Решение № 1630 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110201585 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на Д. Й. В. против НП № 22-4332-027118/21.12.2022г. издадено от начални група към СДВР отдел ПП с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер от 900 /деветстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че АУАН е съставен след изтичане на предвидените в ЗАНН срокове. Излагат се доводи относно лаконично описание на нарушение. Моли да се отмени обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се явява и процесуален представител. Последния е депозирал становище по същество. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, като обжалваното НП бъде отменено.

Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание, взема становище по жалбата, представя: декларация, снимков материал и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените 1 доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

По съществото на жалба:

Разгледана по същество - жалба е неоснователна и не са налице основания за отмяна на издаденото НП.

В производството е установено, че на 26.08.2022 г. в 20:05 ч., жалбоподателя е управлявал лек автомобил "Ауди" с рег. ********, в гр.София, по бул. Никола Вапцаров, с посока на движение от бул. Пейо Яворово към бул. Черни връх. При ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 128 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 124 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство - мобилна система за видеонаблюдениеCC CORDON M2 MD 1197, записваща дача, час, място, скорост и регистрационен номер.

След извършване на справка за собствеността на автомобила е изпратена призовка на собственика му да се яви в сградата на ОПП СДВР за съставяне на АУАН. На 02.12.2022 г. жалбоподателя се е явил лично и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил, че лично е шофирал процесния автомобил.

При така изложената фактическа обстановка на жалбоподателя бил съставен АУАН № 129159 от 02.12.2022 г., а въз основа на него и процесното НП.

Съдът приема от правна страна, че както АУАН, така и НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, съобразени са с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, НП е издадено от компетентния орган и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. НП е издадено от. началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" – СДВР. От приетата по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е видно, че правомощия по издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП са предоставени на началника и заместник-началника на Отдел "Пътна полиция", на началниците на сектори в ОПП и началника на група "Административнонаказателна дейност" в ОПП.

В случая срокът за съставяне на АУАН е от установяване на нарушителя, което е станало с подаване на декларация от ползвателя на автомобила на 02.12.2022 г. в която посочил, че той е управлявал заснетото МПС на съответната дата. Като този довод идва да обори твърденията заложени в жалбата, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл.34 ЗАНН срок. От събраните по делото доказателства съдът приема за установена изправността на техническото средство към момента на установяване на нарушението и то е от групата "одобрен тип" устройства за измерване. Тъй като нарушението е извършено в населено място позволената скорост за движение не може да бъде по-висока от 50 км. /ч. По приложението на материалния закон съдът приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателя е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост от 124 км. /ч, при ограничение от 50 км. ч., като 2 нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като движейки се с превишена скорост много добре съзнавал, че извършва закононарушение. Неоснователен е довода, че не е доказано нарушението, тъй като видно от снимковия материал лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС.

Относно наказанието съдът намира, че предвид точно фиксирания размер на наказанието в санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (към момента на деянието) за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. са определени правилно. Разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП регламентира позволената скорост, с която, водачите следва да се съобразяват при шофиране на МПС в населено място, която е 50 км в час. В конкретния случаи чрез камера, одобрена и преминала съответните технически проверки, е установено, че водачът на МПС се е движил със 124 км. /ч. в населено място при ограничение от 50 км/ч. Нарушението е заснето на 26.08.2022 г., в 20: 05ч. и жалбоподателя е попълнил декларация, че е управлявал процесното МПС на тази дата. За това нарушение му е наложено съответното фиксирано в чл. 185, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наказание глоба в размер от 900 /деветстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът не дължи произнасяне по разноски по делото, тъй като такова искане на е било сторено от страните по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

Потвърждава НП № 22-4332-027118/21.12.2022г. издадено от начални група към СДВР отдел ПП с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер от 900 /деветстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр.София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3