Решение № 121 от 05.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501984 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №1996/04.10.2023 год. по гр.д.№ 625/23 год. по описа на Бургаския районен съд е прието за установено, че “СИЙ ЛАЙФ“ ООД с ЕИК 205014835, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул.

„Аполония“ № 24А, представлявано от Борис Петков Караманов, дължи на “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД с ЕИК 102698170, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от Петко Илиев Петков, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3443/04.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7157/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно: сумата от 18 672,84 лв. сборна главница за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2022 г., представляваща консумативни разходи за електроенергия, вода и канализация и охрана за ползването без правно основание от „СИЙ ЛАИФ“ ООД на собствените на “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД, недвижими имоти, а именно склад № Ж, със 1 застроена площ 526,80 кв.м. и склад № Е, с площ 336,80 кв.м., представляващи обособени площи за складови помещения в СГРАДА с идентификатор ***, цялата с площ от 2649 кв.м., построена в УПИ XVII-69, в квартал 2, по ПУППРЗ на „Южна промишлена зона” - град Бургас, като сумата е сбор от 12 336,84 лв. - консумативни разходи за електроенергия, вода и канализация, за периода от 01.11.2020 г. до 31.03.2022 г., по фактури № 1789/01.11.2020г. (за 1888.90 лева), № 1801/01.12.2020г. (за 700.64 лева), № 1814/01.01.2021г. (за 206.50 лева), № 1827/01.02.2021г. (за 252.97 лева), № 1840/01.03.2021г. (за 444.08 лева), № 1853/01.04.2021г. (за 529.09 лева), № 1868/01.05.2021г. (за 535.20 лева), № 1881/01.06.2021г. (за 630.18 лева), № 1893/01.07.2021г. (за 673.32 лева), № 1905/01.08.2021г. (за 748.34 лева), № 1911/01.09.2021г. (за 729.61 лева), № 1929/01.10.2021г. (за 823.38 лева), № 1941/01.11.2021г. (за 701.82 лева), № 1953/01.12.2021г. (за 1010.40 лева), № 1962/01.01.2022г. (за 739.12 лева), № 1977/01.02.2022г. (за 838.36 лева) и № 1989/01.03.2022г. (за 8 84.93 лева) и от 6 336 лв. - разходи за охрана за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2022 г. (по 264 лева за всеки месец), сумата от 2 281, 60 лв. - сборна мораторна лихва за забава върху сборната главница за периода от 10.11.2020 г. до 03.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сборната главница от 18 672.84 лв., начиная от подаване на заявлението –03.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3455/08.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7202/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно: сумата от 18 348 лв. – главница , представляваща обезщетение за ползване без основание на склад № Ж, с площ 526,80 кв. м. и склад № Е, с площ 336,80 кв. м., находящи се в сграда с идентификатор ***, построена в УПИ XVII - 69 в кв. 2, по ПУП-ПРЗ на „Южна промишлена зона“ гр. Бургас за периода от 01.11.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3 293,47 лв. - обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.12.2020 г. до 07.10.2022 г. , като е отхвърлен иска за установяване на мораторната лихва по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3443/04.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7157/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас над уважения размер от 2 281, 60 лв. до пълния заявен размер от 2 288, 82 2 лв. Осъдено е СИЙ ЛАЙФ“ ООД с ЕИК 205014835, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ***А, представлявано от Борис Петков Караманов, да заплати на “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД с ЕИК 102698170, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от Петко Илиев Петков, сумата от 7 073, 18 лв. /седем хиляди седемдесет и три лева и 18 ст./ за направените по делото разноски, от които 1 138,83 лв. по ч.гр.д. № 7157/2022 г., 1 163 лв. по ч.гр.д. № 7202/2022 г., и 4 771,35 лв. по гр.д. № 625/2023 г., всички по описа на Бургаския районен съд.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от “СИЙ ЛАЙФ“ ООД с ЕИК 205014835, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.

„Аполония“ № 24А, представлявано от Борис Петков Караманов, чрез процесуални представители адв. Ана Панайотова и адв. Красимир Русев.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Изложени са твърдения за недопустимост на предявените искове. Твърди се, че в противоречие с процесуалните норми и правила и при нарушаване на чл.213 от ГПК съдът е приел за общо разглеждане в едно производство и се е произнесъл с общо решение по установителните искове на ищеца за установяване на вземанията му спрямо ответника по две заповеди за изпълнение, срещу които ответникът е подал в срок отделни възражения, поради което са изложени съображения, че е следвало исковете да бъдат разгледани в две отделни производства, а не в едно, както е сторил районният съд. Сочи се, че решението по т.д.№ 250/2020 год. на БОС, с което въззивникът е осъден да предаде на въззиваемия процесните складове, потвърдено по образуваното в.т.д.№ 56/2022 год. по описа на БАС, не е влязло в сила, а изпълнението на въззивното решение е спряно от ВКС по подадената от въззивника касационна жалба, поради което не е установено, че за процесните периоди ответникът е бил в имотите без правно основание или на отпаднало такова, а заплащането на претендираните суми е обусловено от тези обстоятелства. Твърди се, че преди влизането в сила на горепосочените решения, претенциите на ищеца за заплащане на процесните суми са преждевременно заведени, при липса на правен интерес.

