Решение № 333 от 18.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330103893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. И. М., с ЕГН: ********** против И. Г. Г., с ЕГН: **********, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отноШ.ята между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите:

19613,11 лева, представляваща разлика между обективирани в изп ълнителен лист от * г. по ч.гр.д. № * г. на ПРС вземания , както и сумата от 7729,92 лева, представляваща сбор от вземания по изпълнителен лист от * г. по т.д. № * г. на ПОС, предвид сключено споразумение с НУП от * г. и извършено плащане в размер на 37750 лева, с което и предвид взаимната воля на страните, всички вземания по двата ИЛ били погасени, а дължими суми по тях не били налице.

Ищецът излага, че със запис на заповед, издаден на * г. в * дружеството „НЕКСТ“ ООД /обявено в несъстоятелност с РеШ.е от 07.09.2015 г. по т. д. № 712/2014 г. на ОС Пловдив и понастоящем заличен търговец/ се е задължило към „ЮРОБАНК“ АД безусловно да плати сумата от 40 000 лв., ведно с годишна лихва в размер 13,5 %, считано от датата на издаването или на негова заповед със срок за погасяване 120 месеца. Записът на заповед е бил авалиран от Й. И. М., *, „ДУБЪЛ BE И КО МЕДИАСЪРВИСЕЗ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 115785230, впоследствие прехвърлен чрез джиро на И. Г. Г..

Предвид изпадането на дружеството в неплатежоспособност и обявяването на същото в несъстоятелност отговорността по записа на заповед е реализирана 1 по отноШ.е на авалиста Й. И. М., за които вземания срещу последния е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № * г. по описа за * г. на ПРС, * гр. с. Срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена частна жалба, като същата е уважена като основателна, а в следствие на това е подаден установителен иск от страна на И. Г. Г. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 505, ал. 1 ТЗ и чл. 537 ТЗ. С РеШ.е № 260113 от 08.12.2020 г. по възз. търг. дело № * по описа на Апелативен съд Пловдив от 2020 г., с което е потвърдено постановеното по търг. дело № * г. по описа на Окръжен съд Пловдив РеШ.е № * от 10.03.2020 г., по отноШ.е на Й. И. М. е уважен искът с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка е чл. 505, ал. 1 ТЗ и 467,67 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 67 ст./ - главница, както и сумата 33 895,44 лв. /тридесет и три хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 44 ст./- лихва в годишен размер 13,5% за периода от * г. до 20.09.*г., в качеството му на авалист по запис на заповед за сумата 40 000 лв., ведно с годишна лихва от 13,5 % от датата на издаването, издаден на * г. и сумата 4 129,92 лв./четири хиляди сто двадесет и девет лева и 92 ст./ - държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № * г. по описа за * г. на Г1РС, * гр. с., и по т. д. № * г. по описа на ПОС, * състав.

В исковата молба се твърди, че Изпълнителен лист N *, издаден на * г. от ПРС * гр.с. по Ч.Г.Д. N * г. обективира следните вземания: сумата 23 467,67 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 67 ст./ - главница, заедно е лихва за забава върху тази сума за периода от * г. до 20.09.* г. в размер на 33 895,44 лв. /тридесет и три хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 44 ст./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.* г. до изплащане на вземането, както и разноските за производството по делото - 1147.27 лева - платена ДТ и 1835.40 лева платено адвокатско възнаграждение.

Вторият изпълнителен лист, издаден на * г. ог ПОС * състав по Т.Д. N * г. обективира следните вземания: сумата 4 129,92 лв. /четири хиляди сто двадесет и девет лева и 92 ст./ - държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № * г. по описа за * г. на ПРС, * гр. е. и по т. д.

№ * г. по описа на ПОС, * състав, както и сумата 3600 лева - деловодни разноски за касационнаа инстанция, присъдени е реШ.ето по Т.Д. N * г. на ВКС.

РеШ.ето и Заповедта за изпълнение са влезли в законна сила на 14.12.2021 г. - датата на която е постановено Определение N * по Т.Д. N * г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.

Плащането е извършено на * г., т.е. след приключване на съдебното дирене в производствата, по които са издадени изпълнителните основания.

Ищецът твърди, че с извършеното на * г. плащане на сумата в размер на 37750.00 лв. са погасени всички вземания на кредитора по двата изпълнителни титула на основание постигнатата между страните уговорка, обективирана в представеното към исковата молба Споразумение с нотариална заверка на подписите peг. N * г. по описа на * по регистъра на *, с 2 което споразумение вземанията са преобразувани и редуцирани до размера на 37750 лв.

Ищецът счита, че с извършеното плащане на сумата в размер на 37750 лв. са погасени всички вземания на кредитора по процесиите изпълнителни титула, в резултат на което не дължи сумите, предмет на образуваното изпълнително дело N * по описа на *. Връчените на ищеца уведомления и покани за доброволно изпълнение пораждали за него правен интерес от защита по съдебен ред чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

Моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

В отговора се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Сочи се, че предявените отрицателни установителни искове но чл. 439, ал.1 ГПК ищецът основава на соченото Споразумение от *г., съгласно чиято т. 10 същото следва да урежда волята на страните и да определя верността на декларираните от тях обстоятелства към датата на неговото подписване - *г.

