Решение № 1635 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1635 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110109301 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Х. М., ЕГН ********** , срещу ......., ЕИК ........., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, и евентуално пр. 2 и 3 ЗЗД, вр чл. 146 ЗЗП и 21, 1 ЗПК, с която се цели прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г.. Съгласно тази клауза е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства, ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от ....... (........).

Ищецът твърди, че клаузата е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като съдържа уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като задължава потребителя да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство (чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП). Евентуално, клаузата не е индивидуално уговорена, както изисква чл. 146 от ЗПК. В условия на евентуалност, ищецът твърди нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите (ГПР) в договора вследствие на клаузата става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, и заобикаля закона, защото посоченият в договора ГПР е различен от действителния.

Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г. с описаното в исковата молба съдържание.

Ответникът оспорва исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Твърди, че поръчителството от ....... (........) не е задължително условие за сключване на 1 кредитен договор , а потребителят е имал избор на поръчител. Ответникът поддържа, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна – ......., която е самостоятелно юридическо лице и не е страна по договора за кредит с ....... Счита, че ищецът е бил надлежно информиран за всички условия и не е налице заблуждаваща търговска практика. Отбелязва, че разходът за гаранцията е възмездна услуга от трето лице и не се включва в ГПР, тъй като е незадължител

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Между ищеца Т. Х. М. и ответника ....... е сключен Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г..

По силата на договора ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1000 лв., който следва да бъде върнат в срок до 12 месеца

Чл. 5 от Договора за потребителски кредит предвижда обезпечаване на задължението на ищеца чрез поръчителство от ....... (........).

Спорът за нищожност на клауза в договор за потребителски кредит е допустим.

По отношение на възражението на ответника за ненадлежна страна по отношение на .......:

Съдът намира, че искът за нищожност на клаузата по чл. 5 от Договора за потребителски кредит, която предвижда поръчителство от ......., е правилно насочен срещу ответника ........ юпроцесната клауза е част от Договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника. Клаузата създава задължение за потребителя и е пряко свързана с основния договор. В този смисъл, ответникът, като страна по договора, е надлежна страна по иска за нищожност на тази клауза. Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), националните съдилища са длъжни служебно да проверяват неравноправния характер на договорните клаузи и техните последици за потребителя, дори когато те са свързани с услуги, предоставяни от трети лица, ако тези услуги са неизменна част от механизма на кредита и потребителят е бил задължен да ги ползва, за да получи кредита.

Относно неравноправния характер на клаузата (чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП):

С доклда по дделото, съдът е приел следните б езспорни факти: Наличието на Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г., сключен между Т. Х. М. (ищец) и .......

(ответник).; Отпуснатата сума по кредита е 1000 лв., със срок за връщане до 12 месеца.

Наличието на клауза по чл. 5 от договора, която предвижда обезпечаване на задължението чрез поръчителство от ....... (........).; ....... и ....... (........) са отделни икономически субекти.; ....... е лицензирана в ........ и е вписана под № 178 в регистъра на БНБ.

; Представена е държавна такса от ищеца в размер на 80 лева.; ответникът не оспорва сключения договор да е с изложеното в искова молба съдържание и параметри.

Съдът установи, че клаузата по чл. 5 от договора не е била индивидуално уговорена. Дори 2 ответникът да твърди, че ищецът е имал "избор", фактът, че това поръчителство е неизменна част от условията за отпускане на кредита и генерира значителни допълнителни разходи, на които потребителят не може ефективно да повлияе, я прави част от общите условия.

Клаузата, която задължава потребителя да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство, без ясно и прозрачно да му осигурява реална алтернатива или да обосновава високата цена на услугата, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя. Това е в пряко противоречие с изискването за добросъвестност и съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Клауза е неравноправна, ако не е индивидуално уговорена и въпреки изискванията за добросъвестност, създава значително неравновесие в договорните права и задължения в ущърб на потребителя. Именно такъв е настоящият случай.

Съдът намира, още че разходът за поръчителството от ......., макар и предоставен от трето лице, представлява задължителен разход за потребителя, без който кредитът не би бил отпуснат. Следователно, този разход е неразривно свързан с общите разходи по кредита и съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК следва да бъде включен в Годишния процент на разходите (ГПР). Твърдението на ответника, че този разход е "незадължителен", се оказва неверен с оглед на установените обстоятелства по сключване на договора.

След като разходът за поръчителство бъде включен в изчисляването на ГПР, безспорно би се изменил и размерът на ГПР, който ще бъде различен от посочения в договора.

Нещо повече, несъответствието между декларирания и действителния ГПР, което се получава чрез изключване на задължителен разход от изчислението, съставлява заобикаляне на закона. Целта на Закона за потребителския кредит е да гарантира прозрачност и защита на потребителя, като осигури пълна информация за общата цена на кредита. Изключването на съществени и задължителни разходи от ГПР нарушава този принцип и цели да прикрие истинската цена на кредита, което е недвусмислено заобикаляне на закона.

Всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати във връзка с договора за кредит, трябва да бъдат включени в изчисляването на ГПР, за да се осигури пълна прозрачност на действителната цена на кредита. Неспазването на това изискване води до нищожност на съответните клаузи.

В обобщение, клаузата по чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г. е нищожна както поради своя неравноправен характер по ЗЗП, така и поради противоречие със закона.В обобщение, клаузата по чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г. е нищожна поради своя неравноправен характер по ЗЗП, като нарушенията на ЗПК само допълнително подкрепят извода за липса на добросъвестност и значително неравновесие.

По разноските, право на разноски има ищеца, от които 1200 лв. - адвокатско възнаграждение - з акоето са предсатвени доказателства за реално плащане, както и сумата в размер на 80лв.

3

- държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата по чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ......./10.06.2021 г., сключен между Т. Х. М., ЕГН **********, и ......., ЕИК ........., относно обезпечаването на задължението на ищеца чрез поръчителство от ....... (........).

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........., да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1280 лв. или 654.45 евро.

Решението подлежи наобжалвне пред СГС с Въззивна жалба в дву седмичен срок от получаване на препис.

Да се връчи препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4