Решение № 2612 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2612 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330107320 по описа за 2025 година

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, ЕИК: 131506744, със седалище и адрес на управление: гр. елен Пелин, обл. София, пл. „Независимост“ № 2, Туристически комплекс „Гайдарец“, представлявано от А. Т. В. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Й. И. Д.-Б., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „******“ №**, ет. **, офис **, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „АКУМ“ АД, ЕИК: 115108513, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, Район „******“, ул. „******“ № ***, представлявано от С. И. Г. в качеството на *******, му дължи сумата от 2 035, 00 лева (1 040, 49 евро) – възнаграждение по сключен помежду им Договор за охранителна дейност от ******* г. за осъществената от ищеца в периода ******г. – ******г. дейност по невъоръжена охрана на обект на ответника, намиращ се в с. *******, обл. *****, ул. „*****“ № **, за което е издадена Фактура № ******/*******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подававне на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 1402/19.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1091/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. с.

1

Ищецът поддържа, че между страните бил сключен Договор за охранителна дейност от *****г. с предмет дейност по невъоръжена охрана чрез мобилен автопатрул, денонощна реакция при сигнал чрез автопатрул и при подаден сигнал от възложителя за обект на ответника, намиращ се в с. *******, обл. *****, ул. „*****“ № **, срещу договорено месечно възнаграждение в размер на 37, 00 лева с ДДС, дължимо до 15-о число на месеца, за който се предоставя услугата. Непосредствено след подписването на договора в обекта била инсталирана СОТ система и за периода ******г. – ******г. ищецът изпълнявал точно задълженията си по охрана, като се отзовавал на всички сигнали за отнемане, повреждане или унищожваане на имущество, подадени от възложителя, за което му издал и връчил Фактура № ******/*******г., но последният и до сега не бил заплатил фактурираното месечно възнаграждение. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск и искане за отхвърлянето му. Ответникът признава, че притежава обект в с. *******, обл. *****, ул. „*****“ № **, и че е сключил с ищеца Договор за охранителна дейност от *****г., но оспорва същият да е породил действие поради неговото прекратяване, настъпило по право, защото и двете страни не започнали да го изпълняват, като изпълнителят изобщо не поставил в обекта охранителна система и не пристъпил към извършването на каквито и да било действия по неговата охрана. Освен това такава последица настъпвала по силата както на чл. 9, ал. 2 от съглашението, в случай че възложителят не заплати авансово 12 месечни вноски, така и на чл. 11 от договора при забава в плащането. Предвид това, ако се възприеме тезата на ищеца за неплащане на възнаграждение за охранителна дейност в периода *****г. – ******г., то още с първото закъснение договорът е прекратил своето действие.

Възразява също, че не е получавал изпратена му от ищеца и не е осчетоводявал Фактура № ******/*******г. и че е изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Претендира сторените разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с писмено Становище вх. № 118156/14.11.2025 г. ответникът поддържа отговора си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Съдът, прилагайки процесуалните последици по чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК от бездействието на ищеца да представи оригинала на процесния Договор от *****г., е изключил същия от доказателствената съвкупност, но с доклада си е обявил за безспорно сключването му между страните. Съдържанието му не е оспорено от тях и въз основа на твърденията им може да се счита за установено, че според клаузите му ответникът, от една страна като „Възложител“, възложил на ищеца, от друга като „Изпълнител“, да извършва невъоръжена охрана чрез автопатрул на притежавания от първия обект – завод, находящ се в с. *******, обл. *****, ул. „*****“ № **, считано от монтиране и тестване за изправност на 2

СОТ система, за срок от една година, продължаван автоматично за още една, освен ако една от страните не заяви прекратяването му с едномесечно писмено предизвестие.

Възложителят, на свой ред, се ангажирал да заплаща на контрагента си за услугите му месечно възнаграждение от 37, 00 лева с ДДС до 15-о число на текущия месец, като съгласно чл. 9, ал. 2 от съглашението следвало при сключването му да престира авансово дванадесет месечни вноски. В случай на забава в плащането, договорът, съобразно чл. 11 от него, се считал за прекратен по взаимно съгласие, а ангажиментите на изпълнителя – отменени.

Ищецът изпратил до *************** и на Областна дирекция на МВР – ****** уведомление по чл. 52, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), обективирано в Писмо изх. № *****/********г., че от *******г. по възложителство на ответника е поел охраната на гореспоменатия завод чрез СОД, при осъществяването на която ще използва два леки автомобила – единият марка и модел "*******" с рег. № *******, а другият – „*******“ с рег. № *******.

