Определение № 432 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600525 по описа за 2025 година

Производството е по глава ХХІI – чл. 306, ал. 3 вр. с ал.1, т. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на И. Ж. Т., чрез адв.М.Н. срещу определение от 06.03.2025г., постановено от Софийски градски съд /СНС закрит/, НК, 12-ти състав по НОХД № 1904/2020г., с което е отказано връщането на парична сума, отнета в полза на Държавата. Посочва се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на доказателствата по делото. В хода на проведеното съдебно заседание, първият съд н неясни и необосновани аргументи приел, че паричната сума, иззета като ВД, имала характер на престъпна облага и следвало да бъде отнета в полза на Държавата. По отношение на приложените писмени доказателства /договори за заем/, съдебният състав преценил, че не следва да ги кредитира.

Обстоятелството за какви суми са сключени посочените договори и на коя дата, според защитата не би могло да е правен аргумент за отхвърляне на писмените доказателства. Застъпва се становище, че това, че С. М. /син на жалбоподателката/ е сключил споразумение и се е признал за виновен, не би могло да доведе до извод, че иззетата парична сума от жилище, което се ползва и от други лица /в случая И. Т./, има характера на престъпна облага.

Твърди се, че при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, в съставения протокол, И. Т. посочила, че иззетата парична сума е нейна собственост. Съгласно легалната дефиниция на облага, 1 дадена в чл.53 ал.3 от НК и чл.2 т.1 от Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета, облагата е непосредствена последица от престъплението – икономическа изгода, придобита от престъплението. В случая липсвала задължителната връзка – обективна и закономерна между конкретното престъпление и облагата. Не можело да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че въпросната сума е придобита в резултат имено от осъществявана престъпна дейност по чл.321 от НК. Поради това се моли да бъде уважена жалбата, да бъде отменено определението на СГС и да бъде постановено ново определение, с което да бъде разпоредено иззетата парична сума от обитавано от И. Т. жилище да й бъде върната.

Въззивният съд като разгледа подадената жалба, и след като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие с приложимите разпоредби на процесуалния и материалния закон, намери за установено следното:

Жалбата против постановеното определение е подадена в срок и е процесуално допустима.

С протоколно определение от 06.03.2025г., постановено по нохд №1904/2020г., СГС – СНС /закрит/, на осн.чл.53 ал.2 б.Б от НК е отнел в полза на Държавата парична сума, приобщена по делото с протоколи за претърсване и изземване и обиск от 18.11.2019г., а именно: от обитавано жилище от С. М. и от обиск на С. М. – 28 броя банкноти по 50 лева; 50 броя банкноти по 100 лева; 11 броя банкноти по 100 лева; 50 броя банкноти по 100 лева; 50 броя банкноти по 50 лева; 50 броя банкноти по 50 лева; 50 броя банкноти по 50 лева; 100 броя банкноти по 20 лева; 500 броя банкноти по 20 лева; 500 броя банкноти по 20 лева; 500 броя банкноти по 10 лева и 500 броя банкноти по 10 лева.

Със същото определение, съдът е оставил без уважение молбите на И. Т. и адв.Е. Г. за връщане на веществени доказателства.

По нохд №3407/2020г. по описа на СНС /закрит/, на 08.12.2020г. е било сключено споразумение между прокуратурата, подс.С. А. М. и адв.Е. Г., за прекратяване на наказателното производство, по силата на което подс.М. е признат за виновен в това, че от началото на месец януари 2016г- до 18.11.2019г., на територията на гр.София, участвал в организирана престъпна 2 група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с шестнадесет участника /поименно посочени/ и ръководител И. А. С., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК, поради което и на осн.чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 1 месец, като определил първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Приспаднато било времето, през което подс.М. е бил задържан и е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със същото определение, на осн.чл.381 ал.5 т.6 от НПК вр.чл.53 ал.1 б.Б от НК, съдът отнел в полза на Държавата пряката облага, придобита чрез престъплението – веществени доказателства – пари – 280 броя по 50 лева и 11 броя банкноти по 100 лева, или общо 15100 /петнадесет хиляди и сто/ лева, от иззети с протокол за претърсване и изземване от адрес: гр.***, ж.к.“***“ бл.*, вх.*, ет.*, обитаван от подс.С. М..

