Решение № 154 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500165 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 17773/28.11.2025 г. по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808, район на действие – ВОС, подадена от Д. В. С. и А. В.

И. чрез процесуален представител, срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20258080400137 – насочването на изпълнението върху имущество, за което се твърди, че е несеквестируемо.

В жалбата е посочено, че се оспорва насочването на изпълнението върху недвижим имот с идентификатор № ..., представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ул. „Г...“ № .... Процесуалният представител на жалбоподателите излага, че съгласно изпратена призовка за принудително изпълнение съдебният изпълнител е указал, че на 03.12.2025 г. от 11:00 часа пристъпва към принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка на недвижимия имот. Оспорва извършеното отбелязване в призовката, че е връчена чрез залепване на уведомление от 31.10.2025 г. и срок за получаване на книжата до 14.11.2025 г. Твърди, че призовката й е връчена в по – късен момент – лично в кантората на съдебния изпълнител, тъй като дотогава 1 пребивавала в лечебно заведение. Дори и в този случай намира, че е спазила срока за подаване на жалбата. Излага становище, че процесният имот е единствено жилище на доверителката й – А. В. И., като навежда доводи в тази насока. Счита, че е недопустимо налагането на възбрана и извършването на опис на недвижим имот, който е несеквестируем.

Моли действията по изпълнението, насочени към недвижимия имот, за който се твърди, че е несеквестируем, да бъдат отменени.

В срок е постъпило писмено възражение от взискателите Г. Н. Т. и Р. К.

Д. чрез техен процесуален представител. В него е изложено становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност – за неоснователност. Процесуалният представител на взискателите намира подадената от длъжниците жалба за просрочена. Счита, че извършените от съдебния изпълнител действия са законосъобразни. Намира, че в тежест на длъжниците е да докажат, че недвижимият имот, срещу който е насочено принудително изпълнение, е несеквестируем. Отделно от това сочи, че Д. С. – длъжник, притежава и друго жилище в гр. Варна. Излага, че дори да се установи, че длъжникът А. И. не притежава друг имот, то съдебният изпълнител може да насочи принудително изпълнение на поне ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, тъй като другият длъжник – Д. С., притежава втори имот.

Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Захари Д. намира жалбата за допустима, но неоснователна. Съдебният изпълнител е изложил, че освен процесния имот, срещу който е насочено изпълнението, Д. С. притежава жилище в гр. Варна, ж. к. „В... В...“, бл. 63, ет. 2, ап. 6, а А. И. – жилище, находящо се в с. ...“.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258080400137 по описа на ЧСИ Захари Д. е образувано на 26.03.2025 г. по молба на Г. Н. Т. и Р. К. Д. – взискатели, срещу А. В. И. и Д. В. С..

Към молбата е приложен изпълнителен лист № 589/19.03.2025 г., издаден от ВРС по ВГД № 1935/2024 г. по описа на ВОС и ГД № 5068/2022 г.

2 по описа на ВРС, от който се установява, че А. В. И. и Д. В. С. са осъдени да заплатят разделно, всяка от тях по 3000 лв. на Г. Н. Т. и Р. К. Д. или общо сумата от по 6000 лв., дължима от всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата. Осъдени са още да заплатят на взискателите сумата от 1445 лв., представляваща разноски пред ВРС, както и сума в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение пред ВОС.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателите са поискали пълно проучване на имуществото на длъжниците, както и е поискано налагането на възбрана върху недвижим имот с идентификатор № ... по КККР на гр. Варна.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.04.2025 г. е постановено да бъде наложена възбрана на процесния недвижим имот.

В тази връзка до Служба по вписванията – гр. Варна е изпратено заявление с изх. № 5881/03.04.2025 г. по описа на съдебния изпълнител с искане за вписване на възбрана на процесния недвижим имот. Същото е постъпило в Служба по вписванията – гр. Варна на 07.04.2025 г.

На А. И. е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.06.2025 г.

На Д. С. е връчена покана за доброволно изпълнение на 24.06.2025 г.

С молба с вх. № 13688/11.09.2025 г. по описа на съдебния изпълнител взискателите са поискали извършването на опис, оценка и изнасянето на публична продан на възбранения недвижим имот.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 14596/29.09.2025 г. по описа на съдебния изпълнител от процесуалния представител на длъжниците, в която е посочил, че процесният имот представлява несеквестируемо имущество, поради което е отправил искане молбата на взискателите за извършване на опис, оценка и публична продан на същия да бъде оставена без уважение.

Молбата е изпратена на взискателите за становище.

С молба с вх. № 14706/30.09.2025 г. по описа на съдебния изпълнител взискателите са изложили становище за неоснователност на молбата, подадена от длъжниците. С нея отново са отправили искане до съдебния изпълнител да пристъпи към опис, оценка и публична продан на възбранения 3 недвижим имот.

С разпореждане от 24.10.2025 г. съдебният изпълнител е оставил молба с вх. № 14596/29.09.2025 г. без уважение, както и е насрочил опис на възбранения недвижим имот за 03.12.2025 г.

