Решение № 138 от 14.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501026 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3926 от 21 декември 2022г. по гр. д. № 13758/2021г., Софийски градски съд, І ГО, 20 състав е признал за установено на основание по чл. 23, ал. 1 СК, по отношение на С. С. Н., че Г. В. Б. е изключителен собственик на: 1/ АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, със застроена площ от 7.06 кв. м (тук е допусната грешка – вярното число е 70.06), състоящ се от: дневна-трапезария- кухненски бокс, антре, две спални, баня тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор ***,над обекта - имот с идентификатор

***, заедно с МАЗЕ № 15 на сутерен тяло „Б“, с площ от 4.47 кв. м, заедно с 1.028 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, и 2/ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 20, находящ се в 1 гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, на етаж - *, със застроена площ от 23.48 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - няма и над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с 0.345 % идеални части от общите части на подземните нива на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***; осъдил С. С. Н. да заплати на Г. В. Б., на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 3096.70 лева - разноски по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответницата С. С. Н. срещу решението по гр. д. № 13758/2021г. на СГС. С доводи за неправилност на атакуваното решение, концентрирани върху процесуални нарушения на съда при обсъждането на доказателствата по делото и необосновани изводи, довели до неправилни изводи за проведено пълно доказване на твърдените факти за трансформация на лично имущество и като резултат до нарушение на материалния закон, иска отмяна на решението и вместо това отхвърляне на исковете.

Г. В. Б. е оспорил въззивната жалба.

Предмет на въззивното производство са искове с правно основание чл. 23 СК вр. § 4, ал. 1 ПЗРСК.

За да се произнесе по исковете и да ги уважи, СГС е приел в решаващите си мотиви, че в резултат от преобразуване на лично имущество, придобито преди брака, ищецът е закупил процесния апартамент и гараж, тъй като е заплатил продажната им цена с получената от него продажна цена на закупена преди брака му с ответницата идеална част от апартамент заедно със сестра му; счел е възраженията на ответницата срещу иска за неоснователни, поради непроведено доказване, че с изтеглената от нея сума в деня на сключване на договорите за продажба е заплатена част от продажната цена, а за сумата, изтеглена за ремонт след придобиването на имотите, е посочил, че в полза на ответницата евентуално е възникнало облигационно вземане.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), с оглед оплакванията в жалбата срещу правилността на 2 атакуваното решение, приложимите към спора императивни материалноправни норми, а преди това служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, намира, че решението е валидно и допустимо.

Обжалваното решение е и правилно – краен извод и косвен резултат от решаващата дейност на въззивния съд.

Предявените искове, както се посочи, са с правно основание чл. 23 СК и са основани на обстоятелства за трансформация на лично имущество при придобиването на конкретени имоти, с които по същество се постига опровергаване на презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК).

Г. В. Б. е предявил искове за пълна трансформация на лично имущество при придобиването на следния имот: АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, със застроена площ от 70.06 кв. м, състоящ се от: дневна-трапезария- кухненски бокс, антре, две спални, баня тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, и на подземен гараж № 20, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, на етаж - *, със застроена площ от 23.48 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК.

Поддържа, че е закупил имотите с лични средства от продажба на 27.02.2013г. на сестра си на собствената си придобита пред брака ½ ид. част от апартамент, от която е получил 35 100 евро по своя сметка, а след това от тях превел 34 104 евро за закупуване на имотите на 04.12.2013г. Поради придобиването на имотите изцяло с лични средства иска от съда да го признае за единствен собственик на същите.

В защитата си по същество срещу иска ответницата Н. е оспорила исковете чрез оспорване на твърденията, на които са основани, по следния начин: сочи, че имотите са придобити при равен принос на съпрузите, но на името на ищеца, защото той я увещавал да бъде така, а в действителност тя е изтеглила сумата 13 219 евро свои спестявания и я предала на съпруга си, който извършил плащането на апартамента и гаража от една сметка; при тегленето на сумата и после до дома й е била придружена от свой приятел, който изпълнявал ролята на охранител. Наред с това, получила през 2014г.

3 общо 10 000 лв. от родителите си за ремонт и обзавеждане на жилището, а ищецът изтеглил кредит за тези цели; поради „натякването“ на ищеца, че той е дал повече пари за закупуване на жилището и гаража и за ремонта и обзавеждането, в края на 2016г. тя изтеглила потребителски кредит от 16 000 лв., с който изплатила кредита на ищеца и по този начин платила изцяло ремонта и обзавеждането.

По спорния предмет на делото на етапа на въззивното производство, въззивният съд приема следното:

Спор по фактите откъм хронологията на придобивания на имот от страна на ищеца преди брака и по време на брака между страните на името на ищеца няма. Не е било спорно и, че страните са сключили граждански брак на 22.08.2009г., прекратен с развод на 17.02.2020г.

