Решение № 893 от 10.11.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. гр. Хасково, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100694 по описа за 2024 година

Предявен е от П. С. Д. с ЕГН:********** от с.****, ул.“****“ №*, общ.****, обл.****, със съдебен адрес гр.****, пл.“****“ №*, адв.Б. И. К., против Я. Г. Т. с ЕГН:********** от гр.****, ул.“**** *“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.****, бул.“****“ №*, вх.*, ет.*, адв.М. Г., А. Т. А. с ЕГН:********** и К. Т. А. с ЕГН:**********, двамата от гр.****, ул.”**** *” №*, вх.*, ет.*, ап.*, осъдителен негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищецът е съсобственик на ПИ с идентификатор **** като наследник на дядо му Д. Т. Г., площ от 855кв.м. Имотът се намирал в ж.р.“****“ на гр.****. Явявал се част от друг имот също бивша собственост на дядо му Д. Г. и съставляващ нива с площ от 10дка, находяща се в гр.****, м.“****“, при съседи : М. Д. Х., Г. Д., М. М. Б., К. Ж. Ч., К. Ж. Ч., К. И. Ц., дере и Д. Д., за който имот било признато правото на собственост по наследство и давност с НА №**, НД №** от ****г. на нотариус при Хасковски областен съд, потвърдено с протокол №****г. на ПК-Хасково и решение №****г. на ПК-Хасково. Със заповед №****г. на кмета на гр.**** имотът бил възстановен на наследниците на бившия собственик Д. Г. : П. С.

Д., Д. С.а Н. и В. Д.а Н. при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата заповед била оспорена от ответника пред РС-Хасково по адм.д.№****г. С решение от ****г., влязло в законна сила, жалбата била отхвърлена и заповедта потвърдена. В същия имот ответника Т. построила и ползвала без да са налице правни основания за това масивна вилна сграда със застроена площ от 29кв.м. с обслужващи постройки. Същите били осъществени и се ползвали без наличие на съответните съгласия от страна на собствениците на имота и по смисъла на чл.109 от ЗС представлявали неоснователни действия, с които се пречи на собствениците да упражняват правото си на собственост в имота, поради което следвало да бъдат осъдени да ги премахнат за своя сметка.

1

Ответницата оспорила пред съда заповедта на кмета №****г. по повод на което било образувано и водено адм.д.№****г. на РС-Хасково, приключило с решение от ****г., влязло в законна сила на ****г., с което жалбата била отхвърлена като неоснователна и недоказана, а оспорената кметска заповед потвърдена, което ясно свидетелствало относно неоснователността на манифестираните от ответницата собственически претенции спрямо имота.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да премахне за своя сметка построената в имота, собственост на ищеца с идентификатор ***, масивна вилна сграда със застроена площ от 29кв.м. и обслужващи постройки, както и да заплати на ищеца направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС, изцяло, като счита, че искът е недопустим и/или неоснователен. Предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС се обосновавал с обстоятелството, че със заповед № **** г. на Кмета на Община ****, която влязла в сила с решението по адм.д. № **** г. на ХРС, на наследодателя на ищеца е възстановена собствеността на ПИ ****, върху който ответницата построила и ползвала, без да има правно основание за това, масивна вилна сграда, със застроена площ 29 кв.м. с обслужващи постройки. Тези обстоятелства, обаче не обосновавали правния интерес на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 109 от ЗС, защото негаторният иск, предоставял правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Следователно за разлика от иска с правно основание чл. 108 от ЗС, при който действията на ответника са довели до отнемане на владението на ищеца, при иска с правно основание чл. 109 от ЗС, посочените в обстоятелствената част на исковата молба действия на ответника следва да са довели само до ограничаване пълноценното осъществяване правото на собственост от ищеца. Т.е. и с ревандикационния, и с негаторния иск се защитава едно и също правомощие на собственика-да владее имота си, но срещу различни по степен и интензитет нарушения на това правомощие: при ревандикационния иск - защитата е от отнемането на владението, а при негаторния иск - защитата е от действия, с които само се смущава владението, без да е отнето. Във връзка с изложеното, от значение за допустимостта на иска с правно основание чл. 109 ЗС, е обстоятелството дали ищецът е във владение на процесния имот, по отношение на който се твърдят извършените неоснователни действия - построяване и ползване на масивната вилна сграда, чието премахване се иска. В случай, че ищецът не е във владение на имота, то той нямал правен интерес от предявяване на негаторния иск. В исковата молба, ищецът не сочи, да е във владение на ПИ ****, поради което моли да се приеме, че за него не е налице правен интерес да защити правото си на собственост с негаторен иск и предявеният иск се явява недопустим. С оглед изложеното, следвало да се прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от предявяване на иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Според ответната страна, първата предпоставка за предявяване на иска по чл.

109 от ЗС била ищецът да е собственик на имота, върху който твърди, че ответникът упражнява неоснователно въздействие, създаващо пречки за ползване на имота по предназначение. В исковата молба ищецът твърди, че е съсобственик на ПИ ****, като 2 наследник на Д. Г., на когото е възстановена собствеността на имота със заповед № **** г. на Кмета на Община ****. Оспорва се правото на собственост на ищеца върху ПИ ****. Твърди се, че ответницата е собственик на поземления имот, поради което е обжалвала заповед № **** г. на Кмета на Община ****. С решение по адм.д. № **** г., Районен съд-Хасково отхвърлил жалбата, като приел, че в административното производство по обжалване на административния акт, не може да бъдат разгледани доводите на жалбоподателката свързани с твърденията й за притежание на правото на собственост върху процесния имот, а тези доводи следвало да бъдат предявени в исково производство по спор за материално право с лицата, ползващи се от заповедта.

Това обосновавало правния интерес на ответницата да предяви настоящия насрещен иск против ищеца (като наследник на Д. Г.) за установяване правото й на собственост върху ПИ **** по КККР на гр. ****, с адрес гр. ****, ж.р. ****, площ ****кв.м. трайно предназначение на територията - урбанизирана, номер по предходен план ****, квартал ****, при съседи: имот ****, ****, ****, ****, ****, ****. Правото си на собственост ищцата по насрещния иск установявала със следните обстоятелства :

Процесният имот бил част от нива от 6 декара, закупена на *** от И. Ц. (дядо на ответницата) с крепостен акт № ****, нот. дело № **** г. на нотариус на Окръжен съд Хасково, Околия Хасково. След смъртта на И. Ц. (**** г.) наследниците му разпределили закупената нива на самостоятелни части, една от които бил процесния ПИ ****. От момента на закупуването на имота от праводателя на ответницата през ****г., той, а в последствие неговите наследници осъществявали владение върху имота, което владение върху ПИ ****, ответницата осъществявала и понастоящем.

Правото на собственост върху процесния имот, й било признато с нот. Акт № ****, том *, дело № **** г. Като собственик на поземлен имот с идентификатор **** ответницата заедно със съпруга си по време на брака построила законно двуетажна вилна сграда, узаконена с акт за узаконяване № **** г. По-късно построили и стопанска сграда, за която било издадено удостоверение за търпимост на строеж № **** г. С решение на Общински съвет-**** № **** г. процесния имот бил включен в строителните граници на града, определени с околовръстен полигон и придобил статут на урбанизирана територия. Имотът бил индивидуализиран и обособен в реални граници с кадастралния план на местността ****, одобрен със заповед на Кмета на Община ****през ****г. в тези реални граници ответницата владяла имота и в тези реални граници владението продължавало и понастоящем. Никой, вкл. и Д. Г. или някой от неговите наследници, не били оспорвали това владение, с претенции за собственост или други права върху имота. Имотът бил деклариран от ответницата в Данъчна служба при Община **** и тя заплащала дължимите данъци за него. Ищецът, като наследник на Д. Г., претендирал, че е придобил правото на собственост върху ПИ ****в ж.р. ****, землището на гр. ****, площ ****кв.м. въз основа на заповед № **** г., издадена на основание §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и след влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. ****и решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № ****г. на ОЗСЗГ по заявление № ****по чл. 11 ЗСПЗЗ. Оспорва претендираното от ищеца, като наследник на Д. Г., право на собственост върху процесния имот, по следните съображения : Към момента на образуване на ТКЗС, Д.

Г., на когото била възстановена процесната земеделска земя, не притежавал земеделска земя в местността ****, а ако е притежавал, тя не била идентична с процесния имот.

Оспорва се представения с исковата молба нотариален акт № *, том * от **** г., който установявал право на собственост на Д. Т. Д., въз основа на давностно владение и наследство, като ответната страна твърди, че към ****г. в полза на Д. Д. (роден на **** г.), не бил изтекъл предвидения в Закона за давността (обн. ДВ Бр. 23/1898 г., отм.

3

Изв. Бр. 92/1951 г.) 20-годишен давностен срок и той не е могъл да придобие, правото на собственост върху нивата с площ ** дка, описана в нотариалния акт. Цялата процедура и всички актове и действия по признаване и възстановяване на собствеността на процесния имот на наследниците на Д. Г. били нищожни и незаконосъобразни. Заповедта на Кмета на Община **** за възстановяване правото на собственост върху процесния имот била нищожна и издадена без да са налице предпоставките в ЗСПЗЗ, защото в полза на Д. Г. не било признато право на собственост върху процесната земеделска земя. Посоченото решение № **** г. на ОСЗГ по заявление № ****било нищожно и незаконосъобразно. То било постановено в пълно противоречие и в нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като извършените нарушения били толкова многобройни и толкова съществени, че водели до резултат, който бил нетърпим от гледна точка на действащия правов ред. В тази връзка и на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК се оспорва валидността и законосъобразността на решение № **** г. на ОСЗГ по заявление № **** и на всички актове и действия на всички административни органи, с които е признато и възстановено правото на собственост на процесния имот в нарушение на закона и без да са налице предпоставките за това, като наследодателя на ищеца не бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Към исковата молба бил представен дубликат на решение № **** г., с което се признава правото на собственост на Д. Т. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от ** декара, находяща се в терен по § 4 на гр. **** в местността ****. Със същото решение било възстановено правото на собственост върху този имот при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. По определение, дубликат на документ, представлявал втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. С оглед на това се оспорва представеното с исковата молба решение № ****г., по преписка ****и на основание чл. 183 от ГПК прави искане да се изиска от ищеца по делото да представи оригинала на решение № **** г., по преписка ****. Твърди, че не е налице решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ползващо наследниците на Д. Г. и няма основание за включването на притежаваната от него земя в територията по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, респ. да бъде възстановявана на наследниците му с оспорваната заповед на Кмета на Община ****. С оглед липсата на валиден документ (решение на ПК), признаващ правото на собственост на Д. Г., върху земеделски земи, административният акт - заповед № **** г., който възстановява правото на собственост на това лице, се явявал незаконосъобразен, като постановен при липса на признато право на собственост на това лице върху земеделската земя.