На А. И. е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 18491/24.10.2025 г., с която е уведомена, че молба с вх. № 14596/29.09.2025 г. е оставена без уважение, като освен това й е съобщено, че на 03.12.2025 г., от 11:00 часа, е насрочен опис на процесния недвижим имот. Върху документа с разпореждане от 18.11.2025 г. на съдебния изпълнител е отбелязано, че е редовно връчен на 14.11.2025 г.

На Д. С. е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 18493/24.10.2025 г., с която е уведомена, че молба с вх. № 14596/29.09.2025 г. е оставена без уважение, като освен това й е съобщено, че на 03.12.2025 г., от 11:00 часа, е насрочен опис на процесния недвижим имот. Върху документа с разпореждане от 18.11.2025 г. на съдебния изпълнител е отбелязано, че е редовно връчен на 14.11.2025 г.

На 03.12.2025 г. е изготвен протокол за опис на процесния недвижим имот. В протокола е посочено, че не е бил осигурен достъп до имота, поради което описът е извършен чрез външен оглед и по документи. Отбелязано е, че на действията е присъствало единствено вещо лице, а длъжниците и взискателите не са се явили, като не са изпратили и представители. На основание чл. 484, ал. 3 ГПК е насрочено предявяване на оценката на недвижимия имот за 07.01.2026 г. в 15:00 часа.

На основание чл. 484, ал. 4 ГПК е насрочена публична продан на недвижимия имот след предявяване и влизане в сила на оценката.

Вещото лице е депозирало експертна оценка на недвижимия имот с вх.

№ 18450/15.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител.

В протокол за предявяване на експертна оценка на недвижим имот от 07.01.2026 г., изготвен от съдебния изпълнител, е посочено, че на предявяването не са се явили нито взискателите, нито длъжниците, въпреки редовното им уведомяване. Изрично е упоменато, че заключението може да бъде оспорено в седемдневен срок от съобщаването.

От наличните по изпълнителното дело справки от Агенция по 4 вписванията за притежаваните от длъжниците и членовете на техните семейства недвижими имоти се установява, че Д. С. притежава втори жилищен имот (с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В... В...“, бл. 63, ет. 2, ап. 6).

По отношение на А. И. от справките се установява, че единственият жилищен имот, който тя притежава, е ½ ид. ч. от процесния имот, срещу който е насочено изпълнението.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с две жалби, инкорпорирани в един документ, а именно – жалба, подадена от Д. С. и жалба, подадена от А. И..

Настоящият състав счита, че жалбите са процесуално допустими, подадени са от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, както и са депозирани в срок.

По основателността на подадените жалби съдът намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно е от разпоредбата, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС на РБ. В мотивите на решението е прието, че несеквестируемостта на непотребимите вещи се изразява в забраната за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Допустим е и описът на непотребими вещи. Забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

От изложената фактическа обстановка се установява, че върху 5 процесния недвижим имот с идентификатор № ... по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ул. „Г...“ № ..., е наложена възбрана, както и че същият е бил описан, като е изготвено и експертно заключение относно неговата пазарна стойност.

Установи се още, че с протокола от 03.12.2025 г. е насрочена публична продан на процесния имот.

По жалбата на А. И.:

От приложените по изпълнителното дело справки от Агенция по вписванията за притежаваното от длъжниците и членове на семействата им недвижимо имущество се установи, че длъжникът А. И. не разполага с друг жилищен имот, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. А.

И. е собственик единствено на ½ ид. ч. от недвижимия имот, по отношение на който съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение.

В писмените мотиви на съдебния изпълнител е изложено, че длъжникът А. И. притежава друг жилищен имот (в с. Руец), различен от процесния, срещу който е насочено изпълнението. Такива данни обаче не се установяват от приложените справки от Агенция по вписванията. Единственият имот в посоченото населено място, притежаван от член на нейното семейство – покойния й съпруг Емил Тодоров Иванов, е нива с площ от 6 дка. Не е събрана информация, от която да бъде направен извод, че семейството на длъжника А.

И. притежава друг жилищен имот освен процесната ½ ид. ч. от недвижимия имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение.

Изложеното води до извод, че притежаваната от А. И. ½ ид. ч. от имота е несеквестируема, с оглед което подадената от нея жалба е основателна и насочването на принудителното изпълнение по отношение на притежаваната от нея ½ ид. ч. от имота следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е от естество да наруши несеквестируемостта му.

По жалбата на Д. С.:

Както беше установено по – горе, длъжникът Д. С. притежава втори жилищен имот (с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В... В...“, бл. 63, ет. 2, ап. 6). Оттук следва извод, че насочването на изпълнението по отношение на другата ½ ид. ч. от недвижимия имот, собственост на длъжника – Д. С., е законосъобразно, 6 тъй като с него не се нарушава принципът за несеквестируемост. Горното обуславя неоснователност на подадената от нея жалба.

Разпечатката съдържа 55 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed7f3c25-5fdf-4138-82fa-9193a0602889