Решение № 147 от 12.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Русе, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500175 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл. 258 и сл.ГПК.

С решение №76/25.01.2024г., постановено гр.д.№4419/2022г. по описа на РРС е допълнено решение №1361/04.10.2023г., като е постановено на основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН ответникът К. И. В. да задържи дареното имущество по нот.акт №24, том III, дело №389 на нотариус Л. Ш. с район на действие РРС, а именно-1/2 ид.ч. от недвижим жилищен имот, находящ се в гр.Р., ул*** “ - апартамент №** на етаж ** с площ от 90,18 кв.м., подробно описан в нотариалния акт, като го осъжда да заплати на ищцата В. И. Ц., ЕГН **********, парично овъзмездяване в размер на 13449.38 лева.

В. И. Ц. от гр.П., чрез пълномощник адвокат Е. Н. е обжалвала решение №76/25.01.2024г., постановено по гр.д.№4419/2022г. по описа на РРС, с оплаквания за неговата неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, подробно посочени. Иска то да бъде отменено и дарения имот да остане изцяло в наследството.

1

Насрещната страна К. И. В. е подал отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Е. М., с който иска тя да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено, по изложени съображения. В случай, че съдът приеме, че допълнителното решение е недопустимо, иска подадената молба за допълване на решението №1361/04.10.2023г. да се счете за въззивна жалба срещу него. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и след като провери допустимостта и правилността на решението, намира за установено следното:

Предмет на гр.д.№4419/2022г. по описа на РРС е иск на В. И. Ц. от гр.П. против К. И. В. от гр.Р. с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарение, направено от наследодателя им И. В. И. в полза на ответника, до размера на запазената й част-1/4 от частта на дарителя. В исковата молба е направено искане ответника бъде осъден да я възмезди съобразно правилата на чл.31-36 ЗН. С отговорът на исковата молба ответникът е взел становище, като е посочил и, че в случай, че се окаже, че запазената част на ищцата е накърнена, той би могъл да й заплати определената от съда парична сума за възстановяването й. С постановеното по делото решение №1361/04.10.2023г. съдът е намалил направеното от И. В.

И., б.ж. на гр.Р., починал на 13.04.2022г. в полза на сина му – ответника К. И.

В. дарение по нот.акт №24, том III, дело №389 на нотариус Л. Ш. с район на действие РРС, на 1/2 ид.ч. от недвижим жилищен имот, находящ се в гр.Р., ул**** на ***“ - апартамент №** на етаж** с площ от 90,18 кв.м., подробно описан в нотариалния акт до размер на 16,88 %. ид.ч. от дарената 1/2 ид.ч. от целия имот, които са необходими за допълване (възстановяване) на запазената част на ищцата В. И. Ц., от оставеното от него наследство и е отхвърлил иска в останалата му част – за горницата до 1/4 ид.ч. от дареното имущество (частта на дарителя). Съдът не се е произнесъл по искането на ищцата ответникът да бъде осъден да я възмезди съобразно правилата на чл.31-36 ЗН, респ. по искането на ответника да й заплати парична сума за възстановяване на запазената й част, в случай на накърняването й.

Константна е практиката на ВКС /напр.Решение по гр.д.

№5871/2014г. I ГО на ВКС, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е един иск, като в разпоредбите на чл.32-36 ЗН са дадени правила за уважаването му при 2 различни хипотези, които могат да възникнат. Отделен иск с правно основание чл.36 ЗН не съществува. Според Решението по гр.д.№5654/2014г. I ГО на ВКС, ако в делбено производство е предявено искане за възстановяване на запазена част или е направено възражение, или такова искане е направено в самостоятелно исково производство, съдът е длъжен ако установи, че запазената част е нарушена-да извърши възстановяването й по предвидения в ЗН императивен ред, като не е необходимо нито наследникът със запазена част, нито заветникът или надареният да са направили искане за присъждане на тези суми, тъй като присъждането им е част от предвидения в Закона за наследството начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазена част, с което искане съдът е бил вече сезиран. Т.е. когато е сезиран с иск по чл.30, ал.1 ЗН и констатира, че е накърнена запазена част на наследника, както в случая, съдът дължи произнасяне и относно начина, по който той ще бъде възмезден.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е налице непълнота на постановеното решение, поради което и обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което то е допълнено е допустимо.

Решение №76/25.01.2024г., с което е допълнено решение №1361/04.10.2023г. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Безспорно е установено по делото, че с извършеното дарение запазената част на ищцата е нарушена, поради което съдът следва да извърши възстановяването й по предвидения в Закона за наследството императивен ред: 1. Ако предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или дарения имот, пресметната съгласно чл.31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, съдът е длъжен да върне завещания или подарен имот изцяло в наследството, а да осъди наследника със запазена част да заплати на заветника или на дарения стойността на разполагаемата част от наследството /чл.36, ал.1, изр.1 ЗН/ или 2. Ако стойността на имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, по искане на заветника или на надарения имотът може да бъде задържан, като в този случай съдът е длъжен да осъди заветника или надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от наследството по цени по време на намаляването /чл.36, ал.1, изр.2 ЗН/.

3

В случая е налице втората хипотеза. Стойността на дарения имот изчислена според чл.31 от ЗН /79667.50лв./ не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част по смисъла на чл.36 ЗН , вр.чл.31 с.з. В случая, тъй като надарения е наследник със запазена част е приложима разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН и той може да задържи целия имот, само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. В този случай, ако намалението е поискано само от някой от наследниците със запазена част, а останалите такива с накърнени запазени части зачетат волята на наследодателя, както е в случая, заветникът или надареният може да задържи целия завещан или подарен имот, ако при съпоставка с разполагаемата по закон част с неговата запазена част и със запазените части на наследниците, които не са поискали възстановяването им, стойността на имота не надвишава стойността на тези части, взети заедно. В случая, стойността на имота не надвишава разполагаемата част, неговата запазена част и частта на другия наследник, съпругата Ц. Т. И., която не е поискала възстановяване на запазената й част, взети заедно /95026.14лв./ При това положение, надареният следва да задържи имота, като възмезди жалбоподателката със сумата 13449.38лв., парична равностойност на накърнената запазена част, според цената по време на намаляването.

Неоснователно е оплакването, че районният съд се е позовал на съдебна практика, касаеща делбено производство. Разпоредбите на чл.30 и сл. ЗН не третират по различен начин искане за възстановяване на запазена част в зависимост от това дали е направено в отделно исковото производство или е предявено в делбено производство от ищеца или чрез възражение от ответника.

До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд при постановяване на допълнителното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.

В тежест на жалбоподателката са направените от насрещната страна разноски в размер на 600лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, Окръжният съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №76/25.01.2024г.,

№4419/2022г. по описа на Районен съд-Русе. постановено по гр.д.

ОСЪЖДА В. И. Ц., ЕГН **********, от гр.П., *** да заплати на К. И. В., ЕГН ********** от гр.Ру. *** сумата 600лв. разноски за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5