Решение № 774 от 06.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Видин, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100398 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда /КТ/ от М. Б. А., ЕГН ********** от с. ***********, общ. Видин, обл. Видин против „ГИПС” АД, ЕИК 815121745, обявено в несъстоятелност, адрес: с.

Кошава, обл. Видин, представлявано от синдика Р..

Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа при ответника е получил професионални заболявания „Хроничен бронхит”, „белодробен емфизем” и „Невритис нерви акустици билатералис средна степен”, за което е съставен акт за професионално заболяване № 17/1988 г.

Сочи, че заради професионалните му залоявания „Хроничен бронхит“, „Белодробен емфизем“ от 10.12.1988 г. е признат за неработоспособен и било прекратено трудовото му правоотношение като „миньор“ и „подземен булдозерист“, като от 1992 г. му били признавани ЕР на ТЕЛК групи инвалидност последователно поради влошаване на състоянието му.

Поддържа, че в следствие на тези заболявания, ищецът търпи имуществени вреди за спазване на хигиенно-диетичен режим и средства за лечение.

Излага, че от това търпи значителни имуществени вреди и пропуснати ползи, а ежедневно и големи неимуществени вреди, свързани с хронично 1 рецидивиращия характер на заболяването му.

Посочва, че през месец 07.2021 г. състоянието на бЕ.те му дробове отново рязко се влошило и се наложило да постъпи в болница. Твърди, че има пропуснати ползи и от това, че не успял да работи след заболяването му като подземен миньор и булдозерист до навършване на 63-годишната му възраст и не успял да получи по-висока пенсия.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпените имуществените вреди, произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва хигиенно-диетичен режим и пропуснати ползи в резултат на професионалните му заболявания „Хроничен бронхит“, „Белодробен емфизем“, изразяващи се в изразходвани средства за лечение и средства за приемане на усилена храна в общ размер на 510.00 лв. за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., представляваща сбор от по 255.00 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първо число на месеца, за който се дължи.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер със следните твърдения: че ищецът е работил в периода 1976-1978г. в МОК „Горубсо“, гр.Кърджали като подземен миньор, който рудник е признат за силиконоопасен, съгласно Протокол №25 от 14.12.19б0г. на ХЕИ Кърджали и Заповед №180 от 20.12.1960г. на Горубсо, гр.Кърджали, с оглед на което твърди, че именно условията на работа там са станали причина ищецът да придобие заболяването, което сочи в исковата молба.

Твърди, че в ответното дружество няма други работници, страдащи или диагностицирани със заболяването на ищеца и не е налице причинна връзка между условията на работа в „Гипс“ АД и заболяването на ищеца.

Излага, че ищецът е диагностициран с процесното заболяване през декември 1988г., т.е. преди повече от 30 години, като през този период същият е могъл да предприема лечения, които да не влошат състоянието му, както се твърди, а напротив - да подобрят същото, както и че от цитираното в исковата молба Експертно решение от 17.10.2012г. е видно, че лицето има множество други заболявания, различни от установените през 1988г. и не е установено, че тези заболявания са настъпили вследствие професионалното му такова от 1988г., а спазването на диетичен и медикаментозен режим касае 2 всички негови други заболявания, не само установеното професионално.

Сочи, че в този случай разходите, правени от лицето за спазването на съответен режим на хранене и закупуване на лекарства не са разходи само за професионалното му заболяване, дори да се счете, че и работата в „Гипс“ АД е допринесла за него, което те оспорват, а за всички други.

Поддържат, че отпуснатата пенсия на лицето е формирана и с оглед професионалното му заболяване, като в тази връзка претендираните в исковата молба суми биха припокрили получаваните от лицето суми чрез пенсията му.

От ищеца, чрез процесуалния му представител, е депозирано възражение по отношение отговора на исковата молба, с което е направено оспорване относно твърденията на ответника, че: ищецът е придобил професионалното си заболяване в резултат на работата му в МОК „Горубсо“; ответното дружество не е било работодател на ищеца.

В съдебното заседание ищецът се представлява от неговия процесуален представител – адв. А. М. – АК – Видин, която поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена.

Ответното дружество се представлява от синдика Р. Р., която поддържа отговора на исковата молба, като моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Подържа , че ответникът има множество заболявания и не може да се идентифицира точно и ясно каква част от претенциите са свързани с конкретното заболяване.

С протоколно определение от 18.09.2023 г. ищецът е направил изменение на иска на основание чл.214 от ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 582.78 лв. за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., от които 289.56 за месец януари 2023 г. и за месец февруари 2023 г. – 293.22, ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.

