Решение № 142 от 30.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ихтиман, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Н. Г. К. като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200237 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от А. Т. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. М., против Наказателно постановление № * издадено от Началник група в ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложена глоба в размер на 204,52 евро (400,00 лева).

С жалбата се излагат подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото въз основа на него наказателно постановление

(НП).

Навеждат се твърдения, че административнонаказателното производство се е провело при неясна фактическа обстановка и достатъчно доказателства за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Претендира разноски.

В единственото проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител, като депозира писмена защита, с която допълнително изяснява жалбата си и я поддържа по същество.

В същото съдебно заседание по делото въззиваемата страна, не се явява и също не изпраща представител, като изразява становище по депозираната срещу наказателното постановление жалба с искане последната да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а наказателното 1 постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претенрираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Районен съд - Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложения по делото АУАН Серия GA № * се установява, че на *., около * часа по път * , * км в посока гр. * жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка * модел *с рег. № *, собственост на А. А. Б.а, ЕГН **********, без да е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата и часа на проверката, което осъществява фактическият състав на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Констатациите на акта са потвърдени от актосъставителя П. Ч. и свидетеля И. Г.. Според актосъставителя Ч. жалбоподателят е бил спрян за проверка, въз основа на която се е установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На основание изложеното, свидетелят сочи, че на водача е наложена санкция отнемане на свидетелство му за управление на МПС и са били иззети регистрационните табели на процесното МПС, като пояснява, че, след като жалбоподателят е представил доказателства за покъсно сключена застраховка гражданска отговорност, регистрационните табели са му били върнати. В своите показанията свидетелят Г. потвърждава посоченото от актосъставителя, като допълва, че водачът е бил изненадан от установеното нарушение, заявявайки, че не е бил уведомен за липсата на сключена задължителна застраховка за автомобила и че последният е с прекратена регистрация, тъй като никой не го е уведомил за прекратената регистрация.

Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление (НП), с което на А. Т. Б. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 204,52 евро (400,00 лева).

С оглед на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество основателна.

В хода на производството от разпита на полицейските служители се 2 установи, че в действителност жалбоподателят на посочените в акта дата и място е управлявал автомобил марка * модел * с рег. № *. Същото обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател.

В случая в обстоятелствената част на АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да е налице сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. В същото време от показанията на актосъставител и свидетел се установява, че при направената служебна справка в информационния масив на МВР е отразено, че липсва валидна регистрация за товарен автомобил марка *, модел * с рег. № *, собственост на А. А.ова Б.а, ЕГН **********, тъй като сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е била изтекла и в 14-дневения срок по чл. 574, ал. 10 от КЗ не са били представени доказателства за сключена нова валидна такава.

От представени и приети по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд, се установява че процесният леки автомобил е бил със сключена застраховка ГО по полица * от * г. до * г., но на * г. същата е била прекратена, поради невнесена вноска.

Отново от представени по делото от Гаранционен фонд писмени доказателства се установява, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на * г. след уведомление от Гаранционен фонд.

Съгласно вече изложените по-горе показания на свидетеля И. Г. след проверка за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил и обстоятелството, че същата не е налице, поради което и регистрацията на МПС-то е била служебно прекратена, жалбоподателят е изглеждал изненадан от съобщената му информация, като е заявил, че разбира за това от полицейските служители и че не е бил уведомяван за това обстоятелство от компетентните органи.

Поради изложеното, следва да бъде посочено, че установената фактическа обстановка отговаря на признаците на нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът приема, при съобразяване на гореизложените обстоятелства, че и актосъставителят, и наказващият орган, квалифицирайки деянието като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а именно, че жалбоподателят управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са допуснали нарушение на материалния закон, което съставлява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Основанието за това е фактът, че при изтичане или прекратяване на вече сключения договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, както вече бе посочено, Информационният център на „Гаранционен фонд“ следва да уведоми собственика на процесното МПС, 3 за което не е налице задължителната застраховка, като им дава 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като при непредставяне на такива в посочения срок ал. 11 на чл. 574 от КЗ регламентира задължението на „Гаранционен фонд“ да уведоми компетентните държавни органи да прекратят регистрацията на превозното средство, което е без сключена застраховка. При извършване на проверка на процесното МПС в периода от датата на прекратяване или изтичане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ до датата на служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, управлението на същото би могло да попадне сред регламентираните в разпоредбите на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ нарушения, тъй като така посоченото деяние отговаря на признаците на цитираните текстове от Кодекса за застраховането. В настоящия случай обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да е налице валиден договор за задължителната застраховка, е установено към момент, когато вече извършеното деяние следва да бъде субсумирано под друга норма, тъй като то по своето същество вече представлява друг тип нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Видно от представената по делото справка за нарушител/водач (л. * от делото), се установява, че на датата, на която е установено нарушението в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното по настоящото дело наказателно постановление, е издаден и АУАН № *, с който е било установено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1, а именно, че е установено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Така, въз основа на изложеното, е налице хипотеза, при която е наложено наказание за нарушение, което не е извършено, поради разминаване между посочените в обстоятелствената част на АУАН и обжалваното наказателно постановление факти и обективната действителност, както и че вече е бил съставен акт, с който е било установено действително извършеното нарушение, преди да бъде издаден този, който е предмет на настоящото производство.

На следващо място, съдът счита, че дори деянието да беше правилно квалифицирано при съставянето на АУАН и НП, то е несъставомерно от субективна страна, тъй като няма данни за това обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратената регистрация да е било съобщено на собственика на автомобила, който от своя страна да уведоми ползвател или друго лице, което управлява процесното МПС.

Гореизложеното дава основание на настоящия състав, да приеме че нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и управлението на дерегистрирано МПС в настоящата ситуация не е наказуемо. Това съждение е в съответствие с дадените задължителни указания в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г., постановено по Тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, в което изрично е посочено, че не се наказва с 4 предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Съгласно мотивите на цитираното Тълкувателно постановление незнанието на закона не е обстоятелство, което изключва административнонаказателната отговорност на дееца, тъй като тук се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Това незнание обаче се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.

143, ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност, доколкото незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Следва да се отбележи, че не е налице публично достъпен регистър, в който водачът се извърши справка за служебно прекратената регистрация.