Решение № 14887 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14887 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110152103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищцата Л. Л. Н. срещу ответника „..........“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ........... поради неговата нищожност поради противоречие със закона – неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР), евентуално – че ищецът не следва да е обвързан от клаузите на договора относно лихвения процент или за неустойка за неосигурено обезпечение (чл. 18, ал. 1 от договора), тъй като същите са уговорени в противоречие с добрите нрави, и съединена осъдителна претенция за това ответникът да върне на ищеца 638,07 € – платено в повече от главницата по кредита.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски креидт № ..........., по силата на който последният му предоставил 1000 лева с условие да ги върне на 18 месечни погасителни вноски, а в договора бил посочен като ГПР 53,75 %, при което общата дължима се сума била 1443,08 лева. В чл. 18 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави на ответника обезпечение чрез осигуряване на поръчител или друго лице, съгласно да гарантира за дълга, дължи още и 1976,92 лева неустойка.

Поддържа се, че тъй като неустойката не била включена при определяне на разходите по кредита, посоченият ГПР бил неверен и въвеждал в заблуждение, поради което договорът нямал задължителен реквизит и бил нищожен. Ако не е нищожен целият договор, се поддържа, че нищожна поради прекомерност спрямо възможните вреди (излизаща извън присъщите функции) е клаузата за неустойка, или пък определеният лихвен процент, тъй като заблуждава потребителя. Твърди се, че ищецът е платил осем вноски по 1

190 лева по договора, а на 07.04.2024 г. „рефинансирал“ остатъчното задължение с нов кредит за 727,95 лева. Поддържа се, че така ищецът платил с 1247,95 лева повече от получената главница. Затова се иска уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „..........“ ООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално нередовен или неоснователен. Поддържа се, че при предявен осъдителен иск ищецът нямал основание да води и установителни такива, поради което тези претенции са недопустими. Исковата молба била нередовна, защото нямало данни за банкова сметка. По основателността се поддържа, че ГПР е правилно изчислен, няма задължение за посочване на компонентите му в договора, като неустойката не била разход по кредита, а само последица от неизпълнение на свързано задължение, което дори възниквало след сключване на самия договор. Освен това лихвеният процент бил определен в рамките на законовите максимуми и не съдържал нищо заблуждаващо. Била извършена и проверка на платежоспособността на ищеца. Неустойката била уговорена във връзка с поетия от ответника финансов риск, поради което била напълно съответна на изискванията за добросъвестност и обезпечавала изпълнението на задълженията по договора, а и това бил пореден договор на ищеца и той знаел за нея. Затова се иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението си за насрочване на делото от 03.06.2026 г. (на лист 90 от делото), като след това страните не са възразили и в тази част е обявен за окончателен доклада по делото в заседанието на 15.06.2026 г., съдът е отделил за безспорни между страните следните факти: че ответникът е представил на ищеца по Договор за паричен заем „..........“ № ........... 1000 лева с условие ищцата да ги върне на 18 месечни погасителни вноски, като в договора бил посочен като ГПР 53,75 %, при което общата дължима се сума била 1443,08 лева, а в общите условия е уговорена неустойка за неосигуряване на обезпечение с поръчител в размер на 1976,92 лева; че ищецът е платил посочените в исковата молба суми и е сключил договор за кредит за рефинансиране.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени в условия на евентуалност отрицателен установителен иск за това, че страните не са обвързани от договор за кредит поради противоречието му със закона – липса на реквизит правилно посочен размер на ГПР, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, а евентуално – положителен установителен иск за това, че съдържанието на договорната връзка изключва клаузите за лихвен процент или неустойка от условията на договора, които противоречат на закона, тъй 2 като са неравноправни – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 143, ал.

2, т. 5 и 10 ЗПКр, а към всеки от тези два иска кумулативно е предявен такъв за връщане на даденото в повече от главницата по кредита – чл. 34 ЗЗД.

Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, и установените в договора за кредит разходи не са взети предвид в пълен размер при определяне на ГПР в текста на договора (достатъчна е неправилност, която въвежда ищеца в заблуждение, без да е необходимо точно установяване на правилния ГПР), а евентуалните – ако се установи, че уговорената неустойка е прекомерна поради излизане извън присъщите обезпечителна, гаранционна и санкционна функция, или ако лихвата е определена така, че да заблуждава ищеца.

Осъдителният иск се уважава, ако се уважи някой от установителните, и ищецът докаже плащане на 2247,95 лева на ответника.

По предявения иск за недействителност на договора настоящият съдебен състав намира, че следва да се занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 ...... и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C3 714/22 ...... изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно, с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само, единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към двата процесни договора за кредит, тези принципни съображения имат следното проявление:

Неустойката за неосигуряване на обезпечение не може да се смята за някакъв допълнителен разход, който не е част от общия такъв по кредита. Това е така, тъй като в текста на договорите всъщност се съдържат две търговски оферти с различни „условия“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр – обезпечени кредити с разходи в размер само на лихвата – съответно само лихва, или необезпечен кредит с допълнителна неустойка в размер на 1976,92 лева (при главница 1000 лева). Очевидно е, че тази неустойка не покрива някакви особени изисквания на договора, а цели да бъде възнаграждение за поетия от ответника икономически риск – т.е. тя има икономическото значение на лихвата по заема като оценка на риска от неплатежоспособност на длъжника.

Всякакви други съображения, изложени от ответника, на практика се свеждат до това. Обстоятелството, че ищецът е знаел и е можел да се информира за неустойките, не изключва законовото задължение, на което и цитираната практика на Съда на Европейския съюз придава особена стойност за информирания избор на потребителите, да се посочи правилният размер на ГПР – въпрос на елементарна честност в оборота.

4

По процесния договор ищецът е получил 1000 лева със задължение да ги върне за 18 месеца. Ако кредитът беше отпуснат за година и се връщаше наведнъж в края на този период (при връщане на вноски, тъй като след всяка вноска главницата намалява, а оттам – и се увеличават разходите спрямо предоставените пари, т.е. ГПР ще се повишава), при посочения в договора ГПР от 53,75 %, общият размер на разходите следва да е същият процент от 1000 лева, или 537,50 лева. Тъй като кредитът е отпуснат за 18 месеца, при изчисляване в полза на ответника, максималният разход за 18 месеца би бил 3/2 от последната сума, или 806,25 лева, което е по-малко от неустойката от 1976,92 лева, т.е. ГПР е очевидно неправилно изчислен.

Следователно и договорът е с липсващ реквизит съгласно чл. 11, ал. 1, т.