Жалбоподателката поддържа, че не е доказана безспорна връзка между придобиването на имотите с получените от продажба на лично имущество средства близо 10 месеца преди това, както и, че не било съобразено, че в деня на сделката тя е изтеглила сумата 13 219 евро и я е предала на съпруга си, извършил плащането от една сметка; получила пари и от родителите си през 2014г., за да стане жилището, което било ново, годно за обитаване, а ищецът взел кредит, който впоследствие през 2017г., поради „натякването“ му, че той е платил повече пари, тя изплатила с взет от нея потребителски кредит от 16 000 лв. през 2016г., като по този начин, освен цената, платена наравно с ищеца, сочи, че е платила изцяло и ремонта и обзавеждането на апартамента. По този начин преповтаря и свои възражения срещу основателността на исковете. Обобщила е, че ищецът не е доказал с пълно и главно доказване придобиването на имотите със средствата, получени от продажба на личното му имущество. Иска отмяна на обжалваното решение и изводимо от това искане отхвърляне на исковете.

Ответникът по въззивната жалба е оспорил жалбата с доводи, че по делото е доказано, че имотите са придобити изцяло с негови лични средства, при непроведено доказване от страна на жалбоподателката, че му е предоставила в брой парични средства и, че те са употребени за закупуване на процесните имоти, както и, че възраженията й, че е предоставила средства за ремонт също са недоказани, а и неотносими към спора.

От фактическа страна, както се подчерта, не се спори, че на 4

19.11.2004г., Г. В. Б. и В. В. Б. (негова сестра), са придобили по 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.

*, с площ 86,02 кв. м, заедно със зимнично помещение от площ 6,73 кв.м. и заедно с таванско помещение с площ 25,60 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, установимо и от договор за продажба на общински недвижим имот, сключен по реда на Закона за общинската собственост, вписан в СВп.

На 27.02.2013г., Г. Б. e продал на своята сестра В. Б., собствената си ½ ид. ч. от придобития през 2004г. апартамент № 3/1 - десен срещу продажна цена от 35 100 евро, платима чрез банков кредит. Договорът за продажба е извършен във формата на нотариален акт № 171, том I, рег. № 3026, дело № 140/2013г. На 13.03.2013г., В. Б. е превела по банкова сметка на Г. Б. сумата от 35 100 евро - продажната цена на апартамент № 3 /1/, както е записано в представеното по делото платежно нареждане. В разпита си като свидетел тя е потвърдила, че е сключила банков кредит, за да преведе на брат си продажната цена и е посочила, че „доколкото знае“ с тези средства той е закупил имотите, като се консултирал с нея за това.

На 02.12.2013г., между ищеца и „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са били сключени два договора за покупко - продажба на недвижим имот, както следва: - с договор за покупко-продажба от 02.12.2013г., извършен във формата на нотариален акт № 22, том IV, рег. № 4896, дело № 587/2013г., „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е продало на Г. Б. правото на собственост върху процесния апартамент № 15, с идентификатор *** срещу продажна цена от 53 100 лв.; - с договор за покупко-продажба от 02.12.2013г., извършен във формата на нотариален акт № 23, том IV, рег. № 4897, дело № 588/2013г., „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е продало на Г. Б. правото на собственост върху процесния подземен гараж № 20, с идентификатор ***. срещу заплащането на продажна цена от 13 600 лв.

На 04.12.2013г. от сметка на Г. Б., по която е извършен превод на сумата 35 100 евро, е нареден превод в полза на „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на сумата 34 104 евро, равняващи се на сумата от 66 701.63 лв.

Не е спорно на настоящия етап и, че на 26.11.2013г. ответницата жалбоподателката С. С. Н. е превела сумата от 13 219.47 евро от една своя 5 сметка в друга, като на 02.12.2013г. е изтеглила на каса 13 220 евро, установимо и от извлечение от сметка. По делото не са събрани доказателства по какъв начин ответницата се е разпоредила с тези средства след изтеглянето им, като тя се е отказала от разпит на допуснатия й свидетел за установяване на факта, че е отишла с тези парични средства до дома си; не се е снабдила и със съдебното удостоверение за получаване на информация за движението по сметката й.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК в ещните права (т.е. и право на собственост върху вещи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност (СИО) следва да се представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й (чл. 154, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК), - ищецът. В тази връзка установителните искове за установяване придобиването на имущество по време на брака с лично имущество (вж. чл. 22 СК) имат за цел признаване на едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по отношение на СИО и е основание за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично имущество – в т. ч. придобито преди брака, - те са лично притежание на съпруга. Лично имущество е онова, при което по дефиниция е изключен съвместният принос.