Решение № 302 от 03.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000389 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 2169/28.05.2025г. на ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, ЕИК 121130788, представлявано от адв. С. Д. от АК- гр. Добрич, и насрещна въззивна жалба вх. № 2776/08.07.2025г., подадена от И. Ц. И. и Ж. Х. И., двамата от гр. Силистра, представлявани от адв. М. Я. ат АК- Добрич, срещу решение № 71/30.04.2025 г., постановено по гр. дело № 175/2024г. по описа на Силистренски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 2169/28.05.2025г., подадена от застрахователно дружество с качество на ответник по осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната част за горницата над 150 000 лв. до присъдената сума от 225000 лв., която застрахователят е осъден да заплати на всеки от ищците И.

Ц. И. и Ж. Х. И., за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди, настъпили от смъртта на сина им В И. И., ЕГН **********, починал на 24.10.2023г., в резултат на ПТП от 24.10.2023г., виновно причинено от А Г А като водач на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован към 1 датата на ПТП при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 08.03.2024г.

/датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция/ до окончателното им заплащане. В жалба са релевирани съображения и доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част поради противоречие със закона и необоснованост. На първо място се твърди, че определените размери на обезщетенията са прекомерно завишени, същите са определени без съдът да е взел под внимание доказателствената съвкупност по делото относно претърпените болки и страдания от ищците, и не покриват критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Според ответника, първоинстанционният съд не е взел под внимание установените по делото обстоятелства, релевантни за размера на обезщетенията, а именно че пострадалото дете не е единствено за ищците, липсва промяна в емоционалното състояние на ищците след инцидента, възстановителният период е кратък; не е развито болестно състояние на психиката от родителите (въз основа на заключението на съдебнопсихологичната експертиза). На следващо място, се заявяват оплаквания във връзка с приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, по съображения, че определеният процент от 10 % се явява необосновано занижен и следва да се увеличи на 25% поради установено според застрахователя съпричиняващо поведение, съставляващо непоставяне на предпазен колан от пострадалото лице и неупражнен адекватен родителски контрол от ищците. Искането на въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете в съответните части, с присъждане на разноски за две инстанции. Направено е доказателствено искане: за допускане на петорна комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза, което е отхвърлено с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззивниците- ищци, в който се твърди неоснователност на жалбата на ответника по съображения за правилно приложение на чл. 52 ЗЗД по отношение определените размери на обезщетенията, в съответствие със съдебната практика, правилно кредитиране и обсъждане на доказателствата, събрани от първата инстанция, съобразяване на всички установени обстоятелства, релевантни за размера на обезщетенията.

Твърди се неоснователност на възражението на застрахователя за 2 съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия им син, поради неуспешно проведено доказване на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Насрещна въззивна жалба вх. № 2776/08.07.2025г., подадена от ищците И. Ц. И. и Ж. Х. И., е постъпила в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, и с нея се атакува решението на ОС- Силистра в отхвърлителната му част, за разликата над присъдените 225 000лв. до претендираните 250 000лв. Жалбата се основава на доводи и съображения за неправилност на извода на окръжния съд за съпричиняване на вредата от пострадалото лице, който според жалбоподателите не кореспондира със събраните доказателства.

Коментирайки установените факти и обстоятелства от допуснатите две комплексни експертизи, намира, че основната причина за настъпване на произшествието е движението на лекия автомобил с несъобразена скорост, а не това дали пострадалото лице е разсейвало шофьора на автомобила, показвайки екрана на телефона си. Искането към въззивния съд е отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло, с присъждането на пълния размер на направените съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал в срок писмен отговор, в който оспорва основателността на насрещната жалба, поддържа становището си за принос на пострадалото лице, който следва да бъде процентно завишен, с оглед конкретните обстоятелства и съпричиняващото поведение.

Въззивните жалби са подадени съответно в срока по чл. 259, ал. 1 и по чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части.

В проведеното открито съдено заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата си по жалбите и отговорите.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

Силистренският окръжен съд е бил сезиран със субективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от И. Ц. И. и Ж. Х. И., двамата от гр. Силистра, срещу ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, за 3 присъждане на обезщетения в размер по 250 000лв., за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на сина им В И. И., роден на 10.07.2007г., починал на 24.10.2023г, в резултат на ПТП от 24.10.2023г., виновно причинено от А Г А, като водач на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован към датата на ПТП при ответника за риска „Гражданска отговорност”. Предявени са и акцесорни претенции по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху сумите за обезщетение, считано от 08.03.2024г. до окончателното погасяване на задълженията.

Решението на ОС- гр. Силистра, с което осъдителните искове са частично уважени, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на преки искове на пострадали лица срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно приложимия Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. Видно от приобщените към доказателствения материал по първоинстанционното дело писмени доказателства писмените претенции на ищците към ЗК „Лев Инс“ АД са получени от застрахователя на 07.12.2023г. Не се спори, че по тези извънсъдебни претенции ответникът не се е произнесъл с акт за определяне на застрахователни обезщетения или за отказ за плащане.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.

45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на 4 действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила присъда по НОХД № 80/2024г. по описа на ОС– Силистра лицето А Г А, посочено в исковата молба като причинител на вредите, е признат за виновен в това, че на 24.10.2023г. на кръстовище между път 1-7 с път II-21 и път III-213, обл. Силистра, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.46, ал. 2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава- на линията, на която е поставен знакът.“, и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП: забранителен знак В26 – „забранено е движение със скорост по висока от означената -50 км/ч“, като се движи в зоната на кръстовището със 106.13км./ч., въпреки наличието на забранителен знак В26, и по непредпазливост причинил смъртта на пътника в лекия автомобил В И. И. от гр. Силистра, както и че не е извършил нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.

1 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че между ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София и собственика на увреждащото МПС е бил сключен договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”, действаща към датата на застрахователното събитие.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 7238/15.11.2023г. ищците И. Ц. И. и Ж. Х. И. са родители на починалия в резултат на ПТП В И. И., на 16 г.

5

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

Първият спорен въпрос по предявените главни искове, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата на въззивното дружество, е за размерите на обезщетенията, подлежащи на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Оплакванията са основани на твърденията, че обезщетенията не кореспондират с критериите за справедливост с оглед конкретно установените, обективно съществуващи факти, релевантни съобразно формирана от ВКС задължителна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, вкл.

ППВС № 4/1968г.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд намира, че при определяне по обезщетения от по 250 000лв. първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетенията са определени по размер и присъдени за причинени неимуществени вреди от внезапната загуба на дете поради смърт, което събитие се нарежда на челно място по сила на стресово преживяване, те са адекватни с оглед установените интензитет, характер и продължителност на търпените от ищците страдания, негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността им в резултат на смъртта на техния син, като тези размери на деликтни обезщетения отговарят и в пълнота на обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика, включително и на практиката на настоящия съдебен състав по аналогични казуси, по които решенията са влезли в сила.