларация за регистрация на самооосигуряващо се лице от 01.11.2016 г. и от 10.10.2016 г.; формуляр за регистрация от 12.08.2002 г. и заявление за вида на осигуряването от 12.08.2002 г.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Враца, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

В изпълнение на тези правомощия, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното

Решение № 1040-06-22/30.03.2022г. е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ– Враца, в съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което е валиден и допустим административен акт.

Обективирано е в писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. При постановяването му, обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

От представения по делото формуляр за регистрация /л.75/, се установява, че като самоосигуряващо се лице жалбоподателката се е регистрирала в НАП на 12.08.2002 г. с начало на осигуряването 06.08.2002 г., чрез ЕТ „З. и Б. – З.Т.“. Съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (ДВ, бр.74/2002 г.) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, но същите разполагат и с правната възможност по чл. 4, ал. 4 от КСО, по свой избор да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно действащата към същия момент разпоредба на чл. 1, ал. 3 от НООСОЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.

В същата тази разпоредба се посочва, че видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.

Жалбоподателката е подала такова заявление /л.74/, в което е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест. В същото време няма данни, липсват и твърдения да е променяла направения със заявлението избор за вида на осигуряването. С последващите през годините редакции на цитираните по-горе разпоредби, включително и в действащите към момента на постановяване на оспореното решение, се запазва задължението за осигуряване в минимален обем, което е регламентирано ex lege, съгласно нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а видът на осигуряването може да се определя или да се променя с декларация на лицето по смисъла на чл. 1, ал. 3 НООСОЛБГРЧМЛ, а след 01.01.2007 г. - с нея или такава по чл. 1, ал. 4 от същата наредба. По изложените в жалбата и писмената защита твърдения, потвърдени от представените по делото и неоспорени от ответника доказателства се установява, че от 06.08.2002 г. до 01.01.2022 г. оспорващата е внасяла осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, през ЕТ „З. и Б. – З.Т.“. От 01.01.2022 г. осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице за същия обем социални рискове се внасят от „Н. и З.“ ООД, в което дружество тя е *и упражнява дейност от 04.10.2016 г., съгласно представената по делото Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /л.65/, в която собственоръчно е отразила, че към датата на попълването ѝ – 10.10.2016 г. се осигурява в ЕТ „З. и Б. – З.Т.“. Игнорирайки това обстоятелство, неправилно ответника е приел в оспореното решение, че Т. извършва трудова дейност, като съдружник в търговското дружество от 01.01.2022 г., за което не е подала декларация за вида на осигуряването по чл. 1, ал. 3 от Наредбата. Такава трудова дейност в същото дружество, както стана ясно от цитираната декларация, оспорващата е декларирала, че извършва още от 2016 г. При положение, че тази дейност не е прекъсвана, възобновявана или прекратявана, липсва задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за подаване на нова декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. След като осигуреното лице е едно и също и не се променя неговата воля, относно вида и обема на вече избраните от него осигурителни рискове, то основателни са доводите на оспорващата, че не следва отново да заявява с изрична декларация вида на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт и становището на процесуалния представител на ответника за противното, е неоснователно.