Решение № 51 от 15.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство „ГК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 18.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 28.03.2024 г.) обжалва Решение № 260154/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 14761/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-8 състав, с което е осъден да заплати на основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД на М. Х. сумата от общо 87 000 евро, представляваща частичен иск за сума в общ заявен размер на 174 000 евро, получени в изпълнение на развалени на 30.10.2019 г. десет отделни предварителни договори от 10.08.2015 г., сключени между М. Х. и „ГК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за покупко-продажба на обособени обекти в блок „Пирин“ част от бъдещия комплекс „Гранд Каньон София“, с планирано построяване в УПИ ІІІ-6137, 6153, кв.2, ж.к. „Младост 3“ в гр. София, както следва: за обект - Т2.L20.A03 - платени 2889,76 евро, като част от заявени 10 056, 37 евро, за обект - Т2.L20.A04 - платени 5051,10 евро, като част от заявени 10 102,21 евро, за обект - Т2.L20.A05 - платени 6992,25 евро, като част от заявени 13 984, 50 евро, за обект - Т2.L20.A06 - платени 9936,28 евро, като част от 1 заявени 19 872,57 евро, за обект - Т2.L20.В01- платени 14 034,92 евро, като част от заявени 28 069,84 евро, за обект - Т2.L20.В03 - платени 5 039,65 евро, като част от заявени 10 079,29 евро, за обект - Т2.L20.В04 - платени 6 989,96 евро, като част от заявени 13979,92 евро, за обект - Т2.L20.В05 - платени 9 946,37 евро, като част от заявени 19 892,73 евро, за обект - Т2.L21.В01 платени 14 034,92 евро, като част от заявени 28 069,84 евро, за обект Т2.L21.В05 - платени 9 946, 37 евро, като част от заявени 19 892,73 евро, заедно със законната лихва върху сумата от 87 000 евро, изчислена за периода от предявяването на иска на 11.11.2019 г. до деня на окончателното плащане.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Т.

Т. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата за въззивно обжалване държавна такса с вносен документ от 09.04.2024 г., представен с молба от12.04.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът-ответник счита, че решението е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел и анализирал представените писмени доказателства по делото, както и фактическата страна на спора. Твърди се, че ответникът категорично не е в неизпълнение на своите задължения по процесните договори и липсва основание за ангажиране на неговата договорна отговорност към ищеца, в т.ч. не е възникнало правото на ищеца да развали процесните предварителни договори, основна предпоставка за което е наличието на неизпълнение, за което ответникът да отговаря. Въззивникът твърди, че ищецът е неизправна страна по процесните предварителни договори и съобразно правилата на недобросъвестността неговото неправомерно поведение не може да бъде основание за черпене на права. Твърди, че ищецът не е извършвал никакви погасителни вноски по процесните предварителни договори след сключването им и извършването на плащането в общ размер на 94 000 евро, докато ответникът е изпълнявал своите договорни задължения, въпреки правото си да откаже това и то в достатъчно дълъг период от няколко години. Поддържа се и неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ответникът е неизправна страна по процесните предварителни договори.

2

Моли съда да отмени решението. Претендират се всички разноски направени по делото и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца чрез неговия процесуален представител адвокат М. А. с надлежно учредена представителна власт по делото съобразно пълномощно приложено на л.6 от първоинстанционното дело.

Оспорва изцяло въззивната жалба на ответника по подробни аргументи по съществото на спора, изложени в отговора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника и да потвърди решението. Адвокат А. претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 260154/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 14761/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-8 състав се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез своя процесуален представител моли съда да отмени решението на първа инстанция като неправилно и необосновано по изложените аргументи във въззивната жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък.

В открито съдебно заседание въззиваемия-ищец, чрез своя процесуален представител моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно и по подробно изложените аргументи както пред първата инстанция, така и в отговора на въззивната жалба. Адвокат А. претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявени от М.

Х. срещу „ГК България“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 87 000 евро, в левова равностойност 170 157,21 лв., частично предявена от общата сума от 174 000 евро, с левова равностойност 340 314,42 3 лв., представляваща част от платена от ищеца сума на отпаднало основаниеразвалени десет типови предварителни договори за продажба на жилищни обекти, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-11.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Такава е исковата претенция, съобразно уточнителна молба вх.№ 141563/18.11.2019 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Между страните не са спори, а и с приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 10.08.2015 г., са сключили десет еднотипни предварителни договори за продажба на следните жилищни обекти, които ще се намират в блок «Пирин», част от комплекс «Гранд Каньон София», който ответникът е следвало да проектира и построи в УПИ ІІІ-6137, 6153, кв.2, ж.к.

