Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 1117 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 8268/2025
Вид
Протоколно определение № 1117
Подписан
26.02.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Биляна Марин Вранчева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1117 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева

Съдебни

Мария Ст. Янкова заседатели: Невенка Хр. Томова при участието на секретаря Вероника Р. Д.а и прокурора В. К. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело № 20251100208268 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК.

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – се явява прокурор К..

ОСЪДЕНИЯТ К. И. Г. – нередовно призован, не се явява.

От постъпилата справка от СДВР е видно, че същият е обявен за общодържавно издирване и към настоящия момент не е открит.

След проведените оперативно-издирвателни мероприятия, се установява че същият живее на територията на САЩ от около 4 години, без да има известен адрес.

Изпратено е писмо до САК, за определяне на служебен защитник, от където са определили адв. Я.П., която не се явява.

В залата се явява адв. С. Г., преупълномощен от адв. П..

С оглед на обстоятелството, че осъденият е нередовно призован и спрямо него са предприети действия по общо-държавно издирване, за охрана на неговите права, съдът намира че следва да му бъде назначен служебен защитник, а именно явилият се адв. С. Г..

С оглед на горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА на осъдения К. Г. явилият се адв. С. Г. за служебен защитник.

1

АДВ. Г.: Запознат съм с делото. Мога да поема защитата.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да не се дава ход на делото, с оглед отсъствието и нередовното призоваване на осъденото лице.

АДВ. Г.: Да не се дава ход на делото, поради нередовното призоваване на осъденото лице.

Съдът, след съвещание, намира че следва да бъде даден ход на делото, въпреки нередовното призоваване на осъденото лице. Видно от справката постъпила от СДВР е, че същият е обявен за общо-държавно издирване, от чиито издирвателни мероприятия е установено единствено, че от около 4 годни живее на територията на САЩ, без по никакъв начин да е упоменато че има каквато и да било следа, относно неговото конкретно местоположение.

С оглед на това, съдът намира, че е изпълнена процедурата, посочена в разпоредбата на чл. 269 ал.3 т. 2 от НПК за задочно производство и настоящото производство следва да прочете именно по този ред. Осъденото лице има назначен служебен защитник, което гарантира защита на неговите права.

С оглед на горното,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 и по чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда.

АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Няма да правя отвод на състава.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.

АДВ. Г.: Нямам искания за събиране на доказателства.

На основание чл. 283 НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите по НЧД № 8268/2025 г. по описа на СГС, НО, 39 състав.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП и моля го да уважите, така както е направено.

АДВ. Г.: Направеното предложение е основателно и моля да се произнесете в този смисъл.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

Съдът след проведено тайно съвещание, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

С определение за одобряване на споразумение по НОХД 1173/2017 г. по описа на РС-Монтана, на осъдения е наложено наказание 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“.

Деянието е извършено на 11.12.2016 г., а определението е влязло в сила на 18.07.2017 г.

С присъда постановена по НОХД 989/2022 г. по описа на СРС, осъденият К. Г. е осъден за две престъпления, а именно на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ и на 8 /осем/ години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, за двете извършени престъпления му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 /осем/ години „Лишаване от свобода“, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

И двете деяния са извършени на 07.04.2016 г., Присъдата е влязла в сила на 21.09.2023 г.

От изложеното е видно, че и че двете престъпления осъденото лице е извършило преди да е бил влязъл в сила който и да е от двата съдебни акта изброените една присъда и едно определение, поради което и тези конкретни наказания влизат в хипотезата на чл. 25, ал. 1 от НК и следва да бъде определено едно общо най-тежко измежду тях, в размер на по-голямото, а именно 8 /осем/ години „Лишаване от свобода“.

С оглед на обстоятелството, че практически се извършва кумулиране на две наказания, едно от които самостоятелно е кумулирано измежду две отделни, съдът намира че в конкретния казус, е налице и хипотезата на чл. 24 от НК и така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с една година „Лишаване от свобода“.

Взимайки предвид разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. А от ЗИНЗС, съдът 3 намира че и двете наказания, определеното общо най-тежко и увеличеното, следва да изтърпени при първоначален строг режим.

От така определеното общо най-тежко наказание, така увеличеното наказание, следва да се приспадне времето през което осъденият е търпял някоя от кумулираните присъди.

Ето защо,