Твърди се, че Споразумение от *г., в т.ч. и сочените в исковата молба отделни негови клаузи еднозначно факти, възникнали преди приключване на съдебното дирене по т.д. № *г. по описа на Окръжен съд Пловдив, TO, * състав към датата 28.01.2020г., относно които с влизане в сила на РеШ.е № * от 10.03.2020г., постановено по т.д. № *г. по описа на Окръжен съд Пловдив, TO, * състав е настъпила преклузията съобразно чл. 439, ал. 2 ГПК.

Поддържа се и становище за неоснователност на предявените искове, като се твърди, че досежно сочената в исковата молба т. 3 от споразумителиата част на Споразумение от *г., ищецът нито твърди, нито сочи доказателства, че ответникът е оттеглил претенцията си по т.д. № *г. по описа на Окръжен съд Пловдив, TO, * състав за размера над сумата от 25 000 лв. Наред с това в исковата молба нито се твърди, нито се сочат доказателства относно това, че същият е дал предвиденото в същата тази т. 3 свое съгласие за оттегляне на претенцията на ответника за размера над сумата от 25 000 лв.

Според ответника, след като нито се твърди, нито се доказва, че както ищецът, така и ответникът са ръководили поведението си с оглед изпълнение на уговореното в т. 3 от споразумителната част на Споразумение от *г., то с оглед редакцията на сочената в исковата молба т. 10 от споразумителната част на Споразумение от *г., възникналите между страните спорни отноШ.я и претенциите им една към друга, не могат да се считат за уредени.

Излага се, че с оглед заявеното в исковата молба плащане на сумата в размер па 37 750.00 лв. чрез * от специалната банкова сметка е видно, че сумата в размер на 19613.11 лева, чието принудително събиране е предприето в рамките на изп. дело № * по описа на * на НК, с район на действие ОС Пловдив, се явява дължим от ищеца остатък от вземането на ответника, съобразно влязлото в сила РеШ.е № * от 10.03.2020г. по т.д. № *г. по описа на 3

Окръжен съд Пловдив, TO, * състав, като противно на изложеното в исковата молба, в Споразумението от *г. не се съдържа волеизявление на страна или уговорка между страни по същото, имащи за непосредствена последица погасяване на правото на ответника да получи присъдените му съдебни разноски, сторени от него в производствата по ч.гр.д.№* г. по описа за * г. на ПРС, * гр. състав, по т.д.№* г. по описа на ПОС, * състав, по в.т.д. № */2020г. по описа на ПАС, Търговско отделение, II състав и по т.д. № *г. по описа на ВКС, ТК, 2-ро т.о.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимост на предявените искове:

С Определение № *г., постановено по гр.д. № 3893/2022г. по описа на ПРС, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК са недопустими.

С Определение № 1404/06.06.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 1422/2022г. по описа на ПОС, въззивният съд е отменил Определение № *г. и е върнал делото на пръвоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, постановеното определение на въззивния съд по частната жалба е задължително за долустоящия. Ето защо, настоящият съдебен състав е обвързан от приетия в Определение № 1404/06.06.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 1422/2022г. по описа на ПОС извод за допустимост на исковете, поради което следва да разгледа и разреши настоящия правен спор по същество. Предвид изложеното, предявените искове са допустими.

По основателност на предявените искове:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в полза на ответника са издадени изпълнителни листове за процесните суми, конкретното им основание, както и твърдените от него положителни факти, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно правоотноШ.е между страните, съобразно сключено на * г. споразумение; валидна и произвела действие уговорка за редуциране размера на дължимите суми до твърдения размер, вкл. относно съдебните разноски; факта на плащане на сочената парична сума, с която твърди да е погасил задълженията си към ответника, 4 предвид постигнатата договореност, който факт е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по т.д. на ПОС и води до недължимост на процесните суми.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 12571/16.11.2022г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника са издадени процесните два ИЛ срещу ищеца, въз основа на влязло в сила РеШ.е на ПОС, респ. заповед за изпълнение, за сочените суми.

Предявените искове се основават на установяване на недължимост на парично вземане по влязло в сила съдебно реШ.е и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по горепосочените търговски дела, по които за установеното по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК парично вземане и разноски по делата са издадени двата изпълнителни листа, въз основа на които взискателят – ответник И. Г. Г. е образувал срещу длъжника – ищец Й.

И. М. изп. дело N * по описа на * на * за сумата от 27 343, 03 лева, като в молбата за образуване на изпълнителното дело, ответникът Г. е посочил, че ищецът му е заплатил сумата от 37 750 лева, с което е погасен частично дългът на длъжника Й. М..

Фактическата обстановка между страните не е спорна, а и същата се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Видно от издадените въз основа на влезлите в сила съдебни актове изпълнителни листи, същите удостоверяват, а и според посоченото в молбата на взискателя – ответник, общ размер на неговите вземания спрямо ищеца от 57 363, 11 лева. Доказаното от ищеца плащане е в размер на 37 750 лв., при което разликата между двете суми възлиза на 19 613, 11 лв., за която сума е предприето принудителното изпълнение при * А..