Софийски апелативен съд установи, че по воденото досъдебно производство №214/2019г. по описа на ГДБОП, пр.пр.1226/2019г. по описа на СП, с протокол за претърсване и изземване от 18.11.2019г. от обитавано от подс.С. М. жилище на адрес: гр.***, ж.к.“***“ бл.*, вх.*, ет.*, ап. * били иззети 280 броя по 50 лева, 100 броя банкноти по 50 лева; 11 броя по 100 лева;

78 броя банкноти по 50 лева;100 броя банкноти по 20 лева; 500 броя банкноти по 10 лева; 50 броя банкноти по 100 лева; 50 броя банкноти по 100 лева;500 броя банкноти по 20 лева;500 броя банкноти по 20 лева; 500 броя банкноти по 10 лева.

С протокол за обиск от 18.11.2019г., от носена през рамо мъжка чантичка от С. М. били 11 броя банкноти по 100 лева, 23 броя банкноти по 20 лева, 9 броя банкноти по 10 лева, мобилни телефони /подробно описани/ и 4 броя листа със записки.

Двата описани протокола се намират в т.5 производство. от воденото досъдебно

Жалбоподателят И. Т. /майка на осъденото лице С. М./ е депозирала искане за връщане на сума в размер на 56 350 лева, с твърдение, че посочената сума е нейна собственост. Първата такава молба е била депозирана едва на 3

26.10.2021г. с вх.№268273. Второ такова искане е подадено с молба с вх.

№461649 от 11.11.2024г. В подкрепа на това твърдение са приложени седем броя договора за заем, всички сключени през месец юли 2019г.

Първостепенният съд правилно е поставил под съмнение достоверността на посочените седем броя договори за заем и е приел, че те са били съставени единствено да обслужат целите на това производство и да бъдат повод за връщане на парите. Съдът е посочил обстоятелството, че всичките седем договора за заем са били сключени през месец юли 2019г., т.е. преди извършването на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, което е било осъществено на 18.11.2019г. От друга страна, първото искане за връщане на посочената сума е направено едва на 26.10.2021г., т.е. две години след претърсването и изземването.

Решаващият съд е посочил, че осъденият С. М. е участвал в ОПГ занимаващо се с разпространение на наркотични вещества, като той конкретно е предавал наркотичните вещества за разпространение на други участници от групата и съответно е приемал паричните средства, получени във връзка с разпространението им, които пък е отчитал на ръководителя на групата.

Поради тези причини, съдът е приел, че въпросната сума е непряка облага от престъплението, за което М. е бил осъден и този извод се споделя от въззивния съд. Следва да се посочи, че осъденият М. се е признал за виновен по фактите в обвинителния акт, сочещи неговата роля в престъпното сдружение, включително за получаваните от него парични средства във връзка с разпространението на наркотичните вещества. Описаните веществени доказателства са били във фактическа властта на М. в обитаваното от него жилище и в носената от него мъжка чантичка, което е в подкрепа на извода на първия съд, че иззетата сума е била придобита в резултат на осъществяваната от него престъпна дейност.

За прецизност следва да се отбележи, че майката на осъдения М. не е присъствала при извършеното процесуално-следствено действие претърсване и изземване, каквито са твърденията в депозираната жалба.

Не на последно място е необходимо да се посочи, че такава сума в търсения от жалбоподателката размер от 56350 лева не се намира по делото.

По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че атакуваното определение на СГС – СНС /закрит/ като правилно и 4 законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, АПЕЛАТИВЕН СЪД СОФИЯ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.03.2025г., постановено по нохд №1904/2020г., СГС – СНС /закрит/, с което на осн.чл.53 ал.2 б.Б от НК е отнета в полза на Държавата парична сума, приобщена по делото с протоколи за претърсване и изземване и обиск от 18.11.2019г. /т.5 от д.п./, а именно от обитавано жилище от С. А. М. и от обиск на С. А. М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5