На 12.12.2024 г. издал Фактура № ******/*******г. за извършена по договора охрана за периода от *******г. до ******г. на обща стойност от 2 035, 00 лева с ДДС с получател ответникът, която не е включена в отчетния му регистър по ЗДДС – Дневник за покупки, за месец декември 2024 г.

Сезиран от ищеца с постъпило на 21.01.2025 г. Заявление вх. № 7191/21.01.2025 г. по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Пловдив постановил срещу ответника Заповед № 1402/19.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1091/2025 г., връчена му на 06.03.2025 г. и оспорена от него с Възражение вх. № 28572/12.03.2025 г.

Известен на 24.03.2025 г. по порядъка на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за постъпването му и за правната възможност да предяви иск, на 21.04.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок заявителят подал чрез куриер разглежданата искова молба.

При така така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Искът, отправен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, е процесуално допустим и концентрира спора върху съществуването на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Договорът, от който произтича, с оглед специфичния му предмет – сигналноохранителна дейност по защита на имущество в охраняем недвижим имот по смисъл на чл.

17, ал. 1 от ЗЧОХ, и профила на страните на „търговеци” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във връзка с упражняваното от тях занятие, се регулира от особените разпоредби на ЗЧОХ и общите правила на ТЗ за търговско договаряне, а при празноти по препращане от чл. 288 от ТЗ – и от гражданското законодателство и в частност от ЗЗД.

Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

3

Предвид казаното при режима чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по договорно правоотношение с ответника за сигнално-охранителна дейност по защита на имущество, което е породило за последния изискуемо задължение за заплащане на възнаграждение за процесния период. Ответната страна следва да убеди съда в проявлението на обстоятелствата, на които позовава материалноправната си защита.

Отсъства спор, че страните са били обвързани от сключен помежду им Договор от ******г., по силата на който по възлагане на ответника ищецът е приел да извършва невъоръжена охрана на недвижимия му обект, находящ се в с. *******, обл. *****, ул.

„*****“ № **, за срок от една година, автоматично продължаван при липса на отправено едностранно едномесечно писмено предизвестие за прекратяването му. За охранителната услуга възложителят следвало да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение от 37, 00 лева с ДДС до 15-о число на текущия месец, като съгласно чл. 9, ал. 2 от договора при сключването му дължал авансово дванадесет месечни вноски.

Доказателства за такова авансово плащане, както и за каквото и да било друго, липсват по делото. Следователно настъпила е предпоставката по чл. 11 от съглашението за неговото автоматично прекратяване за в бъдеще, което води до отпадане на задълженията на страните по него. Валидно възникнало е единствено гореспоменатото авансово вземане, но давността за принудителното му събиране, която, бидейки с продължителност от три години по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (в този смисъл Решение № 182/21.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 722/2007 г., I т. о.) и с начало от настъпване на изискуемостта на вземането на датата на сделката – 12.05.2020 г., е изтекла преди съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.01.2025 г., като се отчете и прекъсването й от 12.05.2020 г. до 21.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, т. е. до 13.05.2020 г., във вр. с §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г. в сила от 14.05.2020 г.).

За пълнота е необходимо да се изтъкне и неуспехът на ищеца да докаже твърдението си, че е престирал охранителна услуга в процесния период, за което носи доказателствената тежест. В тази насока е ангажирал само два документа – единият е Писмото си изх. № 0956/24.05.2020 г. до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ и на Областна дирекция на МВР – Ловеч, което се изчерпва с уведомление по чл. 52, ал. 3 от ЗЧОД за сключването на договора, а другият – Фактурата № ******/*******г., която е издал на ответника. В качеството на неподписан от него частен свидетелстващ счетоводен документ, за чието осчетоводяване от страните също отсъстват данни, въпросната фактура не разполага с доказателствена стойност за пораждането и размера на задължението, за което е съставена.

Ищецът е посочил и други доказателствени средства, но едва в молбата си по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия от него срок за провеждане на откритото 4 съдебно заседание по делото, която е отхвърлена с влязло в сила Определение рег. № 5097/27.04.2026 г.

Гореизложеното неоснователна. мотивира състава да отхвърли исковата претенция като

При даденото правно разрешение ответникът е правоимащ за разноски при режима на чл. 78, ал. 3 от ГПК, но не е сторил такива в настоящия процес.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, ЕИК: 131506744, със седалище и адрес на управление: гр. елен Пелин, обл. София, пл. „Независимост“ № 2, Туристически комплекс „Гайдарец“, представлявано от А. Т. В. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Й. И. Д.-Б., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „******“ №**, ет. **, офис **, срещу „АКУМ“ АД, ЕИК: