Решение № 109 от 11.06.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 115/2025
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 11.06.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Други актове по делото
- Протокол № 94 от 15.04.2025 · Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Б Д“ АД - София против решение № 342/17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 131/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му за признаване за установено по отношение на М. И. Р., че тя дължи на „Б Д“ АД 2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г. и 120 лв. разноски при изискуем кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е необосновано и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон по изложените във въззивната жалба съображения, в т.ч. поради извършени от окръжния съд процесуални нарушения, поради което моли да бъде отменено обжалваното 1 решение в тези части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД посочените суми. Оспорва въззивната жалба на М. Р. и моли съда да потвърди решението в обжалваната с нея част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба и от М. И. Р. чрез процесуалния й представител адвокат Д. М. против същото решение в частта, в която е уважен предявеният против нея установителен иск за разликата над 41 950,50 лв. главница до 42 402,25 лв. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при нищожен договор тя дължи връщане само на непогасената част от чистата главница, като всички платени от нея суми по договора следва да се отнесат като погашение на главницата, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за разликата над 41 950,50 лв. главница до 42 402,25 лв. Оспорва жалбата на „Б Д“ АД и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „Б Д“ АД – София против М. И. Р. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК. Ищецът твърди, че на 27.07.2022 г. сключил с ответницата договор за текущо кредитиране и й предоставил кредит в размер на 43 000 лв., който бил усвоен изцяло същия ден и трябвало да бъде върнат в срок до 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 20-то число на месеца, по погасителен план, уговорен между страните, а кредитополучателят получил и копие от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и погасителен план. Ищецът твърди, че Р. не е изпълнявала задълженията си по договора и не платила повече от три дължими вноски, т.е. 12 вноски, в общ размер на 5 321,44 лв., като той станал предсрочно изискуем на основание чл. 16.2 от Общите условия от договора за 2 кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен и банката предприела действия за принудително събиране на вземането си, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение против длъжника по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - Панагюрище, по образуваното ч.гр.д. № 775/2023 г. била издадена заповед за изпълнение, с която М. Р. била осъдена да заплати на „Б Д“ АД 42 402,25 лв. дължима главница, 2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120 лв. дължими разноски при изискуем кредит, 901,11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, но доколкото ответницата подала възражение против издадената заповед, ищецът има правен интерес да предяви установителни искове против ответницата. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към 01.11.2023 г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд - Панагюрище, М. И. Р. дължи на „Б Д" АД - София 42 402,25 лв. главница по договор за текущо кредитиране от 27.07.2022 г., 2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120 лв. дължими разноски при изискуем кредит, 901,11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в исковото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата М. И. Р. чрез процесуалния й представител адвокат Д. М. счита, че исковете са процесуално допустими, но са частично основателни.
Твърди, че договорът за текущо кредитиране е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената в закона форма, тъй като било нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, всички негови елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, да е съставен в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК поради липса на 3 съществен елемент от съдържанието му, а именно годишният процент на разходите по кредита, без посочване на данните, послужили за неговото изчисляване, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.
19, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, като дори записаният в договора размер на ГПР е в пъти по-нисък от действителния и не е посочена каква е договорната лихва, която ответницата дължи. Счита също, че уговорката, че заемателят дължи такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит и такса за експресно разглеждане на искане за кредит, противоречи на закона и е нищожна. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на договора, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР и заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, това нарушавало и общностното право, а неправилното изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на целия договор, като посочването в договора на нереален размер на ГПР е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и по смисъла на правото на ЕС, а при приемане, че договорът е нищожен, тя дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 43 000 лв., без лихви и други разходи.
С обжалваното решение е признато за установено в отношенията между страните, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София 42 402,25 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление, във връзка с което е издадена заповед № 469/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Панагюрския районен съд, като са отхвърлени исковете на „Б Д“ АД – София за признаване за установено, че М.
И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София 2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г. и 120,00 лв. дължими разноски при изискуем кредит, като М. И. Р. е осъдена да заплати на „Б Д“ АД – София разноски по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 469/06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Панагюрския районен съд съобразно уважената част от исковете в размер на 895,10 лв., 4 разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете в размер на 1 580,85 лв., а „Б Д“ АД – София е осъдена да заплати на М. И. Р. разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 11,77 лв. и е осъдена да заплати на адвокат Д. М. като пълномощник на М. И. Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 678,37 лв.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и от ответницата в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София главница за разликата над 41 950,50 лв. до 42 402,25 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, в които части решението е предмет на въззивното производство, а в частта, в която е признато за установено, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София главница в размер на 41 950,50 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение № 777/18.12.2024 г. е допълнено и изменено постановеното решение в частта за разноските, като е осъдена „Б Д“ АД – София да заплати на адвокат Д. М. като пълномощник на ответницата М. Р. по реда на чл. 38 от ЗА 120 лв. възнаграждение с включен ДДС за заповедното производство по ч.гр.д. № 775/2023 г. на Районен съд – Панагюрище.
Това определение не е било обжалвано от страните.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 422 от ГПК са допустими.
От приложеното ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Районен съд Панагюрище е видно, че на 08.10.2014 г. „Б Д“ АД - София е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против М. И. Р., образувано е ч.гр.д. № 775/2023 г., по което на 06.11.2023 г. е издадена заповед № 469/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на 5 документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. И. Р. да заплати на кредитора „Б Д“ АД 42 402,25 лв. главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2 120,01 лв. договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. законна лихва за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120,00 лв. дължими разноски при изискуем кредит, както и направените по делото разноски, от които 901,11 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, което вземане произтича от документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката по сметка № 11/29183305.
Установява се, че М. Р. е депозирала в срок възражение по чл. 414 от ГПК, като с определение № 44/24.01.2024 г. съдът е указал на „Б Д“ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Разпечатката съдържа 28 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed7c9dc0-80e9-4b97-b2e3-183257497f24