Решение № 845 от 18.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Стара Загора, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530100682 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД - гр. София против М. М. Б. от гр. Стара Загора – по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № *************г. по описа на Старозагорския районен съд, а именно: 1000 лв. - главница по Договор за предоставяне на кредит № *************г.; 217,80 лв. – договорна лихва за периода от *************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че на *************г. /като кредитодател/ е сключил с ответника /като кредитополучател/ договор за предоставяне на кредит от разстояние № *************. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключваното договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен, 1 уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: ************* и следния имейл: *************. Активиращият код бил ******.

Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент /КС/ № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Съдът следвало, при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилага по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184 ал. 1, изр 2 от ГПК. Прилага аудиозапис но повод сключването на договора за кредит.

По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне па кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

В хода на кандидатстване кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то било явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставя снимка тип „селфи“ с лицето на личната карта, от която било видно че титулярът на личната карта се е заснел с нея.

Прилага справка от сайта на МВР, от която било видно, че личната карта е активна.

Съответно, не би следвало във връзка с нея да е било извършено престъпление.

Предоставя видеозапис, по повод сключването на договора за кредит.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което, на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1000 лв. Съгласно чл. 2 ал. 2 от договора, сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: на каса на „Изи пей“ АД.

Видно от чл. 4 ал. 3, т. 2 от договора за кредит, вземането на главница в размер на 1000 лв. било разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 50 лв., за периода 19.04.2024г.-10.11.2025г. Нямало плащания за вземането за главница. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му - 19.11.2024г., надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл била предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следвало да намери 2 приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размерът на вземането, подлежащо на уважение, следвал да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение, обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не било условие искът да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед процесуалните срокове, било възможно към датата на изготвяне на исковата молба всички вноски за главница да са падежирали.

Следователно и въз основа на цитираното и задължително тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следвало да се уважи цялата претенция за главница по заявление и по искова молба. Поради това, претендира главница за периода: 19.04.2024г. - 10.11.2025г. в общ размер на 1000 лв.

При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в договора.

Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3 от него, лихвеният процент бил в размер на 40,15 %. Нямало плащания за договорна лихва. Претендира договорна/възнаградителна лихва за периода *************г. – 15.11.2024г. – в размер на 217,80 лв. Периодът на претендираната договорна лихва бил съобразен с обявената предсрочна изискуемост.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. С подаденото възражение по ч.гр.д. № *************г. на СтрС е заявил, че не е подписвал договор за кредит № *************, сключен на 23.03.2024г. и съответно няма никакви задължения.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № *************г., по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума. В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.

По делото е представен на хартиен носител Договор за предоставяне на кредит от 3 разстояние № *************/*************г. между ищеца – „Изи Финанс“ ЕООД и ответника – М. М. Б., разменена между страните електронна кореспонденция, във връзка със сключването на договора, Общи условия. Представен е и диск, съдържащ видеозапис на комуникация, във връзка със сключването на договора, и снимки, който диск е възпроизведен в съдебно заседание.

Представеният договор е за сумата от 1000 лв., със срок на договора 600 дни, платима на 20 месечни погасителни вноски, последната, с падеж 10.11.2025г. при ГПР 48,44% и ГЛП 40,15%.

По делото са представени в оригинал: Разписка за извършен превод № *************г. на „Изи Пей“ АД, в т.ч. и Декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП – оспорени от ответника относно подписа и почерка.

За изясняване на обстоятелствата по делото, във връзка със сключването на процесния договор и направените от страна на ответника възражения, в т.ч. и оспорването на положените от негово име текст и подписи върху Разписка за извършен превод № *************г. и Декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, двете представени от „Изи Пей“ АД, са назначени съдебнотехническа и съдебнопочеркова експертизи.

От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процедурата по кандидатстване за процесния Договор за кредит № ************* е изпълнена – данните са попълнени от потребителя и записани в системата на „Изи Финанс“ ЕООД /вещото лице е онагледило в снимки стъпките по кандидатстването за кредит – снимка 1, снимка 2, снимка 3, снимка 4/. Установява се също, че процедурата по кандидатстване за договор за кредит не може да бъде изпълнена без потребителят да предостави лични данни и да се съгласи с декларацията за обработване на личните данни /снимка 2/. Ответникът има регистриран профил в системата на дружеството /снимка 5, снимка 6, снимка 7/. В хода на процедурата по сключване на договора за кредит потребителят е получил имейл за потвърждение, че е одобрен за заем в размер на 1000 лева /снимка 16/, всички получени имейли са приложени в диска към делото.

В системата на дружеството се пази информация за всички изпратени до клиента SMS-и. На снимка 15 се вижда, че на *************г. в 16:53:11ч. на телефонен номер +************* е изпратен уникален код за потвърждение за сключване на договор за кредит. Процесният договорът за кредит е бил активиран на *************г. в 17:01:49ч. /снимка 13/ чрез изпратения имейл за одобрение /снимка 16/. Процесният договорът за кредит е генериран, когато е получен имейла за потвърждение за одобрение за заем /снимка 16/ на *************г. в 16:53:10ч., а волеизявлението е постъпило, когато е въведен уникалният код за сключване на договор /снимка 14/. В съдебно заседание вещото лице заявява, че не са правени манипулации по 4 представените като доказателства по делото снимки и компакт диск с видеозапис.

От приетото по делото заключение на съдебнопочерковата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че ръкописните текстове „М. Б.” /ф.к.№3/, положен в Разписка № ************* от *************г. и „Кредити” /ф.к.№6/, положен в Декларация от *************г. /ф.к.

№4/, са изпълнени от ответника М. М. Б.. Вещото лице посочва, че ръкописните подписи, обект на изследването, положени в Разписка от *************г. /ф.к. №1,2/ и в Декларация от *************г. /ф.к. №4,5/, са умишлено изписани с различна транскрипция, забавен темп на изписване, ниска степен на натиск – т.нар. автоподлог, което затруднява сравнителното изследване. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че ръкописният текст, обект на изследването, е положен от ответника. По отношение на положените подписи, обект на изследването, твърди, че са класически автоподлог. Разяснява, че автоподлогът представлява умишлено изменение елементите на подписа от страна на автора, за да не може да се потвърди, че е изпълнен от него.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed7a1a03-7197-489e-97f0-ce7a0378e6c4