Решение № 260190 от 23.11.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№…… гр.

София, 23.11.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав, в публично заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН

КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ : СТЕФАН МИЛЕВ

НАТАЛИ

ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря Марияна Косачева и прокурор Дочо Дочев при СГП, като разгледа докладваното от мл. съдия Н.

Генадиева ВНОХД № 2133 /2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 01.10.2018 г. г. по НОХД №

НОХД № 13288/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 106 състав, е признал подсъдимия К.Р.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, безработен, осъждан, настоящ адрес:***, с ЕГН ********** за виновен в това, че за времето от 02.09.2013 г. до 03.09.2013 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у В.Д.В.- служител на „Б.” ЕООД, заблуждение, като по телефона й се представил за „доктор К.“ от фирма „М.**” ЕООД и поръчал стоматологични материали, с което причинил имотна вреда на „Б.” ЕООД в размер на 1 110,96 лева / по разпореждане на В.стоката била доставена от шофьора на„Б.” ЕООД- В.С.О. на посочения от „д-р К.“ адрес, а именно: гр.София, бул. “*****/ - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК във вр. с чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия К.Р.К. наказание “лишаване от свобода” е отложено с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

На основание чл. 67, ал. 3 НК, на подсъдимия К.Р.К. е наложена пробационна мярка “задължителни периодични срещи с пробационен служител ” по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, която да бъде изпълнена по неговия настоящ адрес през целия изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 1546/2016 г. по описа на СРС и НОХД № 13288/2016 г. по описа на CPC, а именно: “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

На основание чл. 25, ал. 4 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК, е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия К.Р.К. общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

На основание чл. 67, ал. 3 НК, на подсъдимия К.Р.К. е определена пробационна мярка “задължителни периодични срещи с пробационен служител ” по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, която да бъде изпълнена по неговия настоящ адрес през целия изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

Срещу посочения съдебен акт е постъпила въззивна жалба адв. М.В., защитник на подсъдимия К.. Моли съда да провери законността, обосноваността и справедливостта на атакуваната присъда. Моли съда да я отмени и да оправдае подсъдимия.

Подсъдимият и защитата са уведомени за мотивите, като допълнение на въззивната жалба не е постъпило.

В закрито заседание от 29.06.2020г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти, както и ангажирането на нови или допълнителни доказателства.

В проведеното на 02.11.2020г. съдебно заседание пред въззвиния съд подсъдимият К.К. редовно призована от предхдното съдебно заседание не се явява и не сочи уважителни причини за отсъствието си. Предвид това настоящият състав прие, че са налице предпоставките за провеждане на задочно производство на основание чл.

269, ал. 1, т. 4 от НПК, като даде ход на делото при отсъствието на подсъдимия К.К..

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на подсъдмия в лицето на адв. К. подържа депозираната жалба и моли подзащитния й да бъде оправдан. Излага съображения, че събраните по делото доказателства са изключително противоречиви и при това косвени и от тях не се установява по несъмнен и категоричен начин вината на подсъдимия. Сочи, че стоката, предмет на обвинението е била предададена на неизвестно лице, липсвало приемо - предавателен протокол, респективно подпис на лицето, което я е приело. Също така шофьора доставил процесната стоката не можел да разпознае лицето на което я е предал. Твърди се, че първоинстанционният съд, за да постанови присъдата си се е позовол единствено на изготвените по делото фоноскопски експертизи. Според защитата флаш паметта с алдиозаписите, респективно експертизите следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като били опорочени. Подържа се, че са налице множество проитиворечия в показанията на служителите на фирмата - пострадало лице, които не били изяснени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и че са игнорирани показанията на счетоводителката И.. По изложените доводи защитата отправя искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен.

Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание пред въззвиния съд изразява становище за неоснователност на жалбата, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Според прокуратурата от анализа на доказателства се установява, че именно подсъдимият е автор на деянието, за което е бил признат за виновен. Сочи, че освен звукозаписите, в случайя са налице показанията на свидетелите В., Б., Б., Г.и И., които макар и косвено да възпроизвеждат обстоятелствата, свързани с главния факт, са еднопосочни и категорични досежно авторството на деянието. Предвид изложеното се иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена в цялост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика. Изложил е подробни съображения защо приема едни, а други не от доказателствените източници.

В съответствие със задълженията си по чл.314 НПК, въззивният съд подложи на собствена преценка събраните доказателства, като не намери основание да промени приетата по делото фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият К.Р.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, безработен, неосъждан, настоящ адрес:***, с ЕГН **********.

В периода

14.05.2012 г. - 28.02.2014 г. подсъдимият К.К. бил управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „ПЛ Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *****/понастоящем с променено наименование „К.****“ ЕООД/, чийто основен предмет на дейност включвал търговски сделки със стоматологични материали, медикаменти, лекарствени средства, вътрешна и външна търговска дейност с медицинско оборудване.

