Решение № 5039 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5039 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100100337 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 2857/12.01.2023 г., предявена от Р. Ж. В., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д., с ЕГН **********, и двете с адрес гр. София, ж.к. ****, против ЗД „Б.и.с“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****.

Ищцата твърди, че на 30.06.2022 г., около 15.00 ч, в гр., София, на ул. „Трети март“, с посока на движение от ул. „Люлин“ към „Софийски Околовръстен път“, в района на № 7, Р. Х. Т., с ЕГН **********, при управление на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. № СВ **** ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходката Р. Ж. В., която пресичала пътното платно.

По случая бил съставен Констативен протокол с пострадали лица І К-329 и било образувано досъдебно производство № 11195/2022 г. по описа на СРТП-ОРСДВР, пр. пр. № 23620/22 г. по описа на СРП,

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните увреждания: Закрито счупване на дисталната част на тибията.

След ПТП, Р. Ж. В. била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където била извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. На 07.07.2022 г., ищцата била изписана от болницата с предписано медикаментозно лечение и препоръки за покой.

Ищцата твърди, че от причинените й от описаното ПТП увреждания е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, за продължителен период от време. Освен това, ищцата не можела да се самообслужва и да изпълнява ежедневните си занимания. Пътният инцидент повлиял негативно и на емоционалното състояние на ищцата.

1

Ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП, ответника е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. № СВ **** ВМ, включително и на водача Р. Х. Т..

По повод на процесното ПТП, ищцата отправила искане да й бъде изплатено застрахователно обезщетение от ЗД „Б.и.С“ АД за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но обезщетение не й било заплатено.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати:

- сумата от 60000 лв. /допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение в размера на иска от 45000 лв. на 60000 лв. с протоколно определение от 22.04.2024г./, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, и

- сумата от 3695,59 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022г.

/датата на завеждане на застрахователната претенция/ до окончателното плащане.

Ищцата претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б.и.с“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП – 30.06.2022 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на Р. Х. Т., като водач на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. № СВ **** ВМ, както и че ищцата е поканила ответника й заплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва да е налице деликт от страна на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. № СВ **** ВМ Р. Х. Т.. Оспорва и същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Твърди, че се касае за случайно деяние по чл.

15 НК. Сочи, че ищцата като пешеходец предприела пресичане на пътното платно в момент, в който е попаднала в опасната зона на приближаващия към нея автомобил.

Ударът бил непредотвратим за водача на лекия автомобил от момента на възникване на опасността, а именно момента, в който пешеходката предприела пресичане на пътното платно. Ответникът заявява, че оспорва констатациите в приложения по делото КП за ПТП, относно причините за ПТП и по - точно, че то се дължи и на нарушение от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва и механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, като твърди, че тя е пресичала пътното платно, предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта място и не се е съобразила с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставила в превишен риск с безучастното си към собствената си безопасност поведение. Ответникът твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДвП, като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Тя не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на която опасност е можела да реагира, но не го е сторила. Сочи, че пресичането на пешеходна пътека е необходимо, но не единствено поведение от страна на пешеходеца, във връзка организацията на движението и собствената им безопасност. Пешеходците трябва да 2 съобразяват поведението си с интензивността на движението, което в случая обективно е можело да се направи, но не е, като така ищцата се поставя в превишен спрямо нормалния риск. В случая, пострадалата е нарушила и конкретни правила за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 32 ЗДвП, чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 114 т. 1 ЗДвП, с което се поставя в превишен риск и съпричинява настъпилото ПТП в значителна степен. Ищцата е можела да избегне ПТП, като предприеме необходимите мерки за запазване на живота и здравето си, каквито мерки не е предприела и се е поставила в риск.

Ответникът оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и по размер.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ след спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на претенцията /така опр. № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/18 г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/19 г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищцата Р. В. е отправила писмена претенция към ответника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и през него застрахователя не е платил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са допустими.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 477, ал. 1 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството - застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и наличието на валидна задължителна 3 застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя.

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП – 30.06.2022 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ответникът застраховател е застраховал гражданската отговорност на Р. Х. Т., като водач на л.а.

„Хюндай Санта Фе“, с рег. № СВ **** ВМ. Последното е прието за безспорно между страните и с доклада по чл. 140 ГПК. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. На основание чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да докаже твърденията и възраженията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване, като при не установяване на поддържаните факти, съдът трябва да приеме, че те не са се осъществили.

Спорно по делото е дали са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Те включват притивоправно действие или бездействие, вреда и причинна връзка между тях. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага. Ако те се установят по отношение на застрахования, то и застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения пряк иск, тъй като отговорността му е функционално обусловена от тази на делинквента. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахованият делинквент е реализирал непозволено увреждане като е нарушил установената в закона забрана да не вреди другиму.

Следователно Основният спорен въпрос по делото е дали са установени при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, респ. установява ли се по делото противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, което противоправно поведение да е довело до настъпване на процесното ПТП.

Доказването на предпоставките на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяване на механизма на произшествието, от което ищцата твърди, че е увредена.

При липса на писмени доказателства, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП /чл. 179, ал. 1 ГПК/, основният източник по делото на тази информация принципно са гласните доказателства и протокола за ПТП, в който са отразени факти, относими за определяне на механизма на ПТП - местоположението на участниците в ПТП и мястото на произшествието, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото и др.

Действително констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв официален свидетелстващ документ той има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Следователно, когато фактите, вписани в протокола, относно механизма на произшествието не са 4 възприети лично от съставителя, този протокол не съставлява доказателство за механизма на ПТП, невъзприет от съставителя. В процесния констативен протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, неочевидец на ПТП, не са отразени достатъчно конкретни факти за настъпването му освен, че на 30.06.3033г. около 15.00 ч. в гр.

София, кв. „Филиповци“ л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. № СВ **** ВМ, управляван от Р. Х. Т. при движение по ул. „Трети март“ с посока на движение от ул. „Люлин“ към „Софийски околовръстен път“ участва в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец Р. Ж. В., която е с работна диагноза „фрактура на ляв глезен, като е записано, че не са установени свидетели на място – факти, които съобразно посоченото по-горе принципно положение, като невъзприети от автора на протокола, не се считат за удостоверени с обвързваща съда доказателствена сила.