Определение № 556 от 12.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Ловеч, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20254300200510 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е Молба от Р. Х. Б., с която моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч инспектор „РД“ Г. Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището, представено от началника на Затвора – Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч прокурор Т. П. счита, че не са налице доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата на Р. Х. Б. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на Р. Х. Б. – адв.

Х. И. от АК-Ловеч, моли да бъде уважена молбата на подзащитния му, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК.

Лишеният от свобода Р. Х. Б. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че не е работил, тъй като има проблеми със зрението, но в цивилизацията има запазено работно място.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните, заявени пред нас, и събраните по делото доказателства, намира за 1 установено следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено с Протокол от 08.07.2025 г. по НОХД № 105/2025 г. по описа на РС-Павликени в размер на 6 месеца, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 3 месеца и 26 дни, от работа 0 дни, или всичко 3 месеца и 26 дни и има остатък от 2 месеца и 4 дни.

Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание „лишаване от свобода“, съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното към делото становище от началника на Затвора – Ловеч е видно, че предвид шестмесечната присъда, оценка на риска от рецидив е изготвена. Рискът от вреди за обществото е среден, всички участници в движението по пътищата, както и за самия Р. Б., има пътно-транспортен характер, по всяко време може да предизвика ПТП с жертви. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък, както и за останалите лишени от свобода.

Последваща оценка на риска от рецидив не е правена, предвид краткия срок на наложеното наказание. Планът на дейностите е насочен основно към промяна на нагласи и ценности, повишаване на усвояване на адекватен поведенчески модел със спазване на общоприетите правила и норми за водене на законосъобразен начин на живот.

Видно от становището на началника на затвора, след натрупания си опит в местата за лишаване от свобода Р. Х. Б. е наясно как да се държи в условията на изолация. Въпреки това не се отчитат сериозни промени в поведението му.

За краткия му престой не се наблюдава промяна в начина на мислене или промяна в криминалните му нагласи. Липсва задълбочено и осъзнато отношение към изпълнение на плана за осмисляне на дейностите. Ограничава се в малко на брой алтернативи при разрешаване на проблем и не анализира вредите и ползите от взетите решения. Неглижира минали извършени правонарушения.

В становището е изтъкнато, че лишеният от свобода Б. не е участвал в специализирани групови работи. От началото на престоя му в МЛС не е проявил интерес да участва. Не е подавал молби за работа. Не е участник в образователни, квалификационни или спортни дейности. Няма получени 2 награди или наложени дисциплинарни наказания.

Според становището, предвид краткия престой на лишения от свобода Б., не може да се твърди за категорична промяна в нагласите му. Липсва задълбочено и осъзнато отношение към изпълнение на поставените цели и задачи, които са да направи анализ на поведението и последиците от него, да се обсъдят грешките, довели Р. Х. Б. отново до МЛС, да поеме отговорност към извършените противоправни деяния, да търси стратегия за справяне с проблемите. Допуска едни и същи грешки.

Видно от становището е, че лишеният от свобода Р. Б. попада за четвърти път в МЛС. Краткият престой и малкият по настоящата присъда на позволяват задълбочена оценка на поведението му и към момента не са налице достатъчно доказателства за трайно поправяне. Не е дал доказателства, че е осмислил влиянието на алкохола и отражението върху поведението му.

Пасивен е в дейностите на групата. Налице е липса на желание да участва в трудов процес, както и да участва в други дейности. Анализът на риска от вреди е среден за обществото, има пътно-транспортен характер. Все още се явява като високорисков фактор за обществото. На този етап от изтърпяване на наказанието, поведението на Р. Б. не е претърпяло сериозна позитивна промяна.

В заключение, становището на началника на затвора е, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на основание чл. 439а, ал. 1 от НПК, и на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище Р. Х. Б. да бъде условно предсрочно освободен.

В подкрепа на становището на началника на Затвора – Ловеч е и становището на началника на ЗО „Атлант“, където е изтъкнато, че у лишения от свобода Б. не е забелязана реална мотивация за промяна. Не са прилагани мерки за поощрения, тъй като липсва причина за това. Не е полагал труд в затворническото общежитие, защото не е изявил желание за това.

Личностните и поведенческите му особености дават основание на гл. инспектор П. да счита, че лишеният от свобода Б. трудно би коригирал нагласите си и променил начина си на живот, поради което счита, че същият не следва да бъде предложен за условно предсрочно освобождаване.

В социалния доклад, изготвен от инспектор „СДВР“ И. Н., е посочено, че лишеният от свобода Б. е ******** от много години, има две пълнолетни дъщери, които след развода останали при майка си. В момента живее с брат 3 си, с когото е в добри взаимоотношения. В затвора е за пореден път и употребява често алкохол, под чието въздействие е и сегашното му деяние.

Липсата на семейство и подкрепа на постоянен партньор са в основата на почти ежедневно консумиране на алкохол.

В хода на срещите с лишения от свобода Р. Б. същият не е многословен, притежава стандартни комуникативни умения. Има уважително отношение към персонала. Страни от конфликти, интриги и нерегламентирани взаимоотношения. В състояние е да осъзнае преките си интереси и е с нагласи за спазване на изискванията. Във взаимоотношенията се стреми да бъде автономен. Дистанциран е от шумните форми на общуване, стреми се да не се „набива на очи“. Ориентиран е към златната среда. Не са установени проблеми с другите лишени от свобода.

Въпреки това до момента на престоя му в МЛС, Б. не е проявил желание да участва в трудов процес и не оползотворява престоя си в МЛС. Не проявява активност по отношение дейностите в групата, както и по изпълнение плана на дейностите. Налице е това, че за пореден път е в МЛС и не си е взел поуки от минали грешки. Лишеният от свобода Б. твърди, че е на възраст, в която не може да промени нищо в себе си.

В заключение, докладът изтъква, че рискът от вреди е определен като среден за обществото, всички участници в движението по пътищата, както и самия Р. Б., има пътно-транспортен характер.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода Р. Х. Б., становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно от приложената към делото справка, към настоящия момент лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически 3 месеца и 26 дни, от работа 0 дни, или всичко 3 месеца и 26 дни и има остатък от 2 месеца и 4 дни от наложеното му с Протокол от 08.07.2025 г. по НОХД № 105/2025 г. по описа на РС-Павликени наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като Р. Х. Б. е изтърпял повече от половината от наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

4

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора – Ловеч по отношение на Б., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване и с поведението си Р. Б. не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.

Следва да бъде посочено, че ИСДВР И. Н. категорично сочи, че осъденият Б. не проявява активност по отношение на дейностите в затворническата група, както и по изпълнение на плана на дейностите. В тази връзка е и становището на Началник сектор в ЗО „Атлант“, който също сочи, че не е констатирана реална мотивация за промяна при осъдения Б. /л. 10 по делото/.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Р. Х. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 4 дни от наложеното му наказание с Протокол от 08.07.2025 г. по НОХД № 105/2025 г. по описа на РС-Павликени в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. Х. Б., роден на **.**.**** г. в гр. Б. Ч., община П., област В. Т., с постоянен адрес и настоящ адрес: ***, български гражданин, *** образование, ********, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 /ДВА/ месеца и 4 /ЧЕТИРИ/ дни от наложеното му наказание с Протокол от 08.07.2025 г. по НОХД № 105/2025 г. по описа на РСПавликени в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр.

Велико Търново, по реда на Глава XXII.