Решение № 39 от 26.01.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Търговище, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боряна Ст. Петрова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело № 20213530100613 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, при участието на трето лицепомагач на страната на ищеца- „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, твърди в исковата си молба, че ответницата е потребител на топлинна енергия(ТЕ) за битови нужди, която ищецът доставял в собствения и имот, находящ се в гр.****************************************************, по силата на публично известни Общи условия, като ищцата не заплатили начислените суми за ТЕ в размер общо на 2060.26 лв. за периода от м.май 2017г. до м.април 2019 г., вкл. , както и дължимото обезщетение за забава в размер на 309.39 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата от 56.59 лв. дялово разпределение за периода месец септември 2017 г. до месец април 2019 г. и сумата от 12.31 лв. лихва за периода 31.10.2017 г. до 21.10.2020 година. За тези суми ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 53199/3г., по описа на РС- София. Срещу издадената заповед длъжникът е възразил, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване съществуването на посочените вземания, претендира и разноските в заповедното и в настоящото производства.

1

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата, исковете се оспорват по основание, но не и по размер. Излагат се твърдения, че имотът не е нейна собственост, а на нейната майка, като ответницата се е отказала от останалото от нея наследство. Релевирани и възражения за изтекла погасителна давност за вземанията за периода м.май 2017 г. до предявяването на иска 29.01.2021 г.на осн. чл. 111,б.”в” от ЗЗД.

Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК в писмен отговор от третото лице „Техем сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените копия на нотариални актове се установява, че с НА № 161,т.XXV, дело № 4002/85 г. на нотариус М. при РС-София ответницата ЮЛ.

Г. Н. и нейната майка Я.И.М. са придобили а собствеността върху процесния имот, находящ се в гр.**********************************, като с НА № 166, т.LVI,дело № 11128/93г. на нотариус Т., при РС-София Я.И.М. е дарила на дъщеря си Ю.Г. П.- ответницата, притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от процесния имот, при което ответницата е придобила имота в неговата цялост.

В тази връзка са абсолютно неоснователни твърденията и в отговора, че не дължи плащане, поради факта, че не е собственик на имота. Неоснователни са и възраженията, че следва да отговаря до размера на наследствената и част, доколкото нейната майка приживе и е дарила притежаваните в имота идеални части. Този имот не е бил част от наследствената маса, към момента на откриване на наследството, поради което и не следва да се обсъжда отказа, от наследство, който е направила ответницата.

Не се спори, че сградата, в която се намира имота на ответницата е част от топлопреносната мрежа на гр.София, и към нея се доставя топлинна енергия от ищеца. През 2002 година Общото събрание на Етажната собственост е взело решение за сключване на договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с третото лице помагач по делото „Техем сървисис“ ЕООД София. Съгласно приложения към протокола списък, майката на ответницата Я.И.М. към този момент е живеела в апартамента.

Въз основа на това решение на ЕС, е сключен договор от 09.09.2002 година, 2 съгласно който третото лице помагач следва да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително и издаването на обща и индивидуална сметка. Съгласно чл.2.1 от договора, изготвянето на общата и индивидуална сметка на потребителите се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация София Изток“ ЕАД. По делото не е спорно обстоятелството, че топлинният счетоводител е монтирал в сградата уреди за измерване на ТЕ, изготвял и предоставял на потребителите както текущи сметки, формирани като прогнозно потребление, така и изравнителни сметки, с отразено прогнозно и действително потребление, както и съответната сума за изравняване(доплащане или приспадане). Приетите в тази връзка като доказателства по делото индивидуални справки за отопление и топла и отчети за имота на ответницата, не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото е съобразена от вещите лица при изготвяне на изслушаните и приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-икономическа експертизи. От своя страна „Техем сървисис“ ЕООД София са сключили договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.139в, ал.2 от ЗЕ с „Топлофикация София“, от 01.11.2007 г. Съгласно този договор третото лице помагач в процеса се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост или сгради с повече от един потребител в град София.

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." ЕАД на потребители в гр.София.(л.82-83), относими към процесния период, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 година, на основание чл. 150, ал.3 от ЗЕ. Според клаузите на тези общи условия купувачите са длъжни да уведомят продавача за промяна на титуляра на правото на собственост или на вещното право на топлоснабдявания имот в 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. Купувачите следвало да заплащат топлинната енергия за битови нужди по двукомпонентна продажна цена, определена по предвидения съответно в ЗЕЕЕ (отм.); и ЗЕ ред, състояща се от цена за мощност и цена за енергия, като месечната сума за мощност се определя въз основа на пълния по 3 проект отопляем обем на имота на купувача и цената за мощност, а месечната сума за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от измерената чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена; купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По делото са приети и изслушани заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Според заключението по СТЕ и изложеното от вещото лице в съдебно заседание, сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката през процесния период,като вещото лице посочва също, че общият топломер в сградата отговаря на изискванията за средствата за търговско измерване извършени са първоначална и изискуемите се последващи метрологични проверки, при което главният топломер е годно средство за търговско измерване. Вещото лице икономист е дало заключение, че съгласно издадените от ищцовото дружество фактури и след изравняването, извършено в процесния период, общият размер на неплатените от ответника суми за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., възлиза на 2 060.26 лв., от които 645.09 лв. топлинна енергия за отопление на имота, 828.72 лв. за сградна инсталация и 586.45 лв. за топла вода. Лихвата за забава върху просрочената главница за отчетена топлинна енергия е за периода 15.09.2018 г. до 21.10.2020 година и е в размер на 325.35 лв. в съдебно заседание вещото лице уточни, че лихвата за забава се дължи единствено върху изравнителната сметка, а междинните плащания, не се олихвяват. За периода 01.05.2017 година до 01.11.2017 година, лихва не се дължи. За периода 01.05.2017 г. до 01.11.2017 година, сумата за топлинна енергия е в размер на 93.86 лв. Съгласно експертизата- л.2, услугата „дялово разпределение“ е в размер на 56.59 лв. Тази услуга е начислявана за периода 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. -2.78 лв.за 9 месеца, а за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2019 година- 2.87 лв. за 11 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за съществуване на вземане за доставена топлоенергия и за обезщетение за забава върху него. От 4 събраните по делото доказателства се установява на първо място, че между ищеца и ответницата Ю.Н. е налице валидно възникнало договорно правоотношение при общи условия за доставка на топлинна енергия в собствения й имот, находящ се в гр.София, действал и през процесния период, при което следва да се приеме, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР ЗЕ (отм., но действаща към процесния период).Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащите поднормативни актове, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал.2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД София. Съгласно чл. 155, ал.1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния 5 период са начислявани от топлинния счетоводител по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Ответницата не е установила да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба. Следва да се отбележи, че ответницата не твърди и не е установено да е заявила надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 29, ал.1 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 30-дневен срок след периода, за който се отнасят, поради което следва да се приеме, че ищцовото дружество е доставило на ответницата посочените количества топлоенергия, отразени в прогнозните фактури и коригирани с изравнителните сметки, обстоятелство, обуславящо ангажирането на договорната отговорност на ответницата. От приетите по делото експертизи се установява, че за процесния период дължимите суми за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, както и че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период(съобразно изравняванията) възлиза на общо 2 060.26лв., обезщетението за забавено плащане на главница в посочения размер, считано от датата на всяко просрочие в периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г. възлиза на 325.35лв., стойността на услугата „дялово разпределение, възлиза на 56.59 лв., а дължимата върху тази услуга лихва за забава, възлиза на 12.31 лв.