Решение № 471 от 25.10.2019, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 12/2019
- Вид
- Решение № 471
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 06.06.2022
- Състав
- РУМЯНА АТАНАСОВА ТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- Чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл.15, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- Чл.20, ал.2, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 25.10.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 25.09.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело
№ 12 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл. чл. 84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 130 000 лева.
В исковата молба ищцата С.Г.К. посочва, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Г.И.Б., с ответното застрахователно дружество.
Сочи, че видно от Удостоверение за наследници, изх. №360/02.11.2015г., издадено от община С.З., ищцата е дъщеря и наследник по закон на починалия Г.Т.Д.. Тъй като не е получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от деликвента, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км.
231+800, в землището на гр. С.З., е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ 320 И“, с peг. № А 8674 КВ, управляван от водача Г.И.Б., се движил по път 1-5 в посока север-юг. В същото време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по посоката на движение на л.а. „БМВ 320 И“, л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, управляван от водача Г.Т.Д., е предприел навлизане в платното за движение на път 1-5.
Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра“, водачът на л.а. „БМВ“ Г.Б. не задействал спирачната система на автомобила, а предприел маневра да заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата пътна лента автомобил и насочил л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно движение. Между двата автомобила настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно движение и напуснали платното за движение. При настъпилото ПТП водачът на л.а. „БМВ“ причинил по непредпазливост травми в областта на таза и главата на водача на л.а. „Опел“ Г.Д..
Посочено е, че от фиш за спешна медицинска помощ №0145438 от 30.10.2015г. издаден от ЦСМП - С.З. е видно, че след инцидента Г.Т.Д. е бил откаран от екип на спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З..
Пострадалият веднага е бил приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. От Епикриза към ИЗ №22499 е видно, че Г.Д. е постъпил в клиниката за операция, след като е претърпял травми на таза и главата при ПТП. При извършения преглед са установени силна палпаторна болка в тазобедрената става, със силно ограничени и болезнени движения във всички посоки, както и болки в торса и главата. Поставена е диагноза: Фрактура пелвис.
Назначена е медикаментозна терапия. Въпреки назначеното лечение, на 31.10.2015г., около19:40 часа, е регистрирана смъртта на пострадалия в болничното заведение.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Г.Б., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.).
Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното, счита, че може да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
За станалото на 30.10.2015г. ПТП са образувани ДП №441/2015г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр. №4439/2015г. по описа на ОП - С.З.. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач Г.И.Б. е образувано НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда №4 от 30.01.2018г. съдът признал подсъдимия Г.Б. за виновен в това, че на 30.10.2015г„ около 15:47 часа, на път 1-5, км.
231+800, в землището на гр. С.З., при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И“ с peг.
№ А 8674 КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно:Чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - след като видял МПС л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и Чл. 150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,...“ - управлявал л.а.
„БМВ 320 И“ с peг. № **без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,***, като водач на л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, поради което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б. „б“, пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Посочва се, че Г.Б. е признат за невинен и оправдан по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Така постановената присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З. е обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД № 342/2018г. по описа на Апелативен съд - П.. С Решение №286 от 03.12.2018г., влязло в сила, въззивният съд изменил присъдата, постановена от ОС - С.З., като намалил наложеното на Г.Б. наказание от пет на четири години лишаване от свобода за престъпление по чл.343, ал.3 пр. предпоследно, б. „б“, пр.1 от НК, и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 11.10.2018г. В останалата й част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, според ищцата, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Предвид изложеното по-горе, ищцата сочи, че фактическият състав на посочената правна норма е осъществен, което обуславя пасивната процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №69/09.02.2016г. е видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на водача на л.а. „Опел Астра“ Г.Т.Д..
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп №261/2015г., от заключението на която става ясно, че при огледа и аутопсията на Г.Т.Д. са установени; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на кожата на главата, оток на мозъка, счупване на II, III, IV и V ребра вляво с кръвонасядане в междуребрената мускулатура, счупване на лявата хълбочна кост на таза с кръвонасядане, разчленение на лонното съчленение, кръвоизлив зад коремницата вляво, кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек, малък кръвоизлив в корема, охлузване на левия глезен, масивна мастна емболия; умерено изразена генерализирана атеросклероза. Според вещото лице смъртта е настъпила вследствие на мастна емболия, развила се от масивна мекотъканна травма и счупване на кости. Експертът заявил, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по механизма на травма вътре в автомобила. В експертизата се сочело, че мастната емболия е усложнение, което може да се предвиди, но не може да се предотврати. При счупване на кости и значителни мекотъканни травми се отделят мастни капки, които навлизат в кръвното русло.
Кръвта ги отвежда в белия дроб, където запушват малките кръвоносни съдове.
Газообменът спира и пострадалият умира от липса на кислород. Вещото лице твърдяло, че при огледа и аутопсията не са установени данни за инсулт. Сочело се, че през месец март 2015г. е възможно Г.Д. да е преживял предходно разстройство на кръвообращението на мозъка. Установени били данни за умерена атеросклероза, която нямала отношение към причината за смъртта и връзката й с претърпяната травма на 30.10.2015г.
По досъдебното производство са изготвени и автотехническа експертиза и повторна тройна автотехническа експертиза, в заключенията на които се приема, че тъй като л.а. „Опел“ не е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“, то водачът на л.а. „БМВ“ е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, ако към момента на навлизане на л.а. „Опел“ на платното за движение е реагирал за аварийно спиране. Посочено е, че вещите лица, изготвили двете експертизи считат, че инцидентът е можел да бъде избегнат и по още един начин - ако водачът на л.а. „БМВ“ не е предприел спасителна маневра за завиване наляво към лентата за насрещно движение, а бе продължил движението си по първоначалната си траектория в собствената си пътна лента - тогава удар не би настъпил.
Така, вследствие на противоправното си поведение, водачът Г.И.Б. е причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък за нея човек - своя баща. Отношенията им с починалия са били изключително близки, били са много привързани един към друг и скръбта на С.К. е неизмерима. В резултат на процесното ПТП, настъпило на 30.10.2015г., ищцата е претърпяла и търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Ищцата е загубила своя баща, на когото е разчитала за подкрепа и съдействие в различни житейски ситуации. Съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, в отношенията им са царяли хармония, любов и разбирателство, грижили са се един за друг и много са се подкрепяли. Ищцата твърди, че все още страда от загубата на пострадалия, който починал в едно добро за възрастта си здраве, без да е имал някакви сериозни оплаквания. Тази загуба нарушила обичайния начин на живот на ищцата С.К.. Въпреки, че ищцата не е живяла в едно домакинство с баща си, тя е била изключително привързана към починалия.
Внезапната нелепа загуба на Г.Д. се отразила изключително негативно на психиката на ищцата, която се сринала, след като научила, че повече няма да може да види своя баща - опората на семейството. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата и грижите на баща й Г.Д..
Ищцата твърди, че безспорно, претендираните от нея неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 30.10.2015г. Излага аргументи по чл.52 от ЗЗД.