Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 380 от 17.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6027/2024
Вид
Решение № 380
Подписан
17.03.2026
Състав
Мария Гецова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 347 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 4, изречение 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 6, изречение 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 40 ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 30 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Русе, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520106027 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК - Съдебна делба, втора фаза - по извършване на делбата.

С влязло в сила на 02.06.2025 г. съдебно решение № 734, постановено на 09.05.2025 г. по настоящото дело, на основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 344 от ГПК е допуснато извършването на съдебна делба между П. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******* и А. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******* и настоящ адрес: с. *******, /разведен с решение от 15.09.2008 г. по гр.д.

2619/2008 г. РРС/, конституиран като приобретател на ¼ ид.ч. от процесния имот /придобит с нот. акт 51 от 01.11.24 г./ на мястото на наследницата Й. Б. Б., ЕГН ********** - баба на ищцата, със запазено право на ползване, на осн. чл. 226 ал. 2 във вр. чл. 222 ГПК, която делба да се извърши за следният недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед РЛ-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение от 25.09.2024, с адрес на имота: гр.

*******, с площ 344 кв.м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./; Предишен идентификатор: няма. Номер по предходен план: 3116, квартал 25; при съседи: *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******; Заедно с построените в него: Сграда *******, със застроена площ 92 кв.м., брой етажи един, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Сграда *******, със застроена площ 12 кв.м., брой етажи един, предназначение: Друг вид сграда за 1 обитаване: Сграда *******, със застроена площ 12 кв.м., брой етажи един, предназначение:

Друг вид сграда за обитаване: Сграда *******, със застроена площ 22 кв.м., брой етажи един, предназначение: Гараж: Сграда *******, със застроена площ 10 кв.м., брой етажи един, предназначение: промишлена сграда: Сграда ******* със застроена площ 6 кв.м., брой етажи един, предназначение: промишлена сграда; Сграда *******, със застроена площ 7 кв.м., брой етажи един, предназначение: промишлена сграда; описани и съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан в Служба по вписванията в вх. рег. № *******, *******, както и Нотариален акт №******* година на русенски нотариус Д. М., с данъчна оценка за целия имот в размер на 50 998,20 лв.

ПРИ ПРАВА: 3/4 идеални части за П. А. А., ЕГН ********** и 1/4 идеална част за А. Х. А., ЕГН **********.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, на осн. чл. 346 от ГПК, ищцата П. А. А. е предявила срещу ответника А. Х. А. искане по сметки, както следва: 1/ с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 2616 лв., представляващи припадащата му се част от извършени от нея подобрения в процесния имот на стойност 10454 лв., от които 1625 лв. материали, 6500 лв. труд за саниране на сградата: шпакловка, грундиране и боядисване на външните стени; изравняване на стени, замазка, грундиране и боядисване на стени и тавани на две от стаите; окачен таван на две от стаите; шпакловка и грундиране стените на гаража; както и за сумата 2339 лв. за смяна на дограма – външна врата; 2/ с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС за сумата 250 лв. заплатена за ремонт на покрива на обща стойност 1000 лв., от които претендира ¼ идеални части; 3/ с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за 150 лв. месечно обезщетение вместо наем за времето от завеждане на иска 25.10.2024 г. до приключване на производството във втората фаза на делбата.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата ищцата П. А.

А. е предявила срещу ответника А. Х. А., претенция с правно осн. чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния имот.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, на осн. чл. 346 от ГПК, ответника А. Х. А. е предявил срещу ищцата П. А. А. искане по сметки , както следва: 1/ с правно основание чл. 30 ал. 3 ЗС за сумата от 323,74 лв., която представлява 3/4 от стойността на платена вода общо 431,65 лв. за процесния имот за периода 11.02.2025 г. – 12.06.2025 г.; 2/ с правно основание чл. 30 ал. 3 ЗС за сумата 375 лв., която представлява 3/4 от общо 500 лв. разходи за строително-ремонтни работи, извършени от ответника през периода 03.03.2025 г. – 10.03.2025 г. във връзка със съборена външна тоалетна в имота, долепена до сграда 3 по скицата и падане на стената на сградата, като посочва, че са извършени следните дейности: а/ разбиване на бетонна плоча /тавана на падналата тоалетна/, събиране и изнасяне на боклука, което е извършено от двама работника - за 250 лева; и закупени дървени дъски /4 кв.м./ за 100 лева: б/ закупени 3 големи дървени греди; в/ направена дървена стена на мястото на падналата - 100 лева; г/ платени 50 лева на ВиК специалист, за да открие теча на вода в двора, довел до събарянето на тоалетната и стената 2 на сградата.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, ответника А.

Х. А. е предявил срещу ищцата П. А. А. претенция с правно осн. чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния имот.

Съдът е приел за разглеждане претенциите на съделителите на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на процесния недвижим имот и по сметки на осн. чл. 346 от ГПК.

По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

Ответника А. Х. А. не представя доказателства, че отговаря на условията за възлагане, а пълномощникът му в хода устните състезания заявява становище, че не са налице предпоставки за възлагане на имота на нито един от двамата съделители.

