Решение № 1018 от 27.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. гр. Стара Загора,, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100824 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът И. Т. И. твърди в исковата си молба, че с молба изх. № *****/****** год. с приложен изпълнителен лист № *****/****** год., издаден на основание чл. 411, ал. 2, чл. 417 и чл. 418 ГПК по ЧГД № *****/2010 год. по описа на Районен съд - Стара Загора в качеството си на цесионер „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД било образувано изпълнително дело № ********* по описа на частен съдебен изпълнител Г. И. с рег.№ *****, с район на действие - ОС - Стара Загора срещу И. Т. И..

Изпълнителен лист, на основание на който било образувано изпълнителното дело, бил издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на кредитор за отпуснат паричен кредит на ищеца. В молбата за образуване на изпълнителното дело било отразено, че кредиторът с договор за прехвърляне на вземания от ******** год. цедирал вземането си срещу длъжника на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, цесионер, като в това си качество същият уведомил на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника за прехвърляне на вземанията. Ищецът моли съда да приеме, че вземането по посоченото изпълнително дело главница и лихви е недължимо. Ищецът не 1 дължал на /цедента/ кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по приложения изпълнителен лист на основание чл.112 ЗЗД тъй като задължението било погасено с изтичането на абсолютната десетгодишната давност. С изтичане на десетгодишна давност се погасявали паричните задължения срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението било отсрочено или разсрочено, съгласно чл.112 ЗЗД с посл. изменение в сила от ***** год. С Решение на Конституционния съд на РБ № 4, от 2021 г. бил обявен за противоконституционен пар.2 от ПЗР на ЗЗД.

При висящо изпълнително производство давността започвала да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не било образувано, от деня в който влизал в сила актът. В конкретния случай изпълнителният лист бил издаден по ЧГД № *****/***** год.по описа на РС-Стара Загора, а делото било образувано ***** г. Били изтекли 5 г. за кратката погасителна давност.

Били изтекли и 10 години за прилагане на абсолютната погасителна давност, какъвто бил настоящият случай. В случая следвало да се приеме, че не било налице прехвърляне на вземането и ищецът не дължал на цесионера изпълнение на вземането. В молбата за образуване на изпълнителното дело било посочено, че на основание изрично пълномощно цедентът упълномощил цесионера и последният съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията срещу длъжника. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземане /цесия/ имало действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщил станалото прехвърляне.

Съобщението, направено от приемателя/цесионера/, на длъжника не оказвало такова действие, какъвто е конкретният случай. В интерес на правната сигурност и за да се избегнели излишни съдебни спорове, законът изрично предвиждал съобщението да бъде направено от предишния кредитор. В случая следвало да се приеме, че не било налице прехвърляне на вземането и длъжникът /ищецът/ не дължал на цесионера изпълнение на вземането.

Ищецът моли съда да постанови решение с което да приеме, че вземането е недължимо към цесионера по изложените по-горе съображения. Моли съда да приеме, че вземането е погасено по давност за предприемане на следващите процесуални действия прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване по давност на вземането.

Ответникът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД) сочи, че 2 съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът в изпълнителното производство можел да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му можели да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл.439 ГПК бил отрицателен установителен иск и с него ищецът можел да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело вследствие на новонастъпили факти след издаването на изпълнителния титул престанало да съществува или че изпълняемостта му не била настъпила. Предпоставка за уважаването на този иск било наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът ищец узнал след приключване на производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание.

Предпоставки за допустимостта на исковата претенция били: наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и висящ изпълнителен процес срещу длъжника в производството. Във връзка с това било застъпено в правната теория и практика, че за уважаването на претенция, чието основание било именно установяването на недължимост, било необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на заповедта за изпълнение факт, който трябвало да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право било отпаднало поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване – които изключвали или погасявали спорното право. Поради това предявеният иск се явявал допустим. Така предявеният иск бил изцяло неоснователен. Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и И. Н. И., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № PLUS-********, съгласно който за И. Н. И. възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума да издължи горепосочения кредит съгласно условията по същия. Поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за потребителски кредит предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп. дело № ****/***** г. по описа на ЧСИ И. С. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и бил приведен в изпълнение изпълнителният лист от ***** г., вземанията по които молителят претендирал да са погасени по давност. Във връзка с това твърденията на ищеца не се 3 подкрепяли от фактите по общо двете изпълнителни дела. Съгласно законодателната уредба издаването на изпълнителен лист се предшествало от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установявало дали вземането било спорно и която съставлявала съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касаело за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.

410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното производство се инициирало със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спирало, нито прекъсвало давността, като този ефект се постигал едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК. В същото време обаче застъпено било мнението, че същият ефект имала и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизирала вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога била петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който бил приложим и в настоящия случай. Възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 2010 г. суми била препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на ******** г., с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ С.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС била нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежала на връщане съгласно чл.

426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. По аргумент на противното следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водела до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност. Поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ И. С. и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения- ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК, погасяването на задължението по давност нямало как да стане до 26.06.2015 г. В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на на 26.06.2015 г. било прието, че задължителните указания, дадени с ППВС № 4

3/1980 г. следвало да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността, а докато то траело, давност не течала. Така с постановяването на решение № 2/2013 г., по задължителен начин се уредило правилото, че в изпълнителния процес давността не спирала, защото кредиторът можел да избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността се приело, че при изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо съответния способ. Макар дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод на изпълнителния процес останал висящ въпросът за действието на въпросното решение № 2 на ВКС и дали същото пораждало действието си от влизането си в сила на 26.06.2015 г. или се ползвало с ретроактивно действие.

Разрешение се дало с постановяването на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено ВКС се произнесъл, че погасителната давност не течала докато траел изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/6.06.2015г. по т. д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС, а за изпълнителни дела, които били образувани преди тази дата се прилагало ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвиждало, че погасителната давност не течала, докато траел изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не течала, а такава започвала да тече, считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответствал и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно 5 действие на новия тълкувателен акт означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. От изложеното следвало, че по отношение на вземанията по листа от 2010 г., които И. Н. И. бил осъден да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г. Изпълнително дело № ****/***** г. по описа на ЧСИ И. С. било образувано преди датата ******* г., откогато е започнала да тече давността относно вземането по изпълнителното дело, образувано на ******** г. Ето защо и следвало да се счете, че давността по главното и следващите се от него вземания, започнала да тече отново едва на ******** г., когато отново била прекъсната със следните действия: 1. След като давността започнала на ******** г. следвало да изтече на ******** г., ответното дружество прекъснало същата с встъпването си в производството.