Определение № 606 от 13.08.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Сливен, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500386 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. К. против Разпореждане №8001 от 16.07.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3539/2024 г. по описа на съда, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от К. Г. К. против „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД отрицателен установителен иск, върната е исковата молба и е прекратено като недопустимо производството по делото.

Жалбоподателят К. К. чрез пълномощника адв. М. Маринова счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Моли въззивният съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Посочва, че след като съда приеме, че дадената от ищеца правна квалификация е погрешна, той следва сам да я изведе от изложеното в исковата молба. Намира за неправилен извода на съда, че не може да предяви нито един от посочените в ГПК отрицателни установителни искове. Заявява, че предявеният иск е по чл.439 от ГПК и е допустим, тъй като за него е налице правен интерес с оглед наличието на висящ изпълнителен процес относно вземането. Всички останали съображения, изложени от първоинстанционния съд относно неговото процесуално поведение в заповедното и последващото исково производство касаели основателността на исковата претенция, но не и нейната допустимост. Посочва, че бездействие от негова страна не е налице, тъй като заповед по чл.410 от ГПК не му е връчвана лично, а е било залепено уведомление по чл.47 от ГПК. Единствената му възможност да направи своите възражения относно материалноправната законосъобразност на влязлата в сила заповед за изпълнение била предявяване на отрицателен установителен иск.

1

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, подадена от К. Г. К., с която е предявен против „ВиК – Сливен“ ООД иск за признаване за установена по отношение на ответното дружество недължимост на сумите по изпълнително дело №502/2024г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, рег. №768, район на действие СлРС по издаден изпълнителен лист №13/10.01.2024г. по гр.д. №1563/2021г. на СлРС и изп. лист от 25.01.2024г по ч.гр.д. №4456/2020г. на СлРС, поради липса на право на собственост на длъжника К. върху имота, за който е начислено вземането на кредитора. Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл.

439 ГПК, вр. с чл.124 от ГПК.

Ответното дружество "ВиК-Сливен" ООД в качеството му на доставчик на питейна вода е подало заявление по чл.410 от ГПК до СлРС срещу длъжника К. Г. К. ищец в настоящото производство, за което било образувано ч. гр. дело №4456/2020год. по описа на СлРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение №260898 от 10.12.2020год. Същата е връчена на К. Г. К. по реда на чл.47 от ГПК /залепване на уведомление/. Заповедният съд е указал на заявителя предявяване на установителен иск относно вземането по заповедта за изпълнение.

"ВиК-Сливен" ООД е предявил иск по чл.422, ал.1 от ГПК против К. Г. К. за установяване дължимостта на вземането по заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№4465/2020г. на СлРС. Образувано е гр.д. №1563/2021г. по описа на СлРС. Ответникът К. е бил представляван в производството от назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Делян Димов, който е подал отговор, с който е навел и възражение /наред с редица други/ за липса на право на собственост на К. К. върху процесния имот, на който са начислени вземанията на ищцовото водоснабдително дружество.

С Решение №296/28.04.2022г. по гр.д. №1563/2021г. по описа на СлРС е признато за установено по отношение на К. Г. К., че дължи на "ВиК-Сливен" ООД главница от 167,12лв. – стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.10.2019г. – 30.09.2020г. за имот в гр. Сливен, ******* мораторна лихва в размер на 7,05лв. към дата 02.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2020г. до окончателното й изплащане. Ответника К. К. е осъден да заплати на "ВиК-Сливен" ООД разноски в исковото производство в размер на 75лв. държавна такдса, 360лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за особен представител и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4456/2020г. на СлРС в размер на 26,50лв.

Решението като необжалвано е влязло в сила на 30.05.2022г.

2

По ч.гр.д. №4456/2020г. на СлРС е издаден изпълнителен лист на 25.01.2024г. за признатите за дължими суми по заповедта за изпълнение.

По гр.д. №1563/2021г. на СлРС е издаден изпълнителен лист на 10.01.2024г. за присъдените разноски в исковото и в заповедното производство.

