Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 46 от 08.12.2025, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Наказателно дело от общ характер 166/2025
Вид
Присъда № 46
Подписан
08.12.2025
В сила
24.12.2025
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда N46 от 08.12.2025г. по НОХД № 166/2025 г. по описа на РССандански Производството е образувано по внесен от РП-Сандански в РС Сандански обвинителен акт срещу З. Г. Б. от село ***, с ЕГН ********** с обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за това, че за времето от месец август 2024 година до месец януари 2025 година включително, в село ***, община Кресна, след като е осъдена с протоколно определение от 10.02.2022г. по гр.д.№1367/2021г. по описа на Районен съд- Сандански, влязло в сила на 10.02.2022г., да издържа свой низходящ - А. А.ов В., роден на ***г. - като заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева, платима чрез неговия баща и законен представител А. Ж. В., съзнателно не е изпълнила задължението в размер на повече от 2 месечни вноски - 6 /шест/ месечни вноски, на обща стойност 1080 лева /хиляда и осемдесет лева/.

В проведеното разпоредително заседание участват представителя на ТО Сандански, законния представител на пострадалото лице, подсъдимата и упълномощен от същата защитник.

Съдът, след изслушването на страните по въпросите посочени в чл.248, ал.1 от НПК и съобразявайки изложеното в обвинителния акт, повдигнатото обвинение и проведеното досъдебно производство е приел, че производството следва да се разгледа по общия ред.

Приел е също така, че липсват основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, както и такива – допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимата или пострадалото лице, които да налагат прекратяване на съдебното производство.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа предявеното обвинение и пледира по него подсъдимата да бъде призната за виновна, като поради наличие на законовите основания на чл. 78а ал.1 от НК – след като са възстановени причинените от деянието вреди - да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- глоба в минималния предвиден размер, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са възстановяването на вредите, изразеното съжаление, наличието на друго семейство и малко дете.

Подсъдимата Б. се признава за виновна и дава обяснения относно случая. Заявява, че била без работа, затова не е успявала да плаща издръжка. В хода на съдебното следствие Б. заплати дължимата съгласно обвинението издръжка. Подсъдимата не участва в съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения.

Защитникът на подсъдимата не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка от обективна и субективна страна. Пледира Б. да бъде освободена от наказателна отговорност, като и бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, с оглед наличието на предвидените в закона предпоставки.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.14, ал.1 от НПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимата З. Г. Б. е родена на ***г. в град ***, с постоянен адрес в село ***, община Сандански, улица „***“ №***, българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********.

Подсъдимата Б. и свидетеля В. заживели на семейни начала през 2011г. в дома на В. в село ***, община Кресна. На ***г. Б. родила дете от съвместното съжителство – А. А.ов В..

Детето било припознато от частния обвинител В. и записано с неговото име. През 2021г. Б. и В. са разделили, като Б. се изнесла от семейното жилище, а детето останало при баща си.

Предвид нуждите на детето и с оглед настъпилата раздяла, през 2021г. В. подал в РС Сандански искова молба за определяне упражняването на родителски права и даване на издръжка по отношение на детето А. В.. Било образувано гр.д.№1367/2021г., което приключило с Протоколно Определение №41/10.02.2022г., влязло в сила на същата дата – 1

10.02.2022г., с което била одобрена постигната между В. и Б. спогодба относно упражняването на родителски права, режим на лични контакти и дължима издръжка за детето А. А.ов В., родено на 06.11.02015г. Съгласно постигнатата спогодба, утвърдена с цитираното протоколно определение – Б. се задължавала да заплаща месечна издръжка за детето си А. В. в размер на 180 лева, платими чрез бащата и законен представител А. Ж. В..

