Решение № 309 от 07.12.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Монтана, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500334 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на М.

П. против решение на Районен съд – Берковица от 23 май 2022 г. по гр. д. № 230/2021 г., с което е отхвърлен иск за делба на недвижими имоти.

Жалбоподателката М. П. твърди във въззивната жалба, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е лишил ищцата от участие в производството. В резултата на това делото е останало непопълнено с доказателства относно статута на делбените имоти. Моли решението да бъде изцяло отменено и вместо него МОС да допусне извършването на съдебна делба на поземления имот и двете допълнителни сгради, като развива становище, че те имат самостоятелно съществуване, обитаеми са и не представляват обслужващи основната сграда постройки. Прави искане за присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемият Е. В. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на БРС – потвърдено. Поддържа становище, че БРС правилно е приложил нормата на чл. 38 от ЗС и като е приел, че в поземления имот съществува сграда, притежавана от съделителите в режим на етажна собственост, поради което теренът има статута на обща част и не подлежи на съдебна делба, е отхвърлил иска.

Относно двете сгради изтъква, че те имат обслужващо основната сграда 1 предназначение, затова искът за делбата им е неоснователен. Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред Берковския районен съд М. П. е предявила иск за делба на поземлен имот с идентификатор *, намиращ се в гр. *, на ул. „*“ *, с площ 496 кв.м., както и на построените в същия имот сграда с идентификатор *и стопанска постройка с идентификатор *.

За да отхвърли иска за делба, БРС е приел, че в поземления имот е изградена двуетажна жилищна сграда, в която всеки от двамата съделители притежава по едно самостоятелно жилище, от което е заключил, че сградата представлява етажна собственост. Като е съобразил, че налице идентичност между лицата, притежаващи обекти в етажната собственост и тези, имащи права върху поземления имот, съдът е направил извод, че теренът има статут на обща част и не подлежи на съдебна делба.

Относно двете постройки съдът е приел, че нямат самостоятелно същестувавне, не са самостоятелни обекти на правото на собственост, затова и искът за делбата им е неоснователен.

Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради което го потвръждава и на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.

По делото е установено, че М. П. и Е. В. са наследници от първи ред на И. Г., починал през 2010 г. Наследодателят притежавал парцел *в кв. *по плана на гр. *, с площ 671 кв. м. (нотариален акт № */01.03.1961 г.). Имотът е идентичен с имот с идентификатор *по КККР на гр. *.

В имота същестува двуетажна жилищна сграда, в която всеки от двамата съделители притежава по едно самостоятелно жилище. Тази сграда не е предмет на иска за делба, както и построеният до нея гараж с идентификатор *.

В поземления имот са изградени постройка от 21 кв. м. с идентификатор *и стопанска сграда с идентификатор *.

Съдът намира, че между двамата съделители е възникнала съсобственост по отношение терена и двете постройки по силата на наследственото правоприемство. С откриване наследството на техния баща И.Г. през 2010 г. те като единствени наследници по закон са придобили по 1/2 ид. ч. от притежаваните от него имоти.

Искът за извършване на съдебна делба обаче е неоснователен.

2

След като в поземления имот с идентификатор *се намира жилищна сграда, притежавана при режим на етажна собственост, то теренът, върху който е посторена, има статута на обща част съгласно дефиницията на чл. 38, ал. 1 от ЗС, а щом като е налице идентичност между лицата, притежаващи обекти в етажната собственост, и тези, притежаващи дворното място, то последното също е обща част, а общите части не подлежат на делба. Съгласно т. 1 б. „е“ от ППВС № 2/04.02.1982 г. не може да се допусне делба на парцели, в които е изградена етажна собственост.

Двете постройки, описани в исковата молба, нямат самостоятелно съществуване.

Стопанските сгради, каквато е тази с идентификатор *, по предназначение обслужват основната сграда, те не могат да се ползват отделно и не са самостоятелен обект на правото на собственост. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Предмет на самостоятелно придобиване и на съдебна делба може да бъде само такава сграда, която е обособена като самостоятелен обект (жилище, ателие и др.) или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект.

Сградата с идентификатор *е отразена в кадастралната карта като „Друг вид сграда за обитаване“. Това отбелязване не й придава самостоятелен статут, ако не е установено, че тя съответства на устройствените правила. В тежест на страните е било да установят предназначението на сградата, статута й, съответствието й с нормите на ЗУТ относно самостоятелното й съществуване.

В тази връзка въззивницата навежда довод за процесуално нарушение, поради което тя е била лишена от възможност да защити тезата си в процеса. Въззивният съд не намери да са били нарушени процесуалните правила. За съдебното заседание на 19 октомври 2021 г. ищцата е била редовно призована. Преди заседанието нейният пълномощник е подал молба за отлагане, обоснвана с ангажираността му по наказателно дело пред СРС. Тъй като към молбата не са били приложени доказателства, удостоверяващи невъзможността на адвокат П. да се яви пред БРС, то съдът правилно е дал ход на делото.

С исковата молба не са били правени искания за събиране на доказателства относно статута на постройките в имот с идентификатор *, а съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК ищцата е била длъжна да посочи доказателствата си още с исковата молба. Не е заявила такова искане и с въззивната жалба.

Искане за назначаване на съдебно-техническа експретиза е направено за първи път във въззивното производство, но поради преклузията на чл. 266 от ГПК то е отхвърлено.

Съдът намира, че е налице пълно съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, поради което на основание чл. 272 от ГПК потвърждава обжалваното решение.

3

При този изход на процеса въззивницата П. следва да понесе разноските, направени от въззиваемия В., а те възлизат на 800лв адвокатско възнаграждение.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Берковица от 23 май 2022 г. по гр. д. № 230/2021 г.

ОСЪЖДА М. П., ЕГН **********, да плати на Е. В., ЕГН **********, разноски в размер на 800 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4