Определение № 376 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503098 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от адв. И. Т. С. против определение, постановено на 26,09,2023 г. по ч. гр. д. № 4550/2020 г. на РС Пловдив, с което по реда на чл. 248 от ГПК се допълва определение № 260222/17,07,2023 г. в частта за разноските, като се на адв. С. се присъждат възнаграждения по реда на чл. 38 от ЗА, както следва: 450 лв. – за предоставена правна защита и съдействие на В. Х. П. и 450 лв. за предоставена правна защита и съдействие на В. Г. П. в качеството му на ЕТ „Вегас – В. П.“. Жалбоподателят счита определените от съда размери на възнагражденията за занижени и постановени в противоречие с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., тъй като същите са определени съобразно чл. 6 ал. 1 т. 3 от Наредбата, а следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7 ал. 7 от същата.

Поради това от въззивния съд се иска обжалваното определение да бъде отменено и в полза на адвокат С. да бъдат присъдени възнаграждения по чл. 38 от ЗА, както следва: 9021,76 лв. за осъществено процесуално представителство на В. П. и 9021,076 лв. – за осъществено процесуално представителство на В. П..

Ответникът по частната жалба – „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След проверка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от 1

„ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465; срещу В. Г. П. в качеството му на ЕТ „Вегас – В. П.“ (заемополучател); и В. Х. П. (солидарен длъжник) за присъждане на вземания по договор за кредит. Въз основа на същото е постановена Заповед № 2328/25,05,2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу посочените длъжници.

В срок са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта от двамата длъжници, предявени чрез пълномощник - адв. И. Т. С.. Възраженията съдържат данни за подателя и пълномощника му и бланково изявление за недължимост на вземането по заповедта, както и искане за присъждане на разноски. Към възраженията са приложени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, които се оказват безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

На заявителя е указана възможността да предяви искове за установяване на вземанията си. поради непредставяне на доказателства това да е сторено в срок, с определение № 260222/17,07,25023 г. заповедта за изпълнение е обезсилена.

С молба вх. № 264296/25,07,2023 г. длъжниците са поискали допълване на определението в частта за разноски, като на пъйлномощника им се присъдят възнаграждения в размер на по 9021,76 лв. по всеки от договорите, съобразно размер ана претендираните със заявлението вземания, като се приложи разпоредбата на чл. 7 ал. 7 пр. 3 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 г.

С обжалваното определение РС е допълнил акта за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно разноските като е присъдил на пълномощника на длъжниците възраграждения, определени съобразно чл. 6 от Наредба № 1/2004 г. на по 450 лв. за предоставената на всеки от длъжниците правна помощ и съдействие.

При така установените обстоятелства въззивният съд приема частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Защитата на длъжника в заповедното производство се реализира посредством предявяване на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК. Извършването на това процесуално действие обуславя даване на указания на кредитора за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. И при непредставяне на доказателства от страна на кредитора да е сторил това възниква процесуалното задължение на съда да обезсили издадената срещу длъжниците заповед за изпълнение.

Вярно е, че длъжникът в заповедното производство може да извърши действията по предявяване на възражението лично, без да ползва правна помощ, и в тази насока е максимално улеснен – заедно със заповедта му се връчва и образец за възражение, като е необходимо просто да го попълни, подпише и подаде по делото, без да е необходимо да го обосновава по какъвто и да е начин. Това обаче не означава, че той няма право да потърси и ползва правна помощ за това. И в случай, че е ползвал такава правна помощ и е сторил разноски за нея, то приложение следва да намери 2 общата разпоредба на чл. 78 от ГПК, даваща право на ответника (в случая – длъжника) да иска заплащане на сторените от него деловодни разноски при наличие на основанията за това.

Минималният размер на дължимото за такава правна помощ адвокатско възнаграждение, доколкото тази хипотеза не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи, следва да се определи по аналогия, на основание § 1 от ДР на Наредбата, съобразно вида и естеството на извършените процесуални действия.

Защитата на длъжника в заповедното производство се реализира чрез предявяване на възражение по образец, утвърден с Наредба № 6/20,02,2008 г. на Министъра на правосъдието. Същият се връчва на длъжника заедно със заповедта и съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Не се развива спорно производство, не се събират доказателства. С оглед на това, предоставяната правна помощ на длъжника може да се изразява в предоставяне на съвет или справка, или в изготвяне на книжа/молби. Минималните размери на възнагражденията, дължими за такъв вид правна помощ, са предвидени в разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Именно с тези размери е съобразен определеният от РС размер на възнагражденията, присъдени с обжалваното определение, Поради това същото следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 26,09,2023 г. по ч. гр. д. № 4550/2020 г. на РС Пловдив, с което по реда на чл. 248 от ГПК се допълва определение № 260222/17,07,2023 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3