Определение № 1964 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1964 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20268002100420 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК като е образувано по подадени от ищеца З. С. А. и от ответника Прокуратурата на РБ, касационни жалби срещу решение № 167/13.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 329/2025 г. на Варненския апелативен съд.

С обжалваното решение въззивният съд, като частично е отменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 17/03.02.2025 г., поправено с решение № 75/03.04.2025 г., двете постановени по гр. д. № 438/2024 г. на Добричкия окръжен съд, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на З. С. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение по ДП № 537/22 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Д. в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, производството по което е прекратено, и са наложени принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2а и чл. 172, ал. 4 ЗДвП – отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС "Ф. П." с рег. [рег.номер на МПС] чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер Т., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен в останалата му част – за разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лв.

Със същото решение е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на З. С. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 101, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, наказателното производство по което е прекратено поради това, че деянието не е престъпление, в размер на заплатените разноски по ДП № 537/2022 г. за експертиза на 1 кръвна и биологична проби, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен предявеният от З. С. А. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 93 092 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 47 597, 22 евро поради оставане без работа, като резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал.

1, т.1 б. "б" ЗДвП "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато обвинение по 343б, ал. 3 НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът З. С. А. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът Прокуратурата на РБ - в осъдителната му част.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на III г.о., взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 23.07.2022 г. в [населено място] С. А. като водач на МПС бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД МВР – Д. и при тестването му за употреба на наркотични вещества с "Дрегер дръг тест 5000" бил отчетен положителен резултат за наличие на амфетамин. Ищецът бил задържан за срок от 24 часа и обискиран. Полицейските органи му съставили АУАН и иззели СУМПС, контролен талон, СРМПС, както и два броя регистрационни табели. Срещу ищеца били издадени две заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП - за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни и за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, иззети са СРМПС и два броя регистрационни табели. На 23.07.2022 г. било образувано ДП № 537/2022 г. по описа на РУ на ОД МВР [населено място] за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК и била назначена химическа експертиза. С постановление от 27.07.2022 г. ищецът бил привличан в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и бил разпитан. От изготвената на 22.12.2023 г. химическа експертиза е представено заключение, че във взетите за изследване от ищеца А. кръвна проба и проба от урина не е установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити. С оглед извода на вещото лице делото е било изпратено от разследващ полицай при ОД на МВР – Д. с мнение за прекратяване и с постановление от 09.02.2024 г., влязло в сила на 21.02.2024 г., ДП № 537/2022 г. е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на извършено престъпление.

За неоснователни са приети доводите на ответника, че той не следва да носи отговорност за действията на полицейските служители от МВР по задържането на ищеца и наложените принудителни административни мерки. Изложени са съображения, че полицейските служители действат както като административни органи, осъществяващи административна дейност, така и в случая - като разследващи правозащитни органи за събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, в рамките на предприетото 2 срещу ищеца незаконно наказателно преследване, което се осъществява всякога под надзора и ръководството на органите на прокуратурата. Поради това последната носи деликтната отговорност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при условията на солидарност – чл. 53 ЗЗД и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ – и за извършените под нейния надзор действия на полицейските служители, включително за причинените вреди от задържането на ищеца и за наложените принудителни административни мерки, като изцяло от неговата воля зависи срещу кого от процесуалните субституенти на държавата да насочи иска си.

С оглед установяване на процесните по делото неимуществени вреди, настъпили за ищеца в пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство, както и за техния интензитет, апелативният съд е обсъдил и показанията на свидетелката Ф. С. – съпруга на ищеца и на свидетеля С. К. – баща на ищеца, чиито показания е ценил при условията на чл.

172 ГПК. От съвкупната преценка на свидетелските показания съдът е приел за установено, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания – накърнени чест и достойнство, изживени силна напрегнатост, тревожност за неговото и на семейството му бъдеще, срам и обида.

При тези обстоятелства е направен извод за наличие на предвидените в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претендираните от ищеца неимуществени вреди. Съдът е посочил, че при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства: ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.

