Решение № 135 от 14.06.2019, Административен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 135/14.6.2019г. гр.Ямбол

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ЯМБОЛ,Втори административен състав на двадесет и първи май 2019 год.

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА

Секретар Ст.Гюмлиева като разгледа докладваното от съдия

Д.Петкова адм. дело № 63 по описа на 2019 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 във вр.с чл.107 ал.4 ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от Д.К.Д., чрез процесуалният му представител против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №АУЗД00000893/25.11.2015 год. издаден от Т.Д. на длъжност “Главен инспектор-орган по приходите“ в Дирекция “Финанси,Местни данъци и такси“ Община Ямбол, в частта в която е потвърден след обжалване по административен ред с Решение №2801-02421/8.02.2019 год. на Директор на Дирекция “Местни приходи“ при Община Ямбол, с който на жалбоподателя за периодите 2010 год., 2011 год., 2012 год., 2013 год. и 2014 год. са установени задължения за ДНИ,ТБО и ДПС,както и лихви върху тях.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на АУЗД в частта в която е потвърден, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.Твърди че, в АУЗД и потвърдителното решение на горестоящия орган липсват фактически и правни основания за издаването им, което от своя страна е довело до невъзможност да разбере начина на определяне на данъка.Счита че за две от притежаваните от него МПС неправилно е определен ДПС тъй като същите са със прекратена регистрация.С тези аргументи се прави искане за отмяна на АУЗД в потвърдената му част, както и решението на Директора на Дирекция МП в потвърдителната му част. Претендира съдебни разноски.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.

Ответната страна,чрез процесуалният си представител оспорва основателността на жалбата.Сочи, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния и процесуален закон и съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе пред вид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Декларация вх.№ 60111/27.03.1998 год. по реда на чл.14 ЗМДТ /в редакцията му към този момент/ Д.К.Д. е декларирал собственост върху недвижим имот , находящ се в ж.к.“Диана/№3 вх.* ет.* ап.*, съставляващ жилище с година на построяване 1974 год.,МЗ-Масивна монолитна конструкция и с РЗП-84 кв.м., РЗП на мазе-3.60 кв.м., РЗП на обект-75 кв.м. и РЗП на таван-5.40 кв.м. С Декларации вх.№1451/1.01.2000 год., № 3147/01.01.2000 год. и №9009/1.1.2000 год. по реда на чл.54 ал.1 ЗМДТ Д.Д. е декларирал собственост върху леки автомобили с регистрационни номера *, с година на производство 1989 год.,*, с година на производство 1995 год., * с година на производство 1981 год.

С АУЗД №АУЗД00000893825.11.2015 год. ,изд. от Т.Д. –„Главен инспектор-орган по приходи в Дирекция “Финанси,местни данъци и такси“ Община Ямбол на осн. чл.107 ал.1 и ал.3 ДОПК във вр. с чл.4 ал.1,2 и 3 и чл.9б ЗМДТ и подадени декларации по реда на чл.14 и чл.54 ЗМДТ на жалбоподателя за установени задължения за периода 2007 год.-2014 год. за Данък върху недвижими имоти в общ размер 50.54 лв. и лихва към 25.11.2015 год.-27.23 лв.,ТБО-главница 60.76 лв. и лихва към 25.11.2015 год.-33.13 лв. и ДПС-главница 513.20 лв. и рихва към

25.11.2015 год.-22.37 лв.

Издаденият акт е обжалван от Д.Д. по реда на чл.152 и сл ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 ЗМДТ , като с Решение № 2801-02421/8.02.2019 год. на Директора на дирекция “Местни приходи“ при Община Ямбол АУЗД е отменен в частта му констатираща данъчни задължения за ДНИ,ТБО и ДПС за периода 2007г.-2009 г. включително поради изтичане на петгодишен давностен срок.В останалата му част АУЗД е потвърден.Решението е връчено на жалбоподателя на 14.02.2019 год.чрез процесуалният му представител.Жалбата срещу същото в частта му в която е потвърден АУЗД е подадена направо пред съда на 28.02.2019 год.

По делото са представени от ответника с оглед компетентността на административния орган Длъжностна характеристика на Директор на Дирекция “МП“ при Община Ямбол, Заповед от 3.12.20109 год. и Заповед №РД/02-00486/14.09.2012 год.двете издадени от Кмета на Община Ямбол с които Т.Д. е определена за длъжностно лице имащо правата и задълженията на орган по приходите.Представена е Наредбата за определяне на местните данъци и такси,в редакциите действали през периода за установените данъчни задължения.Представени са и Решения от 19.12.2009 год., 24.1.2011 год., 29.12.2011 год., 19.12.2012 год. и 27.12.2013 год. всички на ОбС-Ямбол с които се одобрява план-сметката за приходите и необходимите разходи на Община Ямбол за дейностите по управление на отпадъците за съответните календарни години.Представени са и Заповеди №РД02/0396/22.10.2009 год., Заповед №РД02/0532 от 29.10.2010 год., Заповед №РД02/0551/24.10.2011 год., Заповед №РД/02-00594/29.10.2012 год.и Заповед №РД02-00653/25.10.2013 год. всички на Кмета на Община Ямбол,с които са определени границите на районите на територията на Община Ямбол,включени в системата на организирано поддържане на чистотата,в които за съответните календарни години ще се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и е утвърдена честотата на извозване на битовите отпадъци по райони и съдове.По делото са представени и приети декларациите по чл.14 и чл.54 ЗМДТ подадени от жалбоподателя, Писмо рег.№813000-2296/24.04.2019 год. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Ямбол ведно с приложените 2 бр. справки за регистрация на леки автомобили.

