Определение № 518 от 25.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Варна, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от Ю.

Д. П. и Т. П. С., двамата чрез процесуалния им представител адв.Х.Б., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана в касационна жалба вх.

№4882/27.06.2025г., за изменение на решение №82/02.05.2025г., постановено по в.гр.д.№56/25г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските.В молбата се излага, че предметът на делото касае недвижим имот, находящ се в курортната местност „***“ на гр.Варна, с площ от 1 135 кв.м., изключително добре поддържан, облагороден и намиращ се в идеално състояние.Съгласно чл.7, ал.5 и ал.6 от Наредба №1/09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа, адв.възнаграждение се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка.От проста справка за цените на подобни, съпоставими имоти, находящи се в гр.Варна и околността му, се установява, че средната пазарна цена на недвижим имот е 136 евро на кв.м. или 266 лв., което означава, че процесните 1 135 кв.м. х 266 лв. са на стойност от 301 910 лв.Тази стойност е близо в шесткратен размер на обявената в удостоверението за данъчна оценка стойност от 52 446,10лв., на която неправилно се е позовал въззивният съд.Съгласно цитираната наредба, средният размер на адвокатското възнаграждение за воденето на гражданско дело с материален интерес в размер на 301 910лв. възлиза на 16 690лв. или два пъти повече, отколкото е претендирано пред въззивния съд.На следващо място, съдът напълно е игнорирал обстоятелството, че при предявени насрещни претенции адвокатското възнаграждение съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата н а съединяване на исковете.Неправилна и некоректна е направената от съда „груба сметка“ досежно пропорционалното разпределяне на съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.Определената от съда пропорция ¾ / ¼ не кореспондира на вида и броя на предявените искове, както и не съответства на действително оказаната правна помощ и на действително извършените правни и процесуални действия от страна на процесуалните представители на страните 1 по делото.В действителност половината от претенцията на Държавата е оставена без уважение, поради което коректното разпределение на направените от страните разноски в двете съдебни производства би следвало да бъде ½ към ½ или насрещната страна дължи на ответниците възстановяването на ½ част от всички направени от тяхна страна разноски.Неправилно е служебно извършеното от съда редуциране на адв.възнаграждения и пропорционалното разпределение на разноските.Предвид изложеното, претендират решението да бъде изменено в частта за разноските, като им бъдат присъдени направените от тях разноски по начина, по който са предявени, в пълен размер.

В срока, предвиден в чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна по молбата Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по молбата.

Молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е допустима, подадена е в рамките на предвидения преклузивен срок/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, страната, която претендира изменение, има представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по в.гр.д.№56/25г. по описа на ВАпС е образувано по подадена въззивна жалба от Т. П. С. и Ю. Д. П. против решение №1245/20.11.2024г., постановено по гр.д.№2298/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е прието за установено в отношенията между страните по предявените от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу Ю. Д. П. и Т. П. С. искове, че Държавата е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ул.“16-та“№5а, при съответни граници, на осн. чл.6 от ЗС/отм./, и са осъдени Ю. Д. П. и Т. П. С. да предадат на Държавата владението върху горепосочения недвижим имот; 2/ е отменен КНА №41, том II, нот. дело №241/05.07.2023г. на нотариус Борис Василев, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК; 3/ са отхвърлени предявените от Т. П. С. и Ю. Д. П. срещу Държавата искове за установяване в отношенията между страните, че Т. П. С. и Ю. Д. П. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ул.“16-та“№5а, при съответни граници, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня, предхождащ подаването на насрещната исковата молба - 14.02.2024г. /вкл./, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 4/ Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата сумата от 1 239, 46 лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

С решение №82/02.05.2025г., постановено по в.гр.д.№56/25г. по описа на ВАпС, гр.о., обжалваното решение на ВОС е потвърдено в частите му, с които: 1/ е прието за установено в отношенията между страните по предявените от Държавата срещу Ю. Д. П. и Т. П. С. искове, че Държавата е собственик на ПИ с идентификатор № ***/подробно индивидуализиран в решението/; 2/ е отменен КНА №41, том II, нот. дело №241/05.07.2023г. на нотариус Борис Василев, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК; 3/ са отхвърлени предявените от Т. П. С. и Ю. Д. П. срещу Държавата насрещни искове за 2 установяване в отношенията между страните, че Т. П. С. и Ю. Д. П. са собственици на ПИ с идентификатор № *** на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня, предхождащ подаването на насрещната исковата молба - 14.02.2024г./вкл./, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 4/ Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата сумата от 619, 73 лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението на ВОС е отменено в частите му, с които: 1/ са осъдени Ю. Д.

П. и Т. П. С. да предадат на Държавата владението върху ПИ с идентификатор № ***; 2/ Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата сумата, представляваща разликата над 619, 73лв. до 1 239, 46лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Държавата срещу Ю. Д. П. и Т. П. С. искове с пр.осн. чл.108 от ЗС САМО в частите им за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху ПИ с идентификатор №***.

