Решение № 8 от 28.01.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Котел, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100534 по описа за 2023 година

Ищци в производството са Й. Г. В., Ж. Г. П. и С. Г. П.. Ищците твърдят, че са собственици по наследство и давност на недвижим имот с площ от 1 440.00 кв.м., образуващ на УПИ Х-881 в кв.51 по регулационния план на село Градец, общ. Котел, одобрен със Заповед № 107/03.03.1983 г.. Твърдят че са наследници на своите родители Г.Ж. П., починал на 30.01.1987г. и М.П.П., починала на 17.07.2021 г., бивши жители на с. Градец. На 26.09.1975г. с Нотариален акт №394, том 1, дело 611/1975г. на Котелски Районен съдия Тодор Тодоров Рандев, наследодателят им Г.Ж. П. починал на 30.01.1987 г. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот Х-881 (буква „X" осемстотин осемдесет и едно) от кв. 51 по регулационния план на с. Градец, общ. Котел, одобрен със заповед № 107/03.03.1983г., при граници на имота:

УПИ ХІ-882. край на регулацията, У ПИ IX-880 и улица, който имот съгласно документ за собственост Нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден на основания наследство и давностно владение № 394, том І, дело № 611/1975г., е описан като: Празно дворно място, състоящо се от 1440кв.м.

(хиляда четиристотин и четиридесет квадратни метра), съставляващо имот 1

881 (осемстотин осемдесет и едно), по плана на с. Градец, Сливенски окръг, при граници: шосе, Димо Димов П., гора и Васил Тодоров Арнаудов. Твърдят, че до своята смърт, наследодателят им Г.Ж. П., починал на 30.01.1987 г. е владял поземления имот като своя собственост, заплащал е всички дължими данъци и такси за него, като никой не оспорвал правото му на собственост. твърдения, че след смъртта на П., съпругата му М.П.а П.а и ищците - негови деца и законни наследници, са владяли сочения недвижим имот, необезпокоявани от никого, обработвали са имота и регулярно са заплащали всички дължими сметки, данъци и такси за него. М.П.а П.а е починала на 17.07.2021 г., а ищците Й. Г. В., Ж. Г. П., и С. Г. П.-нейни наследници, продължават да го владеят и до настоящия момент. През септември, 2020г., ищците поискали да се снабдят със скица на поземления имот от Община Котел и с голяма изненада, установили, че за имота има издаден Акт за частна общинска собственост под №1398 от 07.04.2010г. на Община Котел, област Сливен, с правно основание „чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОС. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и §7 от ПЗР към ЗМСМА. При направена справка в Община Котел от страна на ищците се установило, че към досието на процесния имот има приложена само скица и горецитирания Акт за частна общинска собственост.

Видно от основанието за издаване па Акта за частна общинска собственост от Община Котел имота е бил частна държавна собственост, преди неговото издаване. За ищците не е ясно дали и кога имотът е бил отчужден в полза на държавата, тъй като Община Котел не им е предоставила други документи за този имот. Твърдят, че държавата никога не е установявала фактическа власт върху имота, поради което не е налице и завземане на имота. Твърдят, че процесният имот никога не е бил собственост на държавата и последващо издаденият Акт за частна общинска собственост, е неправилно издаден.

Молят да се признае за установено по отношение на Община Котел, че са собственици на процесния имот при евентуалност. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът Община Котел, чрез пълномощник, 2 оспорва предявения иск с твърдения, че е неоснователен. Твърдят, че ищците и/или техни наследодатели не са могли и не са придобили собственост върху процесния имот по нито един от сочените от тях начини. Приложените към исковата молба документи не доказват придобиване на собственост върху процесния имот, а с оглед спиране и прекъсване на владението и давността и фактически и нормативно не съществува хипотеза, в която праводателите на ищците и/или те самите да са придобили по давност, който и да е имот общинска собственост и още по-малко процесния. Конкретно процесния имот е бил извън регулацията на населеното място до 1983г. и е бил „социалистическа собственост" част от блоковете на АПК. През периода от 1975 г. до отмяната му са действали и ограничения по ЗСГ, които са препятствали придобиване на имота или на владението върху от праводателите на ищците или от последните. Излагат доводи, че няма как при нормативна забрана за придобиване на определен вид имоти да е налице владение върху такъв имот с двата му елемента независимо от осъществяваното държане, тъй като намерението за своене е невъзможно.

Заявяват, че ищците и техните праводатели не осъществяват и не са осъществявали не само владение но и фактическа власт върху процесния имот. Напротив видно от съставения АОС от това, че ответната община е декларирала собственост и заплаща данъци за имота води до извод, че именно тя владее процесния имот.

С доклада по делото съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл.124 от ГПК – да се признае за установено със сила на присъдено нещо в отношенията между ищците и ответника, че ищците са собственици на описания недвижим имот по НА

№ 394, том І, дело №

611/1975г., както и при евентуалност да се признае за установено със сила на присъдено нещо в отношенията между ищците и ответника, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на посочения имот иск по чл.124, ал.1 вр. 79 ЗС.

3

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. М. Б. от АК Ямбол и адв. Б. Т. от АК Бургас, които от тяхно име поддържат предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът се представлява по пълномощие от адв. С. Р. от АК Сливен, който поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

С приложения по делото Нотариален акт №394, том 1, дело 611/1975г. на Котелски Районен съдия - Тодор Тодоров Рандев, Г.Ж. П. починал на 30.01.1987 г. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот Х-881 (буква „X" - осемстотин осемдесет и едно) от кв. 51 по регулационния план на с.