Въз основа на издадените изпълнителни листи е образувано изпълнително дело №20247680400502 по описа на Миглена Минкова, с район на действие - ОС Сливен, с длъжник – ищеца К. Г. К. по искане на взискател - ответното дружество „ВиК Сливен" ООД за следните суми: 167,12лв. главница, 64,40 лв.- лихва, начислена към 15.05.2024г., неолихвяема сума от 1495,32лв. и посочени разноски по делото. По изп. дело е наложен запор на вземанията на длъжника К. в „Изипей“ АД и запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД, „Тексим Банк“ АД и в „ОББ“ АД.

С Определение №2143/07.06.2024г. по ч.гр.д. №2832/2024г. на СлРС е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.439 от ГПК на К. Г. К. против „ВиК – Сливен“ ООД чрез „Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 502/2024г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, рег. №768, район на действие СлОС. Издадена е обезпечителна заповед от 07.06.2024г.

При извършване на проверката по чл.130 от ГПК, районният съд е приел предявения иск за недопустим и с обжалваното разпореждане №8001 от 16.07.2024г. по гр.д.№3539/2024г. по описа на СлРС, поради което го е оставил без разглеждане, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото, като недопустимо.

Разпореждането е връчено на ищеца К. на 18.07.2024г.

Частната жалба е подадена на 24.07.2024г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1, вр. с чл.124 от ГПК за установяване недължимост на вземания на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№502/2024г. на ЧСИ Миглена Минкова, рег.№768 и район на действие СлОС, предприето въз основа на изпълнителни листи, издадени в резултат на влязло в сила съдебно решение по чл.422, ал.1 от ГПК, с което е признато за установено съществуването на вземания на кредитора "ВиК-Сливен" ООД по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4456/2020г. по описа на СлРС и са присъдени разноски в исковото и заповедното производство на дружеството кредитор.

Способите за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са 3 изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде преодолян чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.

Искът по чл. 439 от ГПК, какъвто е предявения от жалбоподателя в настоящото производство, е допустим само при определени условия, които в случая не са налице.

Съгласно трайно установената практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия. Пътят за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е подаването на възражение срещу нея пред въззивия съд или с предявяването на иск по чл. 424 от ГПК, съгласно предвидените условия и в посочените срокове. При пропускането на този специален ред за защита от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността да предяви по общия ред иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и да оспори съществуването на вземането.

В процесния случай, процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК е изпълнена, поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като по указание на заповедния съд, заявителя "ВиК-Сливен" ООД е предявил иск за установяване на вземането си по чл.422, ал.1 от ГПК. По този иск е образувано гр.д.

№1563/2021г. на СлРС, приключило с влязло в сила решение, с което иска е уважен, като е признато съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение и са присъдени разноските на ищеца в заповедното и в исковото производство. В исковото производство действително ответника К. е бил представляван от особен представител, който обаче е въвел редица възражения за недължимост на сумите по заповедта, сред които е и твърдяното в настоящата искова молба липса на право на собственост върху имота, за който са начислени задълженията. Следователно по този въпрос – съществуване на вземането и по въведеното от длъжника възражение – липса на право на собственост е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по гр.д.

№1563/2021г. на СлРС. Налице е сила на пресъдено нещо и решението е задължително за страните /чл.298 от ГПК/. Този въпрос не подлежи на преразглеждане.

Следва да се посочи, че ищецът – жалбоподател н настоящото производство не е атакувал влязлото в сила решение по реда на чл.303 от ГПК, същото не е отменено, поради което има СПН, задължителна за страните.

Видно от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически основания на исковата претенция, ищецът К. се позовава единствено на обстоятелства, настъпили преди издаване на изпълнителното основание – влязлото в сила съдебно решение по чл.422, ал.1 от ГПК, а именно липса на право на собственост върху имота, за който са начислени вземанията на "ВиК-Сливен" ООД. Както бе посочено, тези 4 възражения вече са били заявени и разгледани в исковото производство по чл.422 от ГПК по гр.д. №1563/2021г. по описа на СлРС, приключило с влязло в сила решение и към момента са преклудирани.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, длъжникът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. След този срок поради преклудирането им тези факти не могат да служат като основание за предявяването на иск по ч л . 439 от ГПК. Позоваване на други обстоятелства, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание няма заявено нито в исковата молба, нито в частната жалба.

Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането, както е в настоящия случай/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/.