При така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице-адресат на АУЗД, при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ във вр. с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.9б във вр. с чл.4 ЗМДТ във вр. с чл.144 ал.1 и чл.156 и сл ДОПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Задълженията за местни данъци представляват публични общински вземания,съгласно чл.162 ал.2 т.1 ДОПК във вр. с чл.1 ал.1 т.5 ЗМДТ и според чл.166 ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон.Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл.4 ал.1 ЗМДТ според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗД установяването , обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.Според ч.4 ал.3 ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в ал.4 е разпоредено че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната община.Последния съгласно чл.4 ал.5 ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи-на териториален директор на НАП.

Атакуваният акт за установяване на задължения по декларация и е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4 ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ и е в писмена форма.Актът е издаден от служител на общинската администрация който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите със заповед на кмета на общината, видно от посочените по-горе две заповеди на Кмета на Община Ямбол. Потвърдителното решение на Директора на Дирекция „МП“ при Община Ямбол също е издадено от компетентен орган в пределите на неговата компетентност,съгласно чл.107 ал.4 ДОПК във вр. с чл.4 ал.5 пр.2 ЗМДТ и в изискуемата писмена форма.

АУЗД съдържа нормативно изискуемите реквизити-мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му.Противно на наведените в жалбата възражения съдът приема че АУЗД съдържа фактически и правни основания за издаването му.Административния орган изрично се е позовал на законовите разпоредби-чл.107 ал.1 и ал.3 ДОПК във вр. с чл.4 ал.1,2 и 3 и чл.9б ЗМДТ, във връзка с подадените декларации по реда на чл.14 и чл.54 ЗМДТ.В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях, изчислени към 25.11.2015 год./датата на издаване на АУЗД/.За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ, ТБО и ДПС.Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност на неговия адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на установените задължения.Те са доразвити и допълнени с решението на директора на Дирекция „МП“ при Община Ямбол, което с оглед ТР на ОСГК на ВС №16/1975 год. незагубило силата си е напълно възможно.Наред с горното следва да се посочи че органа по приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване на данъка за съответния период.Съдебната практика приема,че непосочването в АУЗД на начина на изчисляване на дължимата такса респ. данък не се отразява върху законосъобразността на същия,тъй като подобен подход би бил напълно формален и несъответстващ на целта на акта.Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса или данък, а разпоредбата на чл.107 ал.2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида , основанието, общия и неплатен размер.По делото липсват данни, а и твърдения жалбоподателя да се е възползвал от тази възможност.С оглед на изложеното съдът намира че неотразяването в АУЗД на механизма за изчисляване на съответния данък не е съществено процесуално нарушение.

Съдът намира че в хода на производството не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 ДОПК, чл.152 и сл. във вр. с чл.144 ДОПК. АУЗД е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения,размерът на които е установен въз основа на данните посочени в подадените от задълженото лице декларации.

Относно приложението на материалния закон,съдът намира следното:

Относно данъка върху недвижими имоти:Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗМСМА с данък върху недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищни образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или концесионерите-чл.11 ЗМДТ.В чл.19 ал.1 ЗМДТ е предвидено че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот,а в чл.21 ал.1 от ЗМДТ е визирано,че данъчната оценка за жилищни имоти е данъчната оценка съгласно приложение №2.Съгласно чл.22 ал.1 ЗМДТ общинския съвет определя с наредбата по чл.1 ал.2 размерът на данъка в границите от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти.Вярно че с Решение №4 на КС на РБ,обнародвано на 9.04.2019 год. тази разпоредба е обявена за противоконституционна ,но тази отмяна има действие занапред.

С оглед посочените по-горе норми и събраните по делото доказателства съдът намира че описания в оспорения АУЗД недвижим имот попада в хипотезата на чл.10 ал.1 ЗМДТ и подлежи на облагане с ДНИ, а задължен за този данък е жалбоподателя като собственик на имота.В АУЗД е посочена облагаемата основа за ДНИ а именно 3789.30 лв.В Наредбите за размера на местните данъци и такси приети от ОбС-Ямбол и действали през процесния период ДНИ е определен в размер съответно 1.2 на хиляда , 1.5 на хиляда и 1.98 на хиляда. По отношение начина на изчисляване на данъчната оценка ,както се посочи по-горе административния орган няма задължение да го отрази в АУЗД. По делото няма данни да е направено искане по чл.107 ал.2 от жалбоподателят, както и няма направено от негова страна оспорване размерът на тази данъчна оценка.