Решение № 149 от 30.06.2023, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 931/2022
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 25.07.2023
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Сливница, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1204-001815 от 17.10.2022г на Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на Л. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр***, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят, обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, като излага в жалбата подробни съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, адв. В.В. – САК, която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
На 12.05.2022г., около 14,50 часа, на ПП І-8, в района на 14-ти км, с посока на движение от гр.София към ГКПП Калотина, свидетелите А. Л. М. и А. Т. А. - мл. автоконтрольори при СПП-ОДМВР-София, спират за проверка, лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег № *** При проверката установил, че автомобилът се управлява от жалбодателя, Л. Г. Г.. Установили, че управляваното от жалбодателя МПС по талон е негова собственост, като след проверка в автоматизираната система на МВР, било установено, че управлявания от жалбодателя автомобил не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена регистрация от 09.03.2022г. на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, а именно 1 поради липсата на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“. Съставен е акт за установеното нарушение № 445184/ 12.05.2022г. на жалбоподателя Г. от свидетеля А. М. – мл.инспектор при СПП-ОДМВР София, в присъствието на свидетеля А. А., връчен на жалбоподателя, за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Материалите, били докладване на РП-Сливница с оглед преценка за извършено престъпление. В хода на проверката по преписката било установено, че прекратяването на регистрацията на автомобила било липсата на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“, за което „Гаранционен фонд“ е уведомило по електронен път, поради което считано от 09.03.2022г., регистрацията на автомобила била служебно прекратена. На 12.05.2022г., жалбодателят е сключил застраховка „ГО“ с начална дата на покритие от 17,10ч., като от 16,00ч. е възстановена служебно регистрацията на автомобила. Жалбодателят е възразил срещу съставеният му АУАН на 13.05.2022г., като е посочил, че не е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил, каквото е задължението на контролните органи съгласно чл.143, ал.10 ЗДвП, т.к. данните за това не са общо достъпни. Предвид изложеното счита че липсва умисъл у него за извършване на нарушението. Моли производството да бъде прекратено. На 28.06.2022г., Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, издава мотивирана резолюция №22-1204-М000038, с която на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН и чл.33, ал.2 ЗАНН, прекратява административнонаказателното производство, т.к. са установени признаците на на извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК.
С постановление от 03.10.2022г., РП-Костинброд, ТО Сливница е отказала да образува наказателно производство срещу жалбодателя за извършено от него престъпление по чл.345, ал.2 НК, като е приела, че липсва извършено престъпление и е изпратила преписката на ОДМВР, за преценка ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и материалети по пр.пр.№644/2020г. по описа на РПКостинброд, ТО Сливница, било издадено и атакуваното наказателно постановление № 201204-001815 от 17.10.2022г на Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбодателя е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175 ал.3, пр.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите, А. Л. М. и А. А., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 445184/ 12.05.2022г., наказателно постановление № 20-1204-001815 от 17.10.2022г на Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, материалите по пр.пр.№644/2020г. по описа на РП-Костинброд, ТО Сливница.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление № 20-1204-001815 от 17.10.2022г на Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, е връчено на жалбоподателя на 21.11.2022г., и на 02.12.2022г. е подадена жалба до РС - гр.Сливница / печата на входиране на жалбата/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с 2 който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение № 445184/ 12.05.2022г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В АУАН е посочено, нарушението, както следва, за това че управлява МПС с прекратена регистрация, поради това, че липсата на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“, съгласно чл.143, ал.10 ЗДвП.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 20-1204-001815 от 17.10.2022г на Началник група към ОД на МВР - София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Видно от процесното НП, жалбодателят е привлечен към отговорност за извършено от него нарушение по чл.140 ЗДвП, като АНО е приел че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По същество, съдът намира жалбата за основателна.
Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по ЗДвП, а именно токова по чл. 140, ал.1 от ЗДП , за което правилно и законосъобразно АНО е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, но съдът счита, че в случая, е налице незаконосъобразен административен акт, поради това, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил по следните съображения.
По делото не се спори, че на 12.05.2022г., жалб.Г. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег № ***, като се движел по ПП І-8, в района на 14-ти км с посока на движение от гр.София към ГКПП Калотина. Безспорно е и това, че около 14,50 часа, бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР София. Не се спори и това, че при извършената проверка било установено, че лекият автомобил, управляван от жалб.Г. е бил със служебно прекратена регистрация на 09.03.2022г. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред. От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице 3 и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. За факта на прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният Сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила, и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че собственикът на процесното МПС в хода на предварителната проверка по пр.пр.
№644/2020г. по описа на РП-Костинброд, ТО Сливница е предприел незабавни действия и регистрацията на МПС е била възстановена.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Не на последно място и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи и факта, че в конкретният случай, процесното НП е издадено и в разрез с ТР №3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС постановено с цел привеждане на правораздавателната дейност в съответствие с принципа по чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. В тази връзка е и дадената възможност на съда в проведено наказателно производство, при установяване, че деянието не покрива състава на предвидено в НК престъпление, но покрива състава на административно нарушение, в крайния си акт да наложи последното.
Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed7a83f4-d644-45f1-a112-f88dd75d2ca4