Решение № 1402 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300502281 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. С., ЕГН ********** от гр.Пловдив срещу решение № 3473/26.07.2023г. по гр.д. № 9906/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от Д. С. С., ЕГН ********** против „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени обичайни неимуществени вреди неприятни емоционални, психически и психологически терзания в резултат на нарушение на задължението по чл.79 ал.1 от ЗПУПС на банката да възстанови стойността на две неразрешени платежни операции/плащания, извършени на 24.01.2022 г., не по-късно от края на следващия работен ден, след като е била уведомена, ведно със законната лихва.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че тезата на ищеца за доказването на неимуществените вреди се подкрепя от решение №542/15.01.2013г. по гр.д. №1568/2011г. на ІV г.о. на ВКС. Иска се 1 отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски по делото.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата „Първа инвестиционна банка“ АД, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се неговото потвърждаване.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Д. С. С., че исковата му претенция е доказана по основание и по силата на правната норма на чл.

162 от ГПК съдът следва по своя преценка и без доказателства да определи и му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на „обичайни неимуществени вреди“. Въззивният съд не споделя виждането на жалбоподателя, че искът му е доказан по основание в това число и относно настъпването на неимуществените вреди в казуса. Настъпването на вреди от доказано непозволено увреждане не се презумпира от закона. Няма подобни законови презумпции в нашето законодателство относно деликта /чл.45 – чл.54 от ЗЗД/. Относно неимуществените вреди при неизпълнение на договорни задължения ТР №4/2012г. по т.д. № 4/2012г. на ВКС, ОСГТК намира, че също се прилага законовата уредба на деликта - чл.52 от ЗЗД на основание чл.46 ал.1 от ЗНА. Да се приеме, че имуществените вреди следва да се доказват, а неимуществените вреди не следва да се доказват а се презумпират е промяна в законодателната уредба на държавата – ЗЗД и поточно неговото дописване с добавянето там на нови правни норми. С оглед на характера на действащата правна система в република България съдът не разполага с подобни правомощия. Нормата на чл.84 т.1 от Конституцията е пределно ясна кой държавен орган има такива правомощия и това не е съда.

При тези правни изводи в казуса не е доказан иска по основание – не е 2 доказано да са настъпили неимуществени вреди. При това положение нормата на чл.162 от ГПК е неприложима, защото същата изисква искът да е доказан по основание. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3473/26.07.2023г. по гр.д. № 9906/2022г. по описа на РС Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3