Решение № 1182 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №

20241100901730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „С.Г.“ АД, с ЕИК ****, като същата има за предмет Отказ № 20240802132152-4/08.08.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване по партида на дружеството в търговския регистър на заявени обстоятелства с подадено Заявление Образец Б7 с вх. № 20240802132152, а именно промяна на вписания действителен собственик.

Дружеството-жалбоподател претендира за отмяна на постановения отказ, поради незаконосъобразността му. Позовава се на това, че ДЛР е постановило обжалвания отказ в нарушение материалния закон и процесуалните правила, а така също е необоснован. Сочи се, че на 02.08.2024 г. „С.Г.“ АД е инициирал пред АВ производство по Заявление Б7 с вх.

№ 20240802132152 за вписване на обстоятелства относно промяна в действителния му собственик по смисъла на чл. 63 ЗМИП, а именно за такава е посочена – Д.А.П., за която се поддържа, че има качеството на лице по смисъла на параграф 2, ал. 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, което пряко или косвено притежава повече от 25 % от акциите формиращи капитала на дружеството. Изтъкнато е, че към 25.07.2024 г. акционерите в „С.Г.“ АД са четирима, като сред тях попада и Д.А.П.. Поддържа се, че на 26.07.2024 г. двама от акционерите са прехвърлили правата върху притежаваните от тях пакети акции в полза на Д.А.П., което я е направило притежател на 88,46 % от капитала на дружеството, а останалите 11,54 % от капитала били притежание на другия акционер – „А.“ ЕООД. След така случилата се промяна в собствеността върху акциите в „С.Г.“ АД, то към 26.07.2024 г. за дружеството възникнало задължението да заяви на основание чл. 64, ал. 3, т. 5 ЗМИП настъпилата промяна в действителния му собственик, а именно за такъв да бъде заявена - Д.А.П., което 1 било и направено на 02.08.2024 г. с подаденото заявление. Приемайки това заявление и преди да се произнесе с акт по същество /в случая отказ/ ДЛР трикратно давал към заявителя указания, които били изпълнявани своевременно чрез представяне на изискваните документи. За да постанови обжалвания отказ ДЛР се е позовал на това, че е констатиран наличието на спор с обуславящо значение за поисканото вписване, а именно – поискано прогласяване нищожност на решенията взети на ОСА състояло се на 19.07.2024 г., тъй като в него са участвали и гласували лица, които нямат качеството на акционери. Понеже има висящ спор третиращ собствеността върху акциите и произтичащата от това легитимност на ОСА провело се на 19.07.2024 г., което рефлектира и върху правилната преценка за обема на действителната собственост върху тях от съответните лица, в т.ч. от Д.А.П.. В жалбата този отказ се квалифицира, като неправилен понеже ДЛР бил излязъл извън възможната за извършване от него проверка. Описано е какъв според правилата на ЗТРРЮЛНЦ е нормативно установения обхват на тази проверка, като е акцентирано, че тя е строго формална. В този контекст с подаденото от „С.Г.“ АД заявление Б7, както и с допълнителни заявления образец Ж 1 дружеството е представило пред ДЛР по преписката всички изискуеми по закон документи /чл. 50а от Наредба 1/, които са необходими за да може да бъде вписана промяната в действителния му собственик. По единствения разкрит в обжалвания отказ мотив на ДЛР да откаже вписването, а именно наличие на висящо производство, в което предмет на разглеждане е собствеността върху акциите формиращи капитала на от „С.Г.“ АД, то в жалбата се посочва, че дори и такъв спор да е висящ, то изхода от него не може да рефлектира върху настъпилите промени в действителния собственик на АД, който трябва да се впише в определен от законодателя срок, считано от реализиране на промяната. Акцентирано е, че станалите промени в персоналния състав на акционерите, както и в обема на правата, с които те разполагат са обстоятелства вписани в книгата на акционерите на „С.Г.“ АД, а предприетото оспорване валидността на решенията взети на 19.07.2024 г. от ОСА дори и да завърши с позитивен резултат би създало само ново основание за заявяване на промяна в обстоятелството свързано с действителния собственик.

Обратното би означавало, че в ТРРЮЛНЦ ще се допусне наличие на неактуална информация в действителния собственик на дружеството, което може да заблуди третите лица. Още повече, че при упражняване на търговското занятие на „С.Г.“ АД често се налага да дава информация и да декларира обстоятелството свързано с действителния му собственик. В обобщение се иска постановяване на решение, с което обжалвания отказ на ДЛР да бъде отменен, като от съда се укаже на органа по регистрация да извърши вписване в търговския регистър заявеното със заявление Образец Б7 с вх. № 20240802132152 обстоятелство.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат идентични съображения с тези използвани от ДЛР пи постановяване на отказа, като се изтъква, че обхвата на формалната проверка по основателността на поисканото вписване позволява на органа да прецени, дали висящ съдебен спор има обуславящо действие относно въпроса за актуалния действителен собственик на „С.Г.“ АД.

