Решение № 235 от 01.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600679 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Н. К. С., чрез адв. Й.

Ч., жалба на В. В. Н., чрез адв. Г. К., както и присъединяване към жалбата на подс. А. М. срещу присъда № 68 постановена на 04.03.2025г. по НОХД № 4065/2024г. по описа на РС- Варна, V състав, с която първоинстанционният съд признал за виновни подс. А. М. М. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, и подс. В. В. Н. за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът е осъдил подс. М. да заплати на гражданския ищец Н. К. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.131, ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието до окончателното заплащане на сумата. Съдът е осъдил и подс. Н. да заплати на гражданския ищец Н. К. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието до окончателното заплащане на 1 сумата.

В жалбата на частния обвинител Н. С. с е навеждат твърдения за несправедливост при определяне размера на наложените наказания. Адвокат Ч., повереник на пострадалия С., моли въззивния съдебен състав да постанови решение, с което да бъде увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. М. за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно, а на подс. Н. да бъде увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на осн. чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.

С жалбата от подс. Н. се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Защитникът на подс. Н. възразява срещу кредитирането на показанията на пострадалия С., тъй като с течение на времето той е добавял нови и нови факти и обстоятелства касателно обективната действителност и най-вече авторството на деянието, което било в разрез с нормалната логика и обичайните паметови способности на индивида. Твърди се допуснато от първата инстанция неотстранимо съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита и на двамата подсъдими, тъй като в съдебно заседание от 04.03.2025г. е отхвърлено направеното от защитата искане за разпит на полицейския служител Я., който пръв след деянието е посетил местопроизшествието и в тази връзка е изготвил докладна записка. Направени са и възражения относно наличие на съществено процесуално нарушение при извършените в досъдебното производство разпознавания по фотоснимки по чл.171 НПК. Според защитата, е допуснато в мотивите и друго съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, по чл.104 от НПК, като при описание фактическата обстановка по делото е ценил докладни записки на полицейски служители, работили по разкриването на авторството на деянието. По същество, защитникът на подс. Н. моли да бъде отменена постановената присъда, с постановяване на нова оправдателна присъда и да се отхвърли граждански иск от пострадалия С. като неоснователен. В условията на евентуалност е отправено искане да бъде отменена присъдата поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимото лице, и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд. В условията на евентуалност е отправено и искане да се измени присъдата наложеното наказание на подсъдимия Н. бъде намалено при приложение на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител поддържа жалбата.

Изразява становище, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия предходната съдебна инстанция не е преценила високата обществена опасност на дееца, като е надценила единственото смекчаващо отговорността обстоятелство влошеното му здравословно състояние на подс. М..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подс. Н. поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че депозираната жалба от частния обвинител е неоснователна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. М., чрез 2 защитника си се присъединява к ъ м въззивната жалба от подс. Н., като поддържа доводите изложени в нея и с искане делото да с е върне за разглеждане от нов състав на ВРС, тъй като в мотивите на съда е допуснато съществено противоречие по отношение на един от управляваните от подсъдимите автомобили „Опел Корса“. Наведени са твърдения за недоказаност на обвинението по отношение на двамата подсъдими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, пр окурорът заявява, ч е подадената от адв. К. жалба и аргументите към нея са неоснователни .

Жалбата на ГИ С. намира за основателна и предлага да се измени първоинстанционната присъда в частта на размера на наказанията.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от надлежни страни, в установения законов срок, както и изявлението за необжалвалия подсъдим за присъединяване към жалбата на подсъдим, поради което са допустими, като разгледани по същество, настоящата въззивна инстанция ги намира за неоснователни.

От фактическа страна първостепенния съд, в съответствие с всички релевантни доказателства, е приел за установено следното:

На 07.11.2023 г. около 07:20 – 07:30 часа св.С. управлявал личния си автомобил БМВ в гр. Варна. Под „Комитово ханче“ бил застигнат от лек автомобил „Фолксваген Голф“, който го притискал и карал плътно зад него. С. спазвал ограничението за максимална скорост 50 км/час в населено място, но водачът на автомобил „Фолксваген“ започнал да му свири с клаксона. Двамата спрели на платното за движение, св. С. слязъл и отишъл към другия автомобил, като тогава установил, че той се управлява от св. З. И. Й.. Двама шофьори разменили си обиди и нецензурни думи, Й. заплашила С., че ще види какво ще му се случи. С. успял добре да разгледа лицето ѝ и да го запомни. Тогава той видял, че на задното стъкло на автомобила е нарисуван голям орел с надпис под него. Й. извадила таблет и заснела С. и автомобила му. След това тя потеглила с автомобила и тогава С. видял регистрационния му номер - *****. Автомобилът бил собственост на подсъдимия А. М.. Същия ден св. Й. разказала за станалото на подс. А. М., с когото живеела на семейни начала.