Градец, общ. Котел, одобрен със заповед № 107/03.03.1983г., при граници на имота: УПИ ХІ-882. край на регулацията, У ПИ IX-880 и улица, който имот съгласно документ за собственост Нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден на основания наследство и давностно владение № 394, том І, дело № 611/1975г., е описан като: Празно дворно място, състоящо се от 1440кв.м. (хиляда четиристотин и четиридесет квадратни метра), съставляващо имот 881 (осемстотин осемдесет и едно), по плана на с. Градец, Сливенски окръг, при граници: шосе, Димо Димов П., гора и Васил Тодоров Арнаудов. Г.Ж. П. е наследодател на ищците което се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение за наследници (изх.№110/08.09.2023г.) издадено от община Котел.

Удостоверение за наследници с изх. №

4

138/08.12.2021 г. издадено от община Котел сочи, че М.П.а П.а е починала и нейни наследници се явяват ищците. Акт за частна общинска собственост № 1398 от 07.04.2010 г. на Община Котел, скица на урегулиран ПИ №

319/23.09.2020 г., издадена от Община Котел; удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7001022569/11.09.2023 г., издадено от Община Котел; приходни квитанции, – разписка № 0400018141473171 от 10.03.2023 г. от „Easy Pay“; разписка № 0400016172296479 от 18.07.2022 г. от „ Easy Pay“; разписка № 0400012864779021 от 10.04.2021 г. от „Easy Pay“.

От разпита на свидетелите Ж-Д-С., Г.Т.Д. и Г.Х.Д., се установи, че тримата ищци са придобили процесния имот по наследство от баща си Г.Ж.

П.. И тримата свидетели заявяват, че познават добре ищците, както и техния баща, били са в добри взаимоотношения. По отношение на процесния имот и тримата бяха категорични, че същия винаги се е считал за собственост на Г.Ж.

П. и съответно към момента на е собственост на ищците, а именно на наследниците на П.. Имотът винаги се е ползвал и владял от ищците, като свидетелите подробно изложиха през годините какви насаждения са се отглеждали, как е бил заграден и стопанисван имота от ищците. В показанията си всички твърдят, че и към настоящият момент имота се владее и ползва само и единствено от ищците. Заявяват, че не е променяна собствеността на имота и никой не им я е оспорвал.

Всички свидетели бяха категорични в показанията си, че имотът никога не е внасян в кооперативното стопанство и никога не е бил включван в кооперативен блок, а именно ТКЗС и/или АПК.

През 1927 г. е бил одобрен първия за село Градец регулационен план, по който спорният имот не е заснет и е останал извън регулационните граници на 5 селото. Имотът е включен в регулация с план от 1983 г., по който имотът е заснет с пл. № 881 в кв.51 и представлява УПИ Х-881. От одобряването на плана до настоящия момент не са настъпвали изменения в регулационния статут на имота. Вещото лице обясни, че в разписната книга към плана, одобрен със Заповед № 107/03.03.1983г. за негов собственик е записано лицето Г.Ж. П., след което името му е зачеркнато и е записано „АПК – комисия по чл.71 от ППЗТСУ”.

На 07.04.2010 г. в Община Котел е съставен акт за общинска собственост на имота, в който общината е посочила чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА за основания За придобиване на собствеността върху имота. На 12.04.2010 г. актът е бил вписан в СВ при РС Котел.

По експертните заключения изготвени от вещо лице И. Х., които са приети и приложени по делото се установява, че за процесния имот не се намират никъде данни по регистри, същият да е бил отчуждаван, коопериран и включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или друг вид колективно стопанство.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът е квалифицирал предявения иск по чл.124 от ГПК, а евентуалният по чл.124, ал.1 вр. чл. 79 ЗС. Характерът на засегнатото материално право предопределя вида на търсената правна защита.

Твърденията в исковата молба, че ищците са тези, които са собственици на имота и го владеят, се потвърждават от свидетелските показания и в този смисъл възражението на ответната страна, че Община Котел владее имота, е 6 неоснователно. Независимо че Община Котел не владее имота, съставеният акт за общинска собственост дава право на Община Котел да се разпореди с имота и съответно препятства ищците да предприемат разпоредителни действия, което създава несигурност в отношенията между страните и затова спорът е заявен за разрешаване по настоящото исково производство.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищците установиха всички относими факти, за които носят доказателствена тежест, поради което съдът следва да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на имота по Нотариален акт №394, том 1, дело 611/1975г. на Котелски Районен съдия - Тодор Тодоров Рандев, в качеството им на наследници на праводателя, а именно Г.Ж. П..

От кредитираните от съда като достоверни свидетелски показания се установи, че ищцитe, а преди тях техният баща до смъртта му през 1987 г. са владяли имота много повече от установения в закона минимум от 10 години (чл.79 от ЗС) /в допълнение по предявеният евентуален иск/. Наследодателят на ищците е придобил имота по давност и се е снабдил с Нотариален акт №394, том 1, дело 611/1975г. на Котелски Районен съдия - Тодор Тодоров Рандев . След смъртта му той е наследен от преживялата му съпруга /починала на 17.07.2021г./ и трите деца.

От наличните данни е видно, че имотът не е бил безстопанствен към датата на влизане в сила на Закона за собствеността, поради което не е станал държавна собственост по силата на чл. 6 /отм./ ЗС, съответно след това не е преминал в собственост на Община Котел. Според чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на 7 общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Т.е. самото посочване в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, според която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на цитираните в него разпоредби.