2

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ е поисканото със заявление Образец Б7 с вх. № 20240802132152 вписване на промяна на обстоятелство по партидата на „С.Г.“ АД, а именно, че действителен собственик на заявителя е физическото лице – Д.А.П., с ЕГН **********, която притежава пряко 88,46 % от капитала на дружеството-заявител, което по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП я прави действителен негов собственик.

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването дължи служебна проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е подадено при спазване на предвидените в закона форма и ред, съответно дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се установява, че заявените за вписване обстоятелства са валидно осъществени, т. е. съществуват и съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).

В чл. 61, ал. 1 ЗМИП е предвидено задължение, което възниква за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права, като по силата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП тази информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството, което подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на „С.Г.“ АД е информация за физическите лица, действителни собственици на капитала му. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 5 ЗМИП всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 – 4 също подлежи на вписване.

При тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде единствено и само физическо/и лице/а, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. В конкретния случай от заявителя за действителен собственик се посочва 3 физическото лице – Д.А.П., с ЕГН **********. От ангажираните пред ДЛР в регистърното производство доказателства и в частност от заверена извадка от водената книга на акционерите на „С.Г.“ АД, която има актуалност към 01.08.2024 г. са видни записи, че акционери в дружеството са Д.А.П., с ЕГН ********** с притежание на 115 000 акции, които имат обща номинална стойност 115 000 лв. и 88,46 % от капитала и „А.“ ЕООД, с ЕИК **** с притежание на 15 000 акции, които имат обща номинална стойност 15 000 лв. и се равняват на 11,54 % от капитала. Отново от извлечението на книгата се вижда, че на 26.07.2024 г. в полза на Д.А.П., с ЕГН ********** е извършено джиросване на акциите притежавани от акционерите – „С.Л.И.“ ООД и „Л.Г.“ ЕООД, като след това придобиване акционера – П. от носител на права върху 60 000 броя акции е станала собственик на 115 000 броя акции.

В приложена към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която е подписана от законния представител на „С.Г.“ АД е декларирано обстоятелството, че действителен собственик на дружеството е физическото лице - Д.А.П., с ЕГН **********, която пряко притежава повече от 25 на сто от акциите, § 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП.

Посоченото и поискано да бъде вписано за действителен собствен физическо лице Д.А.П., с ЕГН ********** се констатира да е лице, което по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП притежава повече от 25 процента акционерно участие в капитала на „С.Г.“ АД, като това участие към момента на подаване на заявлението – 02.08.2024 г. възлиза на 88,46 %, което означава че спрямо нея са налице императивните предпоставки да бъде заявена и вписана, като действителен собственик на заявителя.

Настоящият състав не споделя развития от ДЛР аргумент използван за постановяване на обжалвания отказ, а именно, че въпросът със собствеността върху акционерното участие в „С.Г.“ АД бил спорен, доколкото е предмет на исково производство, което е образувано по искова молба с вх. номер 82230 от 22.07.2024 г. по описа на СГС. При извършена служебна проверка за образуване на дело по така подадената ИМ се констатира, че такова е висящо пред СГС, като ищец по него е „А.“ ЕООД, а ответник - „С.Г.“ АД и има за предмет предявени за разглеждане искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожност на три решения на извънредно ОСА на „С.Г.“ АД провело се на 19.07.2024 г. Най-напред е необходимо да се изтъкне, че съвсем правилно в жалбата е направено позоваване, че ДЛР при постановяване на отказа си по подаденото заявление образец Б 7 е надхвърлил пределите на позволената му от ЗТРРЮЛНЦ формална проверка, като е отчел наличието на обуславящо според него исково производство, изходът от което може да повлияе на подлежащото на вписване обстоятелство – легитимацията на Д.А.П., с ЕГН **********, като физическо лице действителен собственик на „С.Г.“ АД. Законодателят е създал възможност за защита на заинтересованото лице, което би било засегнато от подобно вписване и е инициирало исково производство, в което въпросът със съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство ще бъде разрешен с формиране на СПН. Тази защита обаче е уредена в чл. 536 ГПК, във връзка с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и се изразява във възможността да се поиска спиране на производството по подадено пред АВ-ТРРЮЛНЦ 4 заявление за вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелство – заявяването на обстоятелство за промяна на физическото лице действителен собственик несъмнено е такова.

Именно тук като основание се ползва съществуващия преюдициален спор и значението му за поисканото вписване, като компетентен да прецени, дали това е така и налице ли са предпоставките за спиране на поисканото вписване е съдът в рамките на нарочно охранително производство, каквото в случая не е провеждано. ДЛР не разполага с правомощието да прави такава преценка и чрез формален отказ да отлага вписването на промяната с оглед изчакване развитието и резултата от един висящ исков процес.