Решение № 16420 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16420 гр. . 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110141584 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ., с която са предявени срещу ответника Л. А.

Ц. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 2267 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., аб. № ., сумата от 48,03 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2022г. до м.04.2024г., сумата от 421,49 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 16.07.2025г. и сумата от 12,56 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.08.2022г. до 16.07.2025г.

Ищецът . твърди, че е налице облигационно отношение между него и наследодателя на ответника по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. топлинна енергия, а потребителят не я е заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът Л. А. Ц. оспорва предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. Оспорва наследодателят на ответника да е имал качеството „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“. Твърди, че А.

Ц. не е живял в топлоснабдения имот и не е ползвал ТЕ за исковия период. Оспорена е и дължимостта на претендиратана сума за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца . не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и наследодателя на ответника, по силата на което е престирал и за ответника като наследник е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .г., А.

Л. Ц. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент ., находящ се в гр. .. Със заявление-декларация от 18.08.2009г. А. Ц. е изявил и изрична воля да встъпи в договорна връзка с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди по отношение на придобития имот, и е декларирал, че имотът ще се ползва за жилищни нужди. Предложението е прието от ищеца, който е открил партида за имота на името заявителя с абонатен № ., като посоченият абонатен номер е с титуляр А. Ц. и за исковия период, видно от приетите по делото индивидуални изравнителни сметки на топлинна енергия и съобщения към фактури. По делото не се твърди, нито се установява, за процесния период (м.05.2022г. – м.04.2024г.) Ц. да се е разпоредил с имота, поради което като собственик на същия за този период се е явявал клиент на топлинна енергия за битови нужди при установеното по делото обстоятелство, че сградата, в която се намира имотът е топлофицирана.

Установява се от представеното удостоверние за наследници, че А. Л. Ц. е починал на 29.01.2025г. и е оставил за свой единствен наследник по закон ответникът Л. А. Ц. – син, който като елемент от наследството, оставено от неговия баща, е наследил и неговите задължения към ищеца за исковия период. В този смисъл е без значение обстоятелството дали ответникът е бил собственик или ползвател на имота за процесния период, доколкото отговорността му е ангажирана за задължения от наследственото на неговия баща, за който се установи, че за исковия период, като собственик на имота, се е явявал клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от .

2 на потребители за битови нужди в гр. . одобрени с решение № .г. на ., в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение ., избрана от етажните собственици на Общо събрание от 13.08.2002г. и с която е сключен договор от 30.08.2002г. Неоснователно е възражението на ответника, че представеното решение на ОС на ЕС за сграда в режим на ЕС на адрес: ул. . не касае процесната сграда, тъй като от приетото по делото удостоверение от .г. се установява, че стар адрес: ул. . е идентичен с настоящ адрес: ж.к. . се намира процесният недвижим имот.

Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от . и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 03.06.2020г., също представен като доказателство по делото.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № .г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Съдът приема, че за исковия период топлинната енергия е измервана от технически изправен общ топломер, на който са извършвани задължителните метрологични проверки в законовия 2-годишен срок (така заключение на СТЕ).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота за исковия период е начислява на ТЕ за отопление на имот за 1 брой щранг-лира в банята по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба . от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от . в изравнителните сметки. Абонатът не е използвал радиаторно отопление. За исковия период до имота не е осигурен достъп за отчет, поради което ТЕ за БГВ е начислявана служебно, „на брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител, което е в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2, т. 1 от Наредба . от 12.03.2020г. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2022г. до м.04.2024г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 2266,98 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за доплащане за отоплителен сезон 2022/2023г. и сума за получаване за отоплителен период 2021/2022г. и 2023г./2024г.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи 3 се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното, следва, че към датата на подаване на исковата молба – 25.07.2025г. погасено по давност се явява месечното задължение за м.05.2022г., което е станало изискуемо на 15.07.2022г., поради което се е погасило по давност на 15.07.2025г., т.е. преди подаване на исковата молба. Стойността на погасеното по давност вземане се равнява на сумата от 54,30 лв. съгласно Таблица № 1 от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза.