Определение № 4265 от 21.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4265 гр. Варна, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501849 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, вх.№ 48845/17.06.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от Е. И. М., чрез процесуалния си представител, срещу протоколно определение постановено в съдебно заседание на 10.06.2026г. по гр.дело № 15221/2024г. по описа на ВРС, с което след като е допуснал изменение по размер на предявените искове по реда на чл.214 от ГПК, съдът е прекратил производството по предявените от жалбоподателя искове както следва: по иска с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за разликата над 755 евро до първоначално предявения размер от 2403,07 евро /4700 лева по искова молба/; по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 239,64 евро до пълния претендиран размер от 747,51 евро /1462 лева/; по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над 755 евро до първоначално предявения размер от 2403,07 евро /4700 лева по искова молба/ и по евентуалния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 239,64 евро до пълния претендиран размер от 747,51 евро /1462 лева/.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се излага, че съдът е бил сезиран с искане за намаляване на предявените искове по реда на чл.214 от ГПК, без да са правени изявления за частично оттегляне или отказ от тях, въпреки което съдът е постановил частичното прекратяване по предявените искове. Излага, че с обжалваното определение за прекратяване се прегражда възможността на ищеца да претендира разноски за прекратената част от делото, предвид нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, като едновременно с това се препятства и правото му да иска увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК, каквото право е предвидено за него до приключване на съдебното дирене. Поддържа, че направеното искане за намаляване на размера на исковете 1 не е предпоставка за частично прекратяване на производството. Моли обжалваното определение за частично прекратяване на предявените искове да бъде отменено.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Д.

И. Д., чрез пълномощника си, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателят е лишен от правен интерес, доколкото обжалвания съдебен акт е в пълно съответствие с десезиращото съда негово изявление, че не поддържа исковете за разликите над посочените намалени размери. Счита също така, че действителната цел на жалбата е да се избегне отговорността за разноски с оглед постановеното частично прекратяване. Излага също, че липсата на изявление от процесуалния представител на ищеца, че не оттегля и не се отказва от части от исковете е без правно значение, доколкото е заявил, че не ги поддържа за посочените разлики.

Поддържа, че намаляване на първоначално предявения иск по размер е свързано с необходимост от частично оттегляне или отказ от иска, като в този смисъл се позовава на практика на ВКС. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално - без уважение, а обжалваното прекратително определение от 10.06.2026г. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, насочена е срещу обжалваем акт – прекратително определение, за което е предвидена обжалваемост в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

За да стигне до този извод, съдебният състав съобрази следното.

В проведеното на 10.06.2026г. съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е предприел по реда на чл.214 от ГПК изменение на предявените искове по размер, чрез намаляването им. Уточнено е, че се прави математическа корекция на размера на паричните претенции, като неколкократно е заявено от пълномощника на ищеца, че изменението не е съпроводено с частично оттегляне или отказ от предявените искове. Заявено е също, че за разликите над посочените намалени размери, исковите претенции не се поддържат.

Изменението на предявен паричен иск чрез неговото намаляване или увеличаване по размер е предвиден в закона /чл.214 от ГПК/ способ за промяна на предмета на делото и безспорно е различен правен институт от този за прекратяване – изцяло или частично на производството по делото. Когато се предприема изменение на предявен паричен иск чрез неговото намаляване по размер, се постига промяна в предмета на спора, с който е сезиран съда и по който дължи произнасяне по същество. Всяко произнасяне по парична претенция с размер по-голям от изменения, резултатира в недопустимост на съдебния акт постановен по същество на спора, поради това, че с намаляването на исковата претенция, ищецът десезира съда от разглеждането на спора за част от заявената претенция. Способите за десезиране на съда са изрично и изчерпателно посочени в раздел 2 на глава 17 от ГПК, а именно чрез оттегляне на иска /чл.232 от ГПК/, чрез отказ от иска /чл.233 от ГПК/ и при одобряване на съдебна спогодба /чл.234 от ГПК/. Следователно изменението на иска по размер чрез неговото намаляване е по необходимост свързано с някоя от формите на десезиране на съда 2 от разглеждане на исковата претенция в нейна цялост. В този смисъл е и Решение № 114/19.01.2017г. по гр.д.№ 1357/2016г. по описа на ВКС, II г.о. Правомощието да определи начина за десезиране на съда принадлежи на ищеца, който сезира съда с искане за намаляване по размер на заявената искова претенция. Нещо повече, в определени хипотези, например при заявено намаляване на размера на иска след първото по делото съдебно заседание, способът за десезиране на съда – чрез оттегляне или чрез отказ от предявения иск е от значение за допустимостта на самото изменение, тъй като в хипотезата на чл.232 от ГПК допустимостта на оттеглянето на иска зависи от изричното съгласие на ответника по спора.

В случая ищецът е предприел изменение на иска чрез неговото намаляване по размер, но изрично е изключил способите за десезиране на съда. При липса на заявено оттегляне или отказ от част от исковите претенции /спогодба очевидно не е постигната/, за съда липсва основание за прекратяване на производството по отношение на тях. Тук следва да се отбележи, че изявлението на ищеца, че част от исковата претенция не се поддържа, не е равнозначно на основание за частично прекратяване на производството по делото именно поради липсата на посочване на конкретен способ за десезиране на съда. Горното налага извод за незаконосъобразност на постановеното прекратително определение касателно части от заявените главни и евентуални искови претенции, на което основание то подлежи на отмяна. Нещо повече, постановяване само на прекратителен диспозитив, без посочване на правното основание за прекратяването, препятства изясняване на действителната воля на съда, а от там и възможността за проверка на правилността и законосъобразността на прекратителното определение при провеждане на инстанционен контрол.

След връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, следва да бъде преценена допустимостта на допуснатото изменение на исковете, при съобразяване, че определенията по чл.214 от ГПК не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, т.е могат да бъдат изменяни и отменяни от съда, който ги е постановил в хипотезите на чл.253 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение постановено в съдебно заседание на 10.06.2026г. по гр.дело № 15221/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по предявените от Е. И. М. искове както следва: по иска с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за разликата над 755 евро до първоначално предявения размер от 2403,07 евро /4700 лева по искова молба/; по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 239,64 евро до пълния претендиран размер от 747,51 евро /1462 лева/; по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над 755 евро до първоначално предявения размер от 2403,07 евро /4700 лева по искова молба/ и по евентуалния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 239,64 евро до пълния претендиран размер от 747,51 евро /1462 3 лева/.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съдопроизводствените действия по него. съд за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4