Направено е също бланкетно оспорване на основанията и размерите на исковите претенции с твърдение, че исковете са недоказани. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на производството по подадените от ищеца искове, евентуално - за отмяна на 3 обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД с ЕИК 102698170, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ***, представлявано от Петко Илиев Петков, чрез процесуален представител адв.П. Козарев, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че общото произнасяне на районния съд по установителните искове за установяване на вземания на ищеца срещу ответника по две заповеди за изпълнение не е процесуално нарушение, тъй като е съобразено с процесуалните норми и не води до недопустимост на постановеното решение.

Твърди се, че останалите обстоятелства по въззивната жалба са ирелевантни за спора, но за яснота е посочено, че след постановяване на обжалваното решение, към момента решението на БОС по т.д.№ 250/21 год.е влязло в сила, тъй като с определение от 02.11.2023 год. ВКС не е допуснал до касационно обжалване потвърждаващото го решение на БАС по в.т.д.№ 56/2022 год.

Представен е препис от определението на ВКС. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

С определението си по чл.267 от ГПК, №3076/05.12.2024 год. по делото въззивният съд е оставил без разглеждане подадената въззивна жалба от “СИЙ ЛАЙФ“ ООД срещу решение №1996/04.10.2023 год. по гр.д.№ 625/23 год. по описа на Бургаския районен съд, в отхвърлителната му част, като по въззивната жалба в тази част производството е прекратено. В тази част определението е влязло в сила.

С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искови претенции за установяване на вземания по издадени две заповеди за изпълнение, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат становищата си.

С решението в обжалваните части са уважени частично претенциите на ищеца “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД с ЕИК 102698170, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *** срещу ответника “СИЙ ЛАЙФ“ ООД с ЕИК 205014835, със седалище и адрес на управление: гр.

4

Созопол, ***А, за установяване на вземания на ищеца срещу ответника по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 3443/04.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7157/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, представляващи вземания за консумативни разходи за електроенергия, вода и канализация, и охрана за периода 01.11.2020г. – 31.10.2022 г. за ползването без правно основание от „СИЙ ЛАИФ“ ООД на собствените на “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД, недвижими имоти - склад № Ж и склад № Е, находящи се в сграда с идентификатор ***, построена в УПИ XVII-69, в квартал 2, по ПУППРЗ на „Южна промишлена зона” - град Бургас, мораторни и законни лихви.

Изцяло са уважени претенциите на ищеца срещу ответника за утановяване на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3455/08.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7202/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, представляващи обезщетение за ползване без основание на склад № Ж, и склад № Е, за периода от 01.11.2020 г. до 28.02.2021 г., мораторни и законни лихви.

Ищецът е твърдял, че след прекратяване на договора за наем сключен между него в качеството му на наемодател и ответника в качеството му на наемател за процесните два склада – собствени на ищеца, считано от 01.11.2020 г., ответникът е продължил да ползва складовете, поради което за посочените по-горе периоди дължи както обезщетение за ползването без основание в размер на месечен пазарен наем, ведно с мораторна лихва за забавените плащания и законна лихва върху дължимата сборна главница, така и консумативните разходи във връзка с ползването за процесния период на процесните складове за изразходвА. електроенергия, вода и канализация, и заплатената сума за охрана на складовете, ведно с мораторна лихва за забавените плащания и законна лихва върху дължимата сборна главница.

Ответникът с депозирания отговор е направил мотивирани възражения единствено по допустимостта на исковите претенции. Позовал се е на висящ спор по иск на ищеца срещу него за предаване на държането на складовете на осн. чл.233 от ЗЗД, с твърдение, че до разрешаването на спора с влязло в сила решение исковете по настоящото дело са преждевременно заведени, при липса на правен интерес и недопустими. Възразено е също, че разглеждането в едно производство на исковете на ищеца по чл.422 от ГПК за установяване 5 на вземанията по две отделни заповеди по чл.410 от ГПК, издадени по две различни дела на районния съд, е съществено процесуално нарушение водещо до недопустимост на исковете.

Посочените по-горе възражения на ответника за недопустимост на исковете се поддържат с подадената от него въззивна жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта в обжалваната част, като по отношение на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, поради което е валидно.

Решението в обжалваните части е допустимо, като постановено по допустими искове. При служебната проверка за допустимост на решението в обжалваните части въззивният съд не констатира липсата на положителни процесуални предпоставки или наличието на отрицателни такива за надлежното упражняване на правото на иск на ищеца по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията по издадени в негова полза срещу ответника заповеди по чл.410 от ГПК.