Решение № 95 от 01.06.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Габрово, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20214200500471 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД против Решение № 251/27.09.2021 г. по гр. д. № 643/2021 г. по описа на Районен съд- Габрово, с което е признато за установено, че ищецът Т.Б.С. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 810,74 лева по фактура №********** от 05.03.2021г. издадена от ответника вследствие извършена корекция на начислената електроенергия за периода от 02.12.2020г. до 01.03.2021г. за обекта на снабдяване на ищеца, находящ се в гр. Габрово, ул. *** с клиентски *** и абонатен *** „Електроразпределение Север“ АД в качеството си на ответник в първоинстанционното производството е осъдено да заплати и сторените съдебни разноски пред първата инстанция в общ размер от 355 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е разтълкувал приложимите разпоредби от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ /обн. с ДВ бр.35 от 30.04.2019г./, в които бил утвърден принципът, че мрежовият оператор издава фактура за коригираните количества електрическа енергия независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен пазар.

Мрежовият оператор се легитимирал като титуляр на вземанията за мрежови услуги и коригирана електроенергия, поради което разполагал с възможност да предприеме действия за събирането им. Целта на предвидените корекционни процедури в ПИКЕЕ била възстановяване на платената от оператора на електроразпределителната мрежа цена за преминала но 1 неотчетена към крайния клиент енергия. Нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ била насочена към компенсиране на разходите на въззивника, а не към реализиране не приходи или санкциониране на клиентите, при които е било установено неизмерване, неправилно или неточно измерване. Въззивникът се позовава на мотивите за приемане на актуалните ПИКЕЕ /обн. с ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.

Оспорва като неправилни мотивите на съда, в които е възприето, че при приемане на чл. 56 от ПИКЕЕ КЕВР е излязла извън рамките на делегираните законови правомощия, предоставени съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ тълкувана в светлината на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ и чл.

98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ се налагал изводът, че КЕВР разполагала с делегирано правомощие да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, включително и начините за извършване на корекция на сметките за доставена електрическа енергия, като уреденото право на оператора на електроразпределителната мрежа да преизчисли и претендира дължимата сума за мрежови услуги е част от уредбата по извършване на корекцията. При така изложените оплаквания моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено решение, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна Т.Б.С. не е депозирал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263 ГПК.

В открито съдебно заседание от 03.05.2022г. въззивникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител. С молба, депозирана преди провеждане на заседанието, въззивникът заявява, че поддържа изложените оплаквания в подадената въззивна жалба и моли да отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото оспорва подадената жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя становище, в което излага подробни съображения в тази посока.

Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че поради придобито качество на потребител на електрическа енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната мрежа недвижим имот в гр. Габрово, *** ***, за който е открита партида с абонатен номер *** е в договорно правоотношение с „Енерго-Про Продажби“ АД - за доставка /продажба/ на електрическа енергия. След извършена проверка на средството за техническо измерване /СТИ/ монтирано в имота за ищеца възникнало задължение по издадена от ответното дружество

"Електроразпределение Север" АД фактура № ********** от 05.03.2021г. да 2 заплати сумата 810,74 лева, като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 02.12.2020 г. до 01.03.2021 г. Ищецът излага твърдения за неправомерен характер на извършената проверка върху СТИ, респективно незаконосъобразност на проведената корекционна процедура от "Електроразпределение Север" АД. Ищецът оспорва съществуването на субективно право у ответника да начислява и събира паричната равностойност на неотчетената електроенергия под формата на извършена корекция на основание чл.98а, ал.2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, вр. чл. 49 ПИКЕЕ. В резултата на законовата делегация КЕВР следвало да приеме само правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества електрическа енергия, но не и да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира така измерените и начислени суми. Посочва се, че електромерът не е преминал метрологична експертиза и не представлява годно средство за търговско измерване на потребената електрическа енергия.

Предвид така изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на "Електроразпределение Север" АД, че не дължи процесната парична сума, както и да му присъди направените разноски в производството.

Ответникът "Електроразпределение Север" АД – жалбоподател, с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор е изложил становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, който е оспорил изцяло. Изложил е твърдения, че претендираната сума в размер на 810,74 лв., начислена с издадената от ответника корекционна фактура № **********/05.03.2021 г., е дължима от ищеца на основание чл.

50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, като препраща към нея. Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я променят.

Във връзка с развитите във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на процесната сума, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.

При така предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на процесната сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу ищеца за исковата сума, както и неговия размер. В тази връзка в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на 3 констативен протокол по реда на чл. 49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. /, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, т. е. да установи наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, при която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и да установи размерът на претендираното вземане, т. е., че исковата сума е начислена математически вярно, съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно доказване е проведено от ответника /въззиваема страна/ в хода на процеса, което обуславя и неоснователност и недоказаност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал. 2 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че КП № 5600423/01.03.2021 г. е съставен при спазване на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Протоколът е съставен в присъствието на ползвателя – ищеца по делото в съответствие с чл. 49, ал. 2 ПИКЕЕ, подписан е от представители на оператора на съответната мрежа и от ползвателя - ищец. Съгласно чл. 49, ал.

3 изр. 2 ПИКЕЕ, в КП се отбелязват присъстващите на проверката, която разпоредба в случая категорично е спазена.

Безспорно от безпротиворечивите, кореспондиращи и взаимно допълващи се показания на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели Н.Т. и С.М.

/служители при ответника, съставили КП № 5600423/01.03.2021 г./ се установява, че са посетили процесното място на доставка на ел. енергия, извършили са техническа проверка на СТИ в качеството на служители на ответното електроразпределително дружество, като са възприели лично самото техническо състояние на процесния СТИ, наличието на манипулация, изразена в описаната в КП № 5600423/01.03.2021 г. промяна в схемата му на свързване /срязана и изолирана изолационна лента на СТИ, позволяща на клиента да влияе върху функционирането на СТИ/. От тук въззивният съд намира за безспорно доказано, че КП № 5600423/01.03.2021 г. е съставен при спазване на реда па чл. 49 ПИКЕЕ и съставлява годно основание, пораждащо правото на ответника да коригира едностранно сметката на ищеца.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – КП № 5600423/01.03.2021 г., чийто констатации се подкрепят и от показанията на всички разпитаните по делото свидетели, и от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, се установява, че констатираното прекъсване на нулев проводник и подаване от страна на абоната би могло да блокира отчитането на количеството на електрическа енергия в СТИ. Въз основа на представеното заключение се установява, че процесното СТИ, модел NP71E, към момента на извършване на проверката е било метрологично годно, предвид наличието на поставен метрологичен знак М19.