Съдът, след като взе предвид изложеното в исковата молба и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:

Видно от приетото по делото удостоверение от 19.06.2001г., издадено от ответното дружество, ищецът е работил в него на длъжност „Подземен 3 копач“ за периода от 29.09.1978г. до 17.01.1979г., „Подземен миньор“ за периода от 18.04.1984г. до 18.02.1986г. и „Подземен булдозерист“ за периода от 18.02.1986г. до 10.12.1988г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

От приетите по делото Протокол № 15/08.12.1988г. на ДК и Акт за професионално заболяване № 17/1988г. се установява, че ищецът е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит“, „Белодробен емфизем“, а от приетото по делото ЕР №1503 от зас. №169/17.10.2012г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при УБ-МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД гр.

София, се установява, че при направеното преосвидетелстване е определена 72% трайна неработоспособност поради общо заболяване и 80% трайна неработоспособност за полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит, усложнен с белодробен емфизем с голяма давност и изразени функционални промени от страна на дишането, „Неврит на слуховите нерви” с пожизнен срок на инвалидност.

С обсъдените от съда писмени доказателтва ищецът доказва твърденията си за наличие на посоченото професионално заболяване, както и че същото е вследствие на работата му при ответника.

По делото са ангажирани и гласни доказателства с разпита на допуснатите му свидетелите – Б. М. – съпруга и М. З. – сестра, с разпита на които се установява, че във връзка с белодробното му заболяване пие лекарства ежедневно, ползва помпичка, както и че спазва специална диета, като се храни на специален хранителен режим, което изисква и повече средства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, макар същите да са негови роднини, като логично дадени и непротиворечиви с останалия доказателствен материал по делото. Здравословното състояние на ищеца във връзка с професионалните му заболявания и необходимостта от ежедневен прием на лекарства за процесния период се установява и от приетата по делото справка, изготвена от личния лекар на ищеца – д-р Ц. С.

Г. от 30.06.2023 г., в която е посочено какви лекарства е следвало да приема ищеца през исковия период, както и че ищецът има постоянни оплаквания заради заболяването на белите дробове.

4

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда, изготвена въз основа на дадената от личния лекар на ищеца информация за лечение с медикаменти, като вещото е дало заключение, че ежемесечния разход за лекарствени продукти на ищеца и разходи за консумативи възлиза на 123.18 лева или общо за исковия период – 246.36 лева. Вещото лице е дало и заключение за необходимите средства за спазване на ХДР на ищеца заради заболяването му, като за база е взело предвид представените по делото писмени документи относно приема на усилваща диета № 11 и цените на храните в НСИ за исковия период. Заключението на вещото лице е, че за исковия период общата стойност на хранителните продукти, необходими за спазване на ХДР, възлиза на 336.42 лв,като общата сума за храна и лекарства е 582.78 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За причинени вреди на работник от трудова злополука или професионална болест, отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт.

Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, произтичащи от ежедневната необходимост за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на животоподдържащи медикаменти. За да бъде уважен искът по чл. 200 КТ ищецът следва да докаже в условията на главно и пълно доказване наличие на твърдяното професионално заболяване през исковия период; размерът на трайно намалената работоспособност през този период, размерът на претендираните имуществени вреди за периода, както и причинна връзка между професионалното заболяване и претендираните вреди. Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол №15/08.12.1988г. и с Акт за професионално заболяване №17/1988г. С приетото и обсъдено от съда удостоверение от 19.06.2001г., издадено от ответното дружество, същото 5 е направило признание, че ищецът е работил при него именно в периода на установяване на професионалното заболяване. Безспорно в процеса бе установено, че ищецът след дългогодишна работа в ответното дружество е получил професионалните заболявания „Хроничен бронхит“, „Белодробен емфизем“. Установено е също, че това професионално заболяване е довело до трайна нетрудоспособност над 50 на сто като са се появили и усложнения. В следствие на професионалното заболяване и неговите усложнения е необходимо ищецът да спазва специален диетичен режим, изразяващ се в приемането на усилена храна със завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат прием на животоподдържащи медикаменти.

Изразходването на средства за набавянето на усилена храна и животоподдържащи медикаменти се явява имуществена вреда, която ищецът търпи за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г.

От разпита на свидетелите по делото се установи, че ищецът спазва хигиенно-диетичен режим, свързан с прием на определени храни, както и приема ежедневно лекарства. Всичко това е свързано с допълнителни разходи.

От съдебно-икономическата експертиза, се установява, че размерът на необходимите средства за прием на лекарства, свързани с професионалното заболяване и неговите усложнения, както и за спазване на ХДР за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г. възлиза на сумата в общ размер на 582.78 лева, както следва – сумата 289.56 лв. за месец януари 2023 г. и 293.22 лв. за месец февруари 2023 г., поради което исковата претенция се явява основателна и доказана и като такава същата следва да се уважи.

Върху пресъдените суми като обезщетение за вреди от професионално заболяване или трудова злополука по чл. 200 КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата на исковата молба, а от датата на увреждането.

Обективната отговорност по чл. 200 КТ не изключва приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл. 200 КТ изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се събира от момента на увреждането.