Решение № 225 от 19.07.2025, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1122/2024
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 19.07.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Жулиета Цонева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.342, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 422 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. Нови пазар, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Галина Ал. И.ова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20243620101122 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Йеттел България” ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България” ЕАД), с която са предявени искови претенции срещу Р. Ю. Х. с. К. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно да бъде прието за установено по отношение на ответника наличие на вземане в размер общо на 2152,08 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба изнася данни, че между Р. Ю. Х. и „Йеттел България” ЕАД били сключени множество договори, които са:
-Договор за мобилни услуги от 23.09.2020г. с абонаментен план Drivey, с който му бил предоставен мобилен номер +*** със стандартна месечна вноска от 9,99 лв. Във връзка с този договор, ищецът предоставил на Х. устройство, марка и модел *** със стандартна цена от 149,99 лв. и отстъпка от нея също в размер на 149, 99 лв. ;
- Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер *** от 12.04.2021г. с абонаментен план „Тотал макс“, с което било уговорено ответникът да заплаща стандартна месечна вноска от 41,99 лв , като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 32,99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „***“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 12.04.2021г. , съгласно който общата лизингова цена възлизала на 73.87 лв., платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 1,69 лв. ;
1
-Договор за мобилни услуги, с който бил предоставен мобилен номер *** от 27.09.2021г. с абонаментен план „Тотал плюс“ със стандартна месечна вноска 18,99 лв , като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 13,99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „***“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 27.09.2021г. , съгласно който общата лизингова цена възлизала на 147.77 лв., платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 3.49 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 67,50 лв.;
- Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер *** от 17.01.2022г. със срок от двадесет и четири месеца с абонаментен план „Тотал макс“, с което било уговорено ползването на мобилни услуги да е срещу стандартна месечна вноска от 65,99 лв , като за срока на договора била предвидена промоционална месечна вноска от 55,99 лв;
-Договор за лизинг за базови аксесоари от 27.09.2021г., сключен по повод Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер ***, чиито ползване възлизало общо на стойност 63,00 лв, платима на двадесет и три месечни вноски, всяка на стойност 3,50 лв.;
- Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер *** от 17.01.2022г. с абонаментен план „Интернет плюс“ със стандартна месечна вноска 2,00 лв;
-Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер *** от 17.01.2022г. с абонаментен план „Тотал макс“ със стандартна месечна вноска 49,99 лв , като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 39,99 лв.;
-Договор за лизинг от 13.01.2021г., сключен по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2021г., с който е уговорено заплащане на цена за ползване на устройство марка ***, съгласно който общата лизингова цена на вещта възлиза на 988,77 лв, дължима чрез внасяне на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 42,99 лв. ;
- Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.01.2022 г. с абонаментен план „Тотал плюс“ със стандартна месечна вноска в размер на 42,99 лв. и, като за срок на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска в размер на 32,99 лв.
Задълженията на ответника към ищеца за ползваните от него мобилни услуги, мобилни телефони и базови аксесоари ежемесечно били обективирани във фактури, като всяка една фактура включвала-стойността на ползваните мобилни услуги / абонаментна такса/, задължението по договора за лизинг на мобилен телефон и по договора за лизинг за базови аксесоари. Фактурите включвали вземания за допълнителни такси и неустойки.
Ищецът сочи, че по отношение на задълженията по договорите за лизинг била налице обща изискуемост, тъй като те били изтекли и въпреки неплатените лизингови вноски, вещите 2 предмет на същите, не били върнати.