Св. Н. К. С. бил съсобственик с брат си на недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, след Бизнес парк, местност Радиостанцията, вдясно по пътя гр. Варна - с. Тополи, второ място без лице към пътя, в непосредствена близост до база Никман. До имота се достигало по локален асфалтов път между базата на Никман и частни имоти, като входната врата на имота се намирала на около 80 метра от главния път. Зад базата на Никман встрани от пътя в близост до входната врата на имота на св. С. било обособено място, което се използвало като паркинг за приходящи автомобили.

В имота на С. имало къща, в която той живеел заедно със съпругата си, както и 3 други помещения, които отдавал под наем на различни лица за развиване на дейност в тях и като паркоместа. Имотът се намирал встрани от пътя гр. Варна - с.Тополи, на локален асфалтов път с широчина около 4,5 метра, по който се стигало единствено до имота на св. С. и нямало други постройки на него.

Имотът бил ограден с метална ограда и в него се влизало през масивна входна метална плъзгаща се врата с две ръчно изтеглящи се крила. През деня при всяко влизане и излизане всеки сам я отварял и затварял, но не я заключвал през деня. В имота имало монтирани видеокамери, но те не обхващали входната врата към имота.

Подсъдимите А. М. и В. Н. били приятели, членували в един и същи мотоклуб, както и св. З. Й.. Подсъдимият М. решил да отмъсти на св. С. за нанесените от него на св. Й. обиди, споделил намерението с подсъдимия Н., който се съгласил да му помогне. Подсъдимият М. установил името на св. С. и адреса, на който живее.

На 31.01.2024 г. Двамата подсъдими си уговорили среща на паркинга зад базата на фирма Никман, който и двамата знаели отпреди. Подс. М. първо отишъл до гробището в с.Тополи и от там се отправил със собствения си лек автомобил „Опел Корса“, цвят бордо, към имота на св. С.. В Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна лекият автомобил „Опел“ на подс. М. бил регистриран с регистрационен № *****, но на посочената дата на него били поставени регистрационни табели с № *****. Тези табели били издадени за друг лек автомобил – „Мерцедес“, който принадлежал на св. М. А.ов Д. , който през 2023 година го продал на вторични суровини, а регистрационните номера оставил в автосервиз, който му бил отдаден под наем от подс. А. М.. Д. покъсно потърсил табелите, но не ги намерил.

На 31.01.2024 г. св. С. имал среща със собственика на първия имот на главния път, входната врата на който била откъм главния път и С. трябвало да мине по локалния път и да излезе на главния път. Около 16:30 часа св. С. се отправил по страничния път към главния път и тъкмо щял да завие по него видял един червен „Опел Корса“, който завил в локалната улица. Автомобилът бавно минал край него и той възприел добре визуално водача. Подс. М. спрял автомобила на паркинга в близост до входната врата на имота на св. С..

Малко по-късно там пристигнал откъм Бизнес парк -Варна и подсъдимият В. Н. с автомобила си „Тойота Аурис“ с peг. № ******, черен на цвят, паркирал го на същия паркинг и се качил в автомобила на подсъдимия М. на предната дясна седалка.

При връщането си обратно около 17 - 17:10 часа на паркинга от лявата страна преди входа на имота си св. С. видял паркирани две коли - червена „Опел Корса“ и черна „Тойота“. Двама мъже седели в лекия автомобил „Опел“ и си приказвали. Било светло още, предната част на автомобила била насочена към локалния път, по който вървял С., били на пет-шест метра разстояние, той ги огледал добре през предното стъкло на автомобила и запомнил формата на лицата им, телосложение, приблизителна възраст, форма и дължина на брада, очила и други признаци. След това влязъл в имота си.

Около 18:30 часа всички наематели от имота на св. С. вече си били тръгнали, поради което той отишъл да заключи порталната врата. Тя обаче не 4 била затворена плътно както обикновено, а леко отворена. Било вече тъмно, но лампите в базата на Никман светели и св. С. видял, че двата автомобила още се намират на паркинга. Вътре в имота на св. С. имало електрическа крушка, която светела и мястото било осветено.

В момента, в който св. С. хванал дръжката на вратата, за да я затвори, двамата подсъдими отвън със сила отворили вратата, влезли и веднага започнали да нанасят удари по тялото и главата на св. С. с неустановени твърди предмети, юмруци и ритниците. Св. С. си вдигнал ръцете, за да предпази главата си, бил облечен с дебели дрехи, но без шапка. В един момент паднал на земята, но двамата подсъдими продължили да му нанасят удари.