Привилегията по чл. 349, ал. 2 ГПК е продиктувана от желанието на законодателя да не се изнася на публична продан наследственото жилище, щом като някой от сънаследниците има нужда от него, и понеже тази привилегия носи ограничение в правата на останалите сънаследници, не може да се разширява кръгът на лицата, които да се ползват от нея. Поради тези съображения следва да се приеме, че ответникът А. като купувач на ид.ч. от наследствения имот, несъмнено не може да го придобие, понеже той не получава по-големи права от тези на праводателя си. С факта, че наследникът Б. отчуждава своята наследствена част, тя потвърждава, че няма нужда от неподеляемото жилище и не може поради това приобретателят на тази наследствена част да придобие правата по чл. 349, ал. 2 ГПК, щом като прехвърлителката с прехвърлянето й е потвърдила, че няма такова право. С Тълкувателно решение № 20 от 3.II.1955 г. по гр. д. № 153/54 г., ОСГК се приема, че купувачът на наследство не придобива правата по чл. 349, ал. 2 ГПК и не може да иска да получи в свой дял цялото наследствено неподеляемо жилище, когато в делбата участват и други сънаследници, независимо от това дали той има собствено жилище и независимо от правата в това отношение на неговия праводател. По изложените съображения Съдът намира, че претенцията на ответника А. за възлагане следва да бъде отхвърлена.

Ищцата П. А. А. декларира, че живее в процесния имот от раждането си до настоящия момент, включително при откриване на наследството на баща й А. П. А., б.ж. на гр. Русе, починал на ******* г., че не притежава друго жилище. Представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и удостоверения за постоянен и за настоящ адрес, с които удостоверява, че е регистрирана от 12.01.2016 г. с постоянен и настоящ адрес в гр. *******, на адреса на процесния имот. Не е спорно между съделителите, че ищцата не притежава друго жилище. Ответната страна оспорва, че към момента на смъртта на бащата на ищцата, тя не е живяла в процесния имот, тъй като в този период е живяла и работила в чужбина.

В закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т. е. процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително 3 във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение.

Съдът намира за установено, че ищцата е пътувала до А. в края на *******, след като се е дипломирала /на 19 г./, като отседнала при майка си /св. Г. И./ до началото на ******* г., когато е починал баща й и се прибрала в България. От средата на ******* г. до ******* г., също гостувала на майка си в А., след което изплатила кредитните задължения на баща си.

В края на ******* г. ищцата посетила за нова година майка си в А. и се е върнала ******* г. отново в процесния имот, където е бащиния й дом и живее постоянно.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата не е живяла в процесния имот към смъртта на наследодателя, тъй като извършените за кратки периоди гостувания на П. при майка й в чужбина след дипломирането си и след като е разбрала за смъртта на баща си, не представляват промяна в нейното обичайно местоживеене. Свидетелката Г. И. заявява, че се нанесла в къщата през 2001 г., като П. /родена 2004 г./ е живяла именно на този адрес, там преспивал и приятелят й. Тя няма друг адрес. Видно от изнесените данни по гр.д.

4677/2025г. на РРС, образувано по ЗЗДН, след смъртта на баща си, ищцата посетила майка си в А., като при завръщането си в гр. Русе, баба й не я допуснала до жилището, което наложило да се обърне за съдействие към Полицията. Б. твърди, че е жертва на психически и физически тормоз, продължил няколко години, от страна на ищцата и майка й. Видно от изнесените данни по гр.д. 4230/2025 г. на РРС образувано по ЗЗДН, ответника А. заявява, че бил приятел с бащата на П. повече от 27 години и тя „израснала на коляното му“ в тази къща, като той им бил съсед. Изнася данни, че преди смъртта на А. /2024 г./, Г. била разделена със С. от 5-6 г. и живеела с друг мъж в А., като П. /още ученичка на 14-15г./ останала да живее при баба си и приятеля си. Майката на П. заплашвала А. по телефона „да остави на мира дъщеря й“, не го е молила да помогне на момичето, че е само, но той й помогнал достатъчно на П.. Ответникът споделя, че са го разпитвали и по висящо наказателно съдебно производство във връзка със смъртта на А., която разследвали, да не би да е станало нещо в болницата. След смъртта на А., П. взела колата от гаража, която била на С. и заминала при приятеля си, а след това се върнала да живее при баба си. В същото заседание св. Д. Д. заявява, че живее от 8 г. на съпружески начала с Г., след като се разделила със съпруга си, а преди това били семейни приятели, като живеел в жилище на Жилфонд в кв. *******, при родителите му. Първо той заминал за А., а след това дошла Г. и заживели заедно там, а когато се прибирали в България отсядали при майка му. Г. не е отсядала в къщата на ул. „*******“. П. е живяла там с баба си, като е била заключвана и е излизала от прозореца. Св. П. М., съседка на Й., споделя, че Г. и П. не се грижат за Й., но П. като била малка я сварвала при баба й. Къщата имала един коридор и Й. била в едната страна, снахата била в другата, а детето П. идвало при баба си. Й. й казвала: „днес на П. направих супа топчета“. Сега отношенията им не били добри, но живеят заедно в къщата П., Г. с приятеля 4 й. След справка с трудовите договори на ищцата се установява, че същата е учила и работи трайно в България, като е започнала трудовата си дейност на 17 г. и от 23.09.2021 г. до 01.08.2022 г. е работила в „*******“ООД с договор за ученичество; от 21.10.2022 г. до 15.05.2023 г. е работила в „*******“ООД с договор за ученичество; от 27.08.2023 г. до 31.08.2023 г. е работила в „*******“ЕООД, с трудов договор; от 11.09.2023 г. до 10.10.2023 г. е работила в „*******“ЕООД с трудов договор; от 13.11.2024 г. до 16.11.2024 г. е работила в „*******“ЕООД с трудов договор; от 25.04.2025 г. до 01.09.2025 г. е работила в „*******“ЕООД с трудов договор и от 01.12.2025 г. до момента работи в „*******“ООД, с трудов договор, като описаните периоди съвпадат с показанията на св. Г. И..