Ищецът твърди, че ответникът Х. не е изпълнил задълженията си по фактури с номера: № **********/ 10.03.2022г. на стойност 196,14 лв., издадена за отчетен период от 10.02.2022 г.-09.03.2022 г.; 334105473/ 10.04.2022г. на стойност 193,17 лв, издадена за отчетен период от 10.03.2022 г.-09.04.2022 г.; ***/ 10.05.2022г. на стойност 186,57 лв., издадена за отчетен период от 10.04.2022 г.-09.05.2022 г.; ***/ 10.07.2022г. на стойност 1051,40 лв., издадена за отчетен период от 10.06.2022 г.-09.07.2022 г.; ***/15.02.2022г. на стойност 76,19 лв, издадена за отчетен период 15.01.2022г.-14.02.2022г.; ***/ 15.03.2022г. на стойност 78,08 лв., издадена за отчетен период 15.02.2022г.-14.03.2022 г.; ***/ 15.04.2022г., на стойност 78,08 лв., издадена за отчетен период 15.03.2022г.-14.04.2022 г.; **********/ 15.05.2022г., на стойност 75,98 лв., издадена за отчетен период 15.04.2022г.-14.05.2022 г.;
***/ 15.06.2022г., на стойност 25,96 лв., издадена за отчетен период 15.05.2022г.-14.06.2022 г.; *** 15.07.2022г., на стойност 446,77 лв., издадена за отчетен период 15.06.2022г.14.07.2022 г.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на „Йеттел България” ЕАД, гр. С., че ответникът Р. Ю. Х. му дължи общо сумата от 2152,08 лв., представляваща задължения за абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки по посочените по-горе договори. Моли на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в това число и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника Р. Ю. Х. е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Не спори, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, както и че ответникът следва да заплати задълженията си за неплатени абонаментни такси и лизинговите вноски по договорите за лизинг. Оспорва задълженията за неустойки в няколко насоки: на първо място, счита, че неустойка за предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на три стандартни месечни вноски, не се дължи, доколкото ищецът не е представил доказателства, че договорите са прекратени, както и че, ако ищецът считал, че са прекратени, то това не е станало по изискуемия от закона начин-изпратена писмена покана по реда на чл. 87 от ЗЗД, доколкото договорите са писмени. На второ място относно искът за неустойката, представляваща разликата в стойността на мобилното устройство на преференциална и редовна цена, също намира за неоснователен, доколкото по делото не е представена ценова листа, по която да се изчисли тя. И относно договорите за лизинг, особеният представител, излага мотиви, че няма доказателства те да са били прекратени и ако се твърди, че това е така, то прекратяването не е станало по предвидения в чл. 87 от ЗЗД. Наред с това сочи, че и депозирането на исковата молба не можело да се счита за разваляне на договорите, тъй като била подадена след изтичане на срока на самите договори. На следващо място счита, че клаузите от договорите, които уреждат заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите, равняваща се на три стандартни месечни вноски, за неравноправни, съответно нищожни.
3
В съдебно заседание ищецът не се явява, като процесуалният му представител е депозирал писмено становище в подкрепа на претенциите си.
Ответникът се представлява от особения си представител, който поддържа изложеното в отговора на исковата молба и счита, че исковете, основаващи се на неустоичните клаузи са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Не се спори между страните наличието на валидни облигационни отношения, обективирани в следните договори:
1. Договор за предоставяне на мобилни услуги от 23.09.2020г. с абонаментен план Drivey 2 GB 9.99, с който на Р. Ю. Х. бил предоставен мобилен номер +*** с месечна вноска от 9,99 лв. Във връзка с този договор, ищецът предоставил на Х. устройство, марка и модел *** със стандартна цена от 149,99 лв. и отстъпка от нея също в размер на 149, 99 лв. Договорът бил със срок от двадесет и четири месеца и влизал в сила на 23.09.2020г. Било договорено още, че след изтичане на първоначалния срок, договорът се превръщал в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и можел да бъде прекратен при всяко време с едномесечно предизвестие. В случай, че договорът се прекратявал преди изтичането на срока му по вина или инициатива на ответника, или при нарушение на задълженията му по договора, или други документи, свързани с него, в това число и Общите условия, дължал по отношение на всяка СИМкарта, по отношение на която е налице прекратяване, следните неустойки: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на срока на договора като максималния размер на неустойката не можел да надхвърля трикратния размер на месечните абонаменти, а именно най-високият според условията на плана. Наред с тази неустойка ответникът дължал и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, образувана от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти; ответникът дължал още една неустойка при прекратен договор, в случай, че му било предоставено устройство за ползване на услуги, представляваща разликата между стандартната цена на устройството, равняваща се на цената на устройство, платено в брой, без абонамент, определена по ценова листа на ищеца към момента на сключване на договора и тази, на която ищецът я платил или ако не я платил-съотвестваща на общата лизингова цена в случай на сключен договор за лизинг. Неразделна част от договора били Общите условия в сила от 10.09.2010г., изм. към 20.09.2018 г.
Съобразно същите и по-конкретно т. 19б, т. 19в и т. 75 ищецът имал право едностранно да прекрати договора при наличие на хипотезите, посочени в клаузите.
2. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника бил предоставен мобилен номер *** от 12.04.2021г. с абонаментен план „Тотал макс“, за заплащане на стандартна месечна вноска 41,99 лв за предостване от ищеца мобилни 4 услуги, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 32,99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „***“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 12.04.2021г., съгласно който общата лизингова цена възлизала на 73.87 лв., платима на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 1,69 лв. Споразумението било сключено за срок от двадесет и четири месеца, влизало в сила на 12.04.2021 г. и изтичало на 12.04.2023 г. С него били уговорени същите условия за заплащане на неустойки в случай на прекратяване на договора преди 12.04.2023г. по инициатива или вина на ответника. Част от Допълнителното споразумение били и Общите условия от 10.09.2010г., изм. към 12.04.2021 г. , като оставали непроменени и условията за прекратяване на договора;