Решение № 5719 от 18.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5719 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100110303 по описа за 2022 година

Ищецът Л. В. Р. твърди в исковата молба, че видно от нотариален акт № 50, том I, рег. № 817, дело № 44/2018 г. на нотариус Д.Т., с рег. № 041 на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 9035, акт № 198, том XIX, дело 6103, на 19.02.2018 г. е придобил недвижим имот, представляващ УПИ XVII-552в, находящ се в кв. 50 по плана на гр. София, местност с. Бистрица, с площ по нотариален акт от 630 кв.м., заедно с построената в него жилищна страда, със застроена площ от 143 кв.м. и разгъната застроена площ от 443 кв.м.

Ищецът поддържа, че на 24.03.2019 г. Х.Б.П. и съпругата му П. П. П., представяйки се за негови пълномощници, каквито не са, защото не ги е упълномощавал, от негово име са сключили договор за наем с Р.Р. гражданин на Германия. Сочи, че с договора е отдаден под наем собствения му имот за месечна наемна цена от 2000 евро и е посочена банковата сметка на П. П. в Банка Пиреос, като впоследствие банковата сметка е сменена в „Първа инвестиционна банка“ АД. В резултат по сметка на П. Р.Р. е превел за почти 50 000 евро за периода 26.06.2019 г. до 11.03.2022 г., без същите да й се следват. Ищецът сочи, че за горното е узнал в края на м. март 2022 г., като е предприел действия по подписване на нов договор за наем между него и Р.Р.. Впоследствие Р. се е свързал с него, за да му съобщи, че са го търсили непознати лиза и са му казали че дължи пари на П. П..

Ищецът сочи, че не познава П. П. и съпруга й, то същите са имали нужните знания, тъй като Х.П. е работил в негови фирми. Поддържа, че ответницата без основание са е обогатила, получавайки горните суми без основание, експлоатирайки 1 неговия имот. Ето защо ищецът моли съда, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (евентуално чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 284, ал. 2 ЗЗД), да бъде осъдена П. П. да му заплати сумата от 49 000 евро, представляваща получена без основание наемна цена за описания недвижим имот по-горе, получена в периода 26.06.2019 г. до 11.03.2022г., ведно със законна лихва считано от датата на депозиране на исковата молба.

Ответницата П. П. е депозирала отговор, в който оспорва изцяло исковата претенция, като сочи, че е упълномощена заедно със съпруга си Л. Р. да представлява ищеца пред евентуални наематели, като получаваният наем от 2000 евро е предаван от съпруга й на Л. Р..

В отговора се поддържа, че ищецът е упълномощил П. П. и съпруга й на 15.05.2018 г. да го представляват пред потенциални и реални наематели, както и при сключването на договор за наем. Ответницата поддържа, че в договора за наем е уговорена наемна цена в размер на 2000 евро месечно, която впоследствие е предавана на ищеца от съпруга й.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав, въз основа на който възниква правото да се иска връщането на дадено при начална липса на правно основание, се обуславя от съществуването на следните материални предпоставки: 1/. процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и да е постъпила в този на ответника; и 2/. това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание.

По делото е представено нотариален акт за покупко-продажба № 50 от 19.02.2018 г., том I, рег. № 817, дело № 44/2018 г. на нотариус Д.Т., с рег. № 041 на Нотариалната камара, с район на действие София, видно от който Л. В. Р. е закупил от „ЛЕ ШЕДЬОВЪР“ООД следния имот: УПИ XVII-552в, находящ се в кв. 50 по плана на гр. София, местност с. Бистрица, с площ по нотариален акт 630 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, в с. Бистрица, район „Панчарево“, п.к. 1744, ул. „******** заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със ЗП от 143 кв.м., с идентификатор ***.

Представен е договор за наем от 12.04.2022 г., сключен между Л. В. Р., в качеството на наемодател и Р.Р. в качеството на наемател, с предмет отдаване за временно възмездно ползвана на описания по горе имот, за сумата от 2250 евро месечно.

Представен е и договор за наем от 24.03.2019 г., сключен между Л. В. Р., 2 представляван от Х.Б.П. и П. П. П., в качеството на наемодател, и Р.Р. в качеството на наемател, за процесния имот за сумата от 2000 евро месечно, платима по банкова сметка на П. П. П. в „Пиреосбанк България“ АД, посочена в договора.

От извлечение за банкова сметка на Р.Р. се установява, че в полза на ответницата са постъпили 24 наемни вноски, в периода 12.07.2019 г. – 11.02.2022г., като последната е в размер на 2008,72 евро, с основание наем.

С вх. № 17908 от 18.07.2022 г. ищецът е депозира жалба в СРП, която е неотносима към настоящето гражданско производство.

От страна на ответницата е представено невлязло в сила решение № 18236 от 10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 10069/2024 г. на СРС, 46 състав, с който е прогласена нищожността на процесния договор за покупко-продажба и е уважен иск по чл. 108 ЗС. Същото е неотносимо към предмета на настоящето производство, защото в случая се касае за спор относно валидността на облигационно правоотношение. Отделно от това, ответницата не оспорва твърдението в исковата молба, че е получавала наемната цена, но твърди, че същата е предадена от съпруга й на ищеца.

С протокол определение от 24.02.2025 г. са изключени като доказателства по делото представените от ответницата към отговора 5 бр. разписки, както и пълномощното от Л. В. в полза на П. П. и Х.П. за отдаване под наем на процесния имот.

В настоящето производство се установи, че процесния имот е отдаван под наем от ответницата (от името на ищеца, без да е надлежно упълномощена за това или на друго основание), която е получавала наемната цена и без да има основание за това, респ. не е предавала сумите на ищеца, както твърди в отговора. Следователно исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е основателна и сумата от 49 000 евро подлежи на връщане, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. При този изход на делото по главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

При този изход на спора на, в полза на ищеца Л. Р. следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса, в размер на 3 833,43 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, гр. София, кв. „Лозенец“, ул. ******** да заплати на Л. В. Р., ЕГН **********, София, с. Бистрица, ул. ********, представляван от адв. Д. П., ул. ******** , на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата от 49 000 евро, представляваща получена без основание наемна цена за имот, в с. Бистрица, 3 район „Панчарево“, п.к. 1744, ул. „******** получена в периода 26.06.2019 г. до 11.03.2022 г., ведно със законна лихва считано от 03.10.2022 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, гр. София, кв. „Лозенец“, ул. ******** да заплати на Л. В. Р., ЕГН **********, София, с. Бистрица, ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на сумата от 3 833,43 лв., разноски за заплатена държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4