Относно разноските, съдът е приел в решението, че предвид частичната неоснователност на исковата претенция на Държавата, следва да бъдат редуцирани и присъдените й с първоинстанционното решение съдебноделоводни разноски по иска с пр.осн.чл.108 от ЗС.Споделил е преобладаващата практика на ВКС/цитираната в решението/, приемаща, че т.к. искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си установителна и осъдителна претенция - за съдебно установяване на правото на собственост на ищеца и на тази база - за предаване на владението върху имота, за който той твърди, че се владее или дължи без основание от ответника, при уважаване на иска в неговата установителна част ищецът има право на разноски, които са в размер на половината от всички направени от него разноски, съответно ответникът има право също на половината от сторените от него разноски.Така общо присъдените на Държавата разноски от ВОС на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1 239, 46лв. са редуцирани до 619, 73лв.

Пред първа инстанция ответниците по главните искове и ищци по насрещните предявени от тях искове са претендирали разноски по представен списък, включващи адв.възнаграждение в размер на 10 000лв., разноски за самолетни билети, нощувки и дневни за процесуалния им представител, както и внесената държавна такса по предявените от тях искове, такса за вписването на исковата молба по тях и внесения депозит за в.л.От Държавата е направено пред ВОС в срок възражение за прекомерност на възнаграждението.Предвид неоснователността на насрещните искове на ищците, е прието от ВАпС, че не им се следват сторените за тях разноски за държавна такса, вписване на исковата молба и за съд.удостоверение.Относно разноските за самолетни билети, нощувки и дневни за процесуалния им представител е прието, че те не съставляват съдебно-деловодни разноски по см. на чл.78 от ГПК и също не се следват.Възражението за прекомерност на възнаграждението съдът е приел за основателно по следните съображения.С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/предходно заглавие Наредба №1/09.07.2004г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения/ възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за 3 правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.При преценка вида на спора, интереса/цена на иска в размер на данъчната оценка-52 446, 10лв., съответно размер по наредбата при този интерес 4 845, 69лв./, вида и количеството на извършената работа-представителят е депозирал отговор на исковата молба и насрещна искова молба и се е явил в общо двете проведени пред ВОС о.с.з., и най-вече фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, но не е и изключително висока, съдът е приел, че възнаграждението следва да се редуцира до размера от 6 000лв., вкл. защото изследваните обстоятелства по главните и по насрещните искове са в голямата си част идентични.Доколкото с договора за правна защита и съдействие от 29.05.2024г. не е направено разграничение, съдът е приел, че ½ от договореното възнаграждение е по главните искове и ½ по насрещните.От сумата от 3 000лв. се следва ½ или 1 500лв. за отхвърлената осъдителна част от исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС.Останалите 3 000лв. не се следват, защото насрещните искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК са отхвърлени.От разноските за възнаграждение на в.л./общо 810лв./ се следват ½ или 405лв. или общо 1 905лв. за първа инстанция.

На ищеца, въззиваем по въззивната жалба, е прието, че следва да се присъдят сторените от него пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, представляващи ½ от внесения депозит за в.л./доказателство, касаещо главните искове/ или сумата от 424, 12лв. и ¾ от юрисконсултското възнаграждение, което съдът е определил на общо 540лв. за всички искове, т.е. сумата от 405лв., а общо с депозита 829, 12лв.Въззивниците са претендирали адв.възнаграждение в размер на 8 000 лв. за въззивна инстанция по договор от 15.04.2025г., разноски за самолетни билети, нощувки и дневни за процесуалния им представител, както и внесената държавна такса по въззивната жалба и възнаграждение за в.л.Направено е в срок възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна в о.с.з. на 16.04.2025г., което по изложените по-горе съображения съдът е приел също за основателно и доколкото пред настоящата инстанция делото е разгледано в едно о.с.з., в което е изслушано заключението по СТЕ, представителят е депозирал въззивна жалба и се явил в о.с.з., е приел, че възнаграждението следва да се редуцира до 4 000лв., от което се следват 1 000лв.Разноски за самолетни билети, нощувки и дневни не са присъдени по идентични като горепосочените съображения.От внесения депозит за в.л./доказателство, касаещо главните искове/ е прието, че се следва ½ или сумата от 424, 12лв., от внесената държавна такса/по главните и по насрещните/ се следва половината от внесената по главните искове или това е сумата от 131, 11лв., или общо разноски 1 555, 23лв., а сумарно с тези за първа инстанция 3 460, 23лв.Така с въззивното решение Ю. Д. П. и Т. П. С. са осъдени да заплатя на Държавата 4 сумата от 829, 12лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, а Държавата е осъдена да заплати на Ю. Д. П. и Т. П. С. сумата от 3 460, 23лв., представляваща съдебноделоводни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.