93, т. 7 НК, тъй като за извършването му се предвижда наказание – от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1 500 лв., неразумната продължителност на наказателното производство от 1 година, 6 месеца и 28 дни; извършените спрямо ищеца процесуално-следствени действия, които са били концентрирани в началната фаза на производството /взети са му проби за изследване, задържан е за 24 часа и е обискиран/; липсата на взети мерки за неотклонение; общественото и социално положение на ищеца, който до повдигане на процесното обвинение се е ползвал с добър морален облик, който облик безспорно е бил застрашен от привличането му като обвиняем; липсата на данни за публично разгласяване на случая; отзвукът в обичайната му среда – родителите на ищеца не се отдръпнали от него, но се създало известно напрежение между тях и ищеца, тъй като същите се усъмнили дали е възможно синът им действително да е употребил наркотични вещества, от друга страна – съпругата на ищеца е била уверена в неговата невинност и го е подкрепяла; интензитетът на преживените от ищеца негативни емоционални изживявания, който е бил висок, но не изключително висок; липсата на установени трайни последици за ищеца в здравословен или в личен план, както и социално-икономическите условия в страната в този период. Отчитайки всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 6 000 лв., от които 3 000 лв. за незаконно обвинение и 3 000 лв. за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ще обезщети в пълна степен ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

За неоснователни са приети твърденията на ищеца, че повдигнатото обвинение е засегнало и 3 професионалния му живот. В тази връзка съдът е посочил, че според показанията на св. С.

К., тъй като ищецът бил лишен от свидетелство за управление на МПС, то той не е можел да работи в Г.. Според съда обаче не всяка трудова дейност, която ищецът е можел да упражнява в Г., е свързана с притежаване на СУМПС, доколкото същият не е професионален шофьор, като семейството е живеело в неголямо населено място и няма данни ищецът да е управлявал там собствено МПС /според показанията на разпитаните по делото свидетели лекият автомобил, който ищецът е управлявал при извършване на проверката, е пребивавал на територията на България/. Ищецът е можел, вкл. и е бил длъжен, и да се регистрира своевременно в Бюрото по труда, като според текста на представения по делото трудов договор, регистрацията не може да бъде направена по-рано от 3 месеца преди крайния срок на приключване и в тази връзка твърденията на ищеца, че не е било възможно да се регистрира са намерени за неоснователни, доколкото ограничението е 3 месеца преди, а не 3 месеца след крайния срок на приключване.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение през времето от 17.08.2022 г. до 31.01.2024 г., въззивният съд е приел за установено следното: Ищецът З. С.

А. е работил по трудов договор от 21.09.2020 г., сключен с Paul Schulten GnbH&Co.KG в [населено място], Г., който първоначално бил срочен, а впоследствие преминал в безсрочен, на длъжността "почистващ персонал", със средно седмично работно време 35 часа и трудово възнаграждение в размер на 10,80 евро на час. В договора било предвидено, че времето на работа се определя според бизнес нуждите, особено във връзка с хигиената на обектите за почистване, ежедневното работно време може да бъде разпределено на различни обекти през деня, работникът няма право да иска превоз от и до работното място, независимо от фактическите доброволни услуги за превоз от страна на работодателя. Договорът не съдържал клаузи, според които притежаването на свидетелство за управление на МПС да съставлява условие за заемане на длъжността. По отношение обясненията на ищеца, дадени пред първоинстанционния съд, според които основният предмет на дейност на работодателя му /почистваща фирма/ бил почистване на големи закрити басейни, които се намират на около 100 км., съдът е приел, че тези твърдения са останали недоказани, тъй като не са подкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Същевременно, според същите обяснения, екипът /бригадата/, с която работел ищецът, се състоял от 3-4 души и всички те имали шофьорски книжки, отивали до паркинга на фирмата, където стояли колите и от там тръгвали към обектите, като понякога шофирал ищецът, понякога не. В представеното по делото уведомление за прекратяване на договора от 17.08.2022 г. било посочено, че ищецът е уведомен, че тъй като от 15.08.2022 г. отново отсъства без извинителни причини, трудовото правоотношение се прекратява поради отнемане на трудовата книжка, считано от 01.09.2022 г., както и че, за да запази правото си на обезщетение за безработица той е длъжен да се регистрира като търсещ работа лично в агенцията по заетостта веднага след получаване на известието. Според съда от текста на уведомлението за прекратяване на трудовия договор следва, че първото основание за прекратяване е виновното поведение на работника, който отново, според работодателя, не се е явил на работа без извинителни причини 3 работни дни 4 и на следващо място отнемане на СУМПС /според справката за доходи за м.08.2022 г., изготвена от работодателя, ищецът е ползвал през м. 08.2022 г. 3 дни платен отпуск, 8 дни болнични и има 5 дни отсъствия, общо облагаемата му заплата за м.08.2022 г. е за 17 дни/.