Към 2013 г., представляваното от К. юридическо лице било задлъжняло към свой чуждестранен доставчик, поради което изпитвало затруднения при набавянето на необходимите за работата дентални материали. Посоченото обстоятелство мотивирало подсъдимия да вземе решение за получаване на противозаконна облага, като поръча стоматологични продукти, без да ги заплати, представяйки се с чужда самоличност от името на различно търговско дружество.

В изпълнение на взетото решение, на 02.09.2013 г., К. позвънил от СИМ карта с телефонен номер *****, регистрирана на „ПЛ Д.Б.“ ЕООД, с използвания от него мобилен апарат марка „Нокиа“ на един от телефоните номера за връзка с клиенти на търговско дружество „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от свидетеля П.Б., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, което извършвало доставка на стоматологични материали. На позвъняването отговорила свидетеля В.В.- телемаркетинг специалист в офиса на търговеца, находящ се в гр. София, ж.к.

„Лозенец“, ул. „*****. В.провела два разговора с подсъдимото лице, като същият я въвел в заблуждение, представяйки се за д-р К. от търговско дружество „М.**“ ЕООД, ЕИК *****, което към посочения времеви момент било с управителМ.Г.Г. и извършвало спедиторски и транспортни услуги в страната и в чужбина. К. пожелал да му бъдат доставени дентални продукти /фотополимери, отпечатъчни материали и цименти/ на обща стойност 1 110,96 лв., като заблудил свидетеля В., че ще заплати сумата по банков път, след получаване на стоката, каквото намерение липсвало изначално. Подсъдимият уговорил доставката за следващия ден - 03.09.2013 г. на адрес гр. София, бул.

„*****, оставяйки телефон за връзка *****.

Мотивирана от възбуденото заблуждение, че стоката ще бъде заплатена по банков път, както и че поръчката е извършена от д-р К. от търговско дружество „М.**“ ЕООД, свидетелят В.В.съставила фактура и изписала поръчаните стоматологични материали от склада на „Б.“ ЕООД.

На 03.09.2013 г., съгласно уговореното с подсъдимия К., по нареждане на В., въз основа на изготвената от нея фактура, стоката напуснала склада и била доставена от шофьора на „Б.“ ЕООД - свидетелят В.О.на заявения от купувача адрес в гр.

София, бул. „*****. Тъй като О.не открил стоматологичен кабинет на посоченото място, позвънил на телефона за контакт ***** и се свързал с подсъдимия, който помолил да го изчака на паркинга пред намиращия се в същата сграда офис на „Райфайзенбанк“, в близост до бензиностанция „ОМВ“. Няколко минути по-късно, К. дошъл на паркинга, свидетелят О.му предал стоматологичните материали, както и фактура, но под предлог, че не разполага с химикал подсъдимият не подписал документа, а единствено взел екземпляр от него. Подсъдимият К.К. не заплатил поръчаните и получени от него стоматологичните продукти, като по този начин причинил имотна вреда на търговско дружество „Б.“ ЕООД в размер на 1 100,96 лв.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на същите доказателствени източници, които е обсъждал и районният съд, а именно от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелката В.В./л. 49-52 от СП, в това число и приобщените в цялост, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, нейни показания, дадени пред разследващите органи, л. 87 и л. 105 от ДП/, на свидетеля В.О./л. 52-53 от СП, в това число и приобщените в цялост, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл.

2 НПК, негови показания, дадени пред разследващите органи, л. 88 от ДП/, М.Б.

/л. 66-67 от СП, в това число и частично приобщените, на основание чл. 281, ал.

4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, нейни показания, дадени пред разследващите органи, л. 98 от ДП /, М. Г./л. 68-69 от СП, в това число и приобщените в цялост, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл.

2 НПК, нейни показания, дадени пред разследващите органи, л. 102 от ДП/, П.Б.

/л. 116 от СП, в това число и приобщените в цялост, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, негови показания, дадени пред разследващите органи, л. 101-102 от ДП/, прочетените в цялост, на основание чл.

281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 НПК, показания на свидетеля А.И., дадени пред разследващите органи /л. 99 от ДП/, приобщените на основание чл. 282, ал. 1 НПК фоноскопни експертизи /л. 115-123 и л. 132-143 от ДП/, прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства - копия на фактури /л. 30 и л. 34 от ДП/, справка за актуално състояние на „ПЛ Д.Б.“ ЕООД /л. 56 от ДП/, протокол за снемане на сравнителен материал /л. 124 от ДП/, протокол за доброволно предаване на оптичен носител /л. 126 от ДП/, протокол за доброволно предаване на преносима флаш памет /л. 146 от ДП/, протокол за доброволно предаване на мобилен телефон /л. 147 от ДП/, справка от „Виваком“, ведно с приложение /л. 153-155 от ДП/, справка за актуално състояние на „Б.“ ЕООД /л. 171 от ДП/, справка за съдимост /л. 29-30 от СП/, веществени доказателства -оптичен носител и преносима флаш памет, съдържащи аудиозаписи /л. 125 ил. 145 от ДП/, както и мобилен телефон марка „Нокиа“, оставен на съхранение в 04 РУ СДВР.