«Младост 3» в гр. София, както следва:

1. договор № 97043 за жилищен обект № T2.L20.A03, с уговорена продажна цена от 54 850 евро, от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 10 900 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

2 . договор № 97044 за жилищен обект № T2.L20.A04, с уговорена продажна цена от 55 100 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 15 250 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

3 . договор № 97045 за жилищен обект № T2.L20.A05, с уговорена продажна цена от 76 275 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 15 250 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

4. договор № 97046 за жилищен обект № T2.L20.A06, с уговорена продажна цена от 108 390 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 22 000 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

5 . договор № 97047 за жилищен обект № T2.L20.B01, с уговорена продажна цена от 153 100 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 31 000 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, 4 т.е. до 13.08.2015 г.,

6. договор № 97048 за жилищен обект № T2.L20.B03, с уговорена продажна цена от 54 975 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 22 000 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

7 . договор № 97049 за жилищен обект № T2.L20.B04, с уговорена продажна цена от 76 250 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 15 250 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

8 . договор № 97050 за жилищен обект № T2.L20.B05, с уговорена продажна цена от 108 500 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 22 000 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.,

9. договор № 97052 за жилищен обект № T2.L21.B01 с уговорена продажна цена от 153 100 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 31 000 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г., и

1 0 . договор № 97051 за жилищен обект № T2.L21.B05 с уговорена продажна цена от 108 500 евро от която ищецът е следвало да заплати аванс в размер на 22 000 евро, в срок от три работни дни от сключване на договора, т.е. до 13.08.2015 г.

Съдът кредитира договорите представени с отговора на исковата молба от ответника. Същите не са оспорени от ищеца от една страна, а от друга страна-представените договори с исковата молба от ищеца съдържат значителни несъответствия. Така например са представени два договора с един и същи номер, но за различни жилищни обекти (представените на стр.64 и 113 от том І са договор № 97045 но единият е за жилищен обект № T2.L20.A04, а другият е за № T2.L20.A05, съответно представените на стр.359 и 457, том І от първоинстанционното дело договори са с различни номера съответно 97050 и 97051, а касаят един и същи жилищен обект № T2.L20.В05, а за жилищен обект с № T2.L20.A06 изобщо няма представен договор).

Констатираните несъответствия сочат, че договорите представени от ищеца са с разменени страници, поради което въззивният съд не ги кредитира.

Неотменна част от всеки един договор са Приложение № 1, в което е 5 посочен конкретния жилищен обект-площ, местоположение и план на самостоятелния обект, построен върху обозначения Поземлен имот, съгласно плановете и проектите, които ще бъдат изготвени от продавача и одобрени от местните власти в съответствие със Списък на материалите и Техническа спецификация, представляваща Приложение № 2, с подробно описание на някой завършени строителни работи, описани в Списъка на материалите и Техническа спецификация. По силата на договорите ответникът-продавач е поел задължението да прехвърли всеки един от конкретните десет обекта заедно със складови помещения, които ще бъдат индивидуализирани в техническия проект, както и заедно с припадащите се идеални части от правото на собственост върху Поземления имот, върху който ще бъде построен блока.

Във всеки договор е уговорена конкретна продажна цена, която представлява сумата, която ще се плати от купувача като авансово плащане, конкретно посочено за всеки договор и последващи вноски, които следва да бъдат заплащани от купувача с дължимото ДДС и са определени с размер и падеж в Схема на плащане, изготвена към всеки от десетте договора, представляваща Приложение № 3. Падежите са еднакви за всички договори, като плащането е разсрочено на 22 месечни вноски в периода от 19.08.2015 г. до 22.04.2017 г. Различен е размера на вноските по всеки един от договорите.

С доказателствата по делото ищецът доказа главно и пълно, че във връзка с поетото от него задължение да заплати продажната цена по начина и в сроковете, определени в договора, същият е заплатил на 27.10.2015 г. единствено сума в размер на 94 000 евро, за което ответното дружество е издало фактура № 362/27.10.2015 г.

Въззивният съд приема, че с нареденото на 25.04.2014 г. плащане в размер на 80 000 евро, ищецът не е изпълнил задълженията си по договорите за заплащане на част от продажната цена. Такова плащане не се установява на първо място, защото същото не е извършено по посочената в договорите банкова сметка на продавача, на второ място защото същото е извършено далеч преди да възникне задължение за плащане по процесните договори, които са сключени на 10.08.2015 г., а плащането е осъществено близо година и половина преди това и на трето място няма признание от страна на ответника, нито пък от неговото счетоводство се установява, сумата от 80 000 евро да е 6 призната като плащане по процесните договори и съответно да е осчетоводена по съответната сметка и партида, касаещи постъпление на суми по процесните договори. Такова признание не се установява и с приетата по делото имейл кореспонденция между ищеца и свидетелката А. П. М. служител на ответното дружество към 12.05.2022 г., която е потвърдила плащане в размер на 174 000 евро, доколкото с показанията на същата се установява, че имейлът е подаден от дома й, не е съгласуван предварително с никого и че тя не е имала право да взема каквито и да било решения по повод извършвани плащания и сключване на договори.