След влизане в сила на съдебния акт Б. не изпълнявала редовно задължението си за издръжка, поради което законния представител на детето В. – свидетеля А. В. – подал жалба в ТО Сандански. По проведеното наказателно производство в РС Сандански било образувано НОХД№595/2022Г., което приключило с Присъда №28/18.09.2023г., с която Божкова била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК по отношение на малолетното си дете А. А.ов В., но не била наказана на основание чл.183, ал.3 от НК, поради изплащане на дължимите съгласно обвинението суми до приключване на съдебното следствие.

Въпреки проведеното наказателно производство и наличието на съдебен акт, по силата на който дължи издръжка на детето си А. В. Б. отново спряла да плаща дължимата издръжка.

Така същата не заплатила дължимата съгласно съдебното решение издръжка за периода от месец август 2024г. до месец януари 2025г. включително. Неизпълнението на задължението на Б. мотивирало другия родител – законния представител на пострадалото малолетно дете – свидетеля А. Ж. В. – да подаде жалба в ТО Сандански при РП Благоевград. По жалбата било образувано ДП№339ЗМ-16/2025г. по описа на РУ Сандански, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС Сандански и образуване на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното следствие подсъдимата Б. успя да заплати дължимите съгласно повдигнатото обвинение суми, без да оспорва изложените в обвинителния акт обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на подсъдимата Б., показанията на свидетеля В., удостоверение за раждане на дете, заверен препис от решение на РС Сандански за одобряване на спогодба между подсъдимата Б. и частния обвинител В. относно упражняване на родителски права, задължение за издръжка, местоживеене и режим на лични контакти с детето А. А.ов В., справка съдимост, автобиография и декларация.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата Б. е осъден да издържа свой низходящ – детето си А. А.ов В., но съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски. Налице е съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период от време, тъй като с влязъл в сила съдебен акт осъденото лице е задължено да заплаща издръжка, поради което Б. следва да бъде признат за виновен. Разпоредбата на чл. 183, ал.

1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал.

1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв 2 извод не се налага и при тълкуването на състава. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както е в конкретния случай.

Това означава, че освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 НК възниква, независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно заплащане издръжка на низходящ.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Данните по конкретното дело сочат за едно деяние по чл.183, ал.1 от НК за периода от месец август 2024г. до месец януари 2025г. за детето А. А.ов В..

Необходимият минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл.183, ал.1 НК, е налице, с оглед отразения в обвинителния акт / в рамките на който съдът е обвързан да се произнесе. Подсъдимата е извършила деянието при условията на пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Нещо повече, Б. е била наясно, че извършва деянието, след като вече веднъж е била призната за виновна за също такова престъпление, но не е била наказана, поради заплащането на дължимата издръжка преди постановяването на присъдата. Б. е била наясно и че не може да се възползва повторно от същата привилегия на закона, предвидена в ал.3 на чл.183 от НК.

Същевременно, именно поради факта, че макар и призната за виновна в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК Б. не е била наказана на основание чл.183, ал.3 от НК предпоставя извършеното от нея деяние да се квалифицира като такова по чл.183, ал.4 от НК.

Обстоятелството, че срещу Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1, а не по ал.4 от НК обаче не предполага възможността при заплащане на дължимата издръжка и липсата на други вредни последици същата да не бъде наказвана отново. Законодателят изрично е посочил, че разпоредбата на ал.3 не се прилага повторно, независимо от обстоятелствата. След като по делото е безспорно установено, че по отношение на Б. съдът вече е приложил привилегията на ал.3 на чл.183 от НК, като не я е наказал за извършено от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК, то при наличието на доказано от обективна и субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от НК съдът следва да признае подсъдимата за виновен и да и наложи предвиденото по закон наказание.

Ето защо, предвид изложеното по-горе относно доказаното от обективна страна извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК съдът призна подсъдимата Б. за виновен.

С оглед на наказанието, което се следва на Б., съдът отчете следното:

За престъплението, за което съдът призна Б. за виновна законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация, като същото е умишлено по своя характер.

Б. не е осъждана за престъпление от обща характер и не освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.