Решение № 101 от 04.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20251800500101 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК.

Образувано е по жалба С. С. С. срещу отказа на ДСИ при РС- Сливница да приключи производството по изп.д. № 68/2024г. по описа на ДСИ при РССливница, както и срещу постановлението за разноските. Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело било образувано въз основа на обезпечителна заповед от 02.08.2024 г., издадена по гр.д. № 8794/2024 г. на Софийския градски съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който КОНПИ е възнамерявала да предяви против жалбоподателя. Една от обезпечителните мерки била запор върху лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег.

№ СО **** СН. Според жалбоподателя, с влязло в сила на 10.12.2024 г. определение № 18789/21.11.2024 г. по гр.д. № 8794/2024 г. на СГС, така допуснатото обезпечение било отменено, а обезпечителната заповед от 02.08.2024 г. - обезсилена.

С молба вх. № 853/19.12.2024г. жалбоподателят поискал от ДСИ при PCСливница вдигане на запора върху автомобила, но му било заявено, че следва да плати разноските по изпълнението.

С нова молба от 08.01.2025г. С. отправил повторно искане за вдигане на запора, както и за приключване на производството по делото, респ. за определяне на дължимите разноски по делото.

По тази молба ДСИ бил постановил обжалваните в настоящото производство действия, за които жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен.

Жалбоподателят поддържа, че, съгласно акта на съдебния изпълнител, по делото имало незаплатени разноски в размер на 341,70 лв., съставляващи държавна такса за образуване на делото, депозит за вещо лице и държавни 1 такси за налагане и вдигане на запор, дължими към PC-Сливница. Сочи, че съдебният изпълнител бил оставил без уважение искането му за приключване на делото (което мотивирал с наличие на неплатени разноски в изпълнителното производство), както и искане за освобождаване от разноски (каквото жалбоподателят не бил отправял).

Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител бил определил незаконосъобразно разноските по изпълнителното дело. Позовава се на разпоредбата на чл. 120, ал. 3 от ЗОНПИ и намира, че ДСИ при PC - Сливница не се е съобразил с нея, като незаконосъобразно е определил държавни такси за образуване на делото, както и за налагане и за вдигане на запора. Развива съображения, че част от сумата 341,70 лв. вероятно е за възнаграждение на вещо лице и вероятно представлява разноски в изпълнението, за която счита, че се дължи от КОНПИ, тъй като Комисията била освободена от такси, но не и от разноски. Изразява становище, че тази част е следвало да бъде събрана от ДСИ предварително и е следвало да бъде платена от КОНПИ по силата на чл.

472 от ГПК, приложим и в обезпечителното производство на основание чл.

400, ал. 1 от ГПК. Счита, че няма основание, таксите и разноските в обезпечителното производство, образувано за обезпечение на бъдещ иск, което е отменено от съда по молба на бъдещия ищец, да бъдат за сметка на бъдещия ответник. Сочи, че ГПК не съдържа уредба на разноските в обезпечителното производство в хипотезата на отмяна на обезпечението и на непредявяване на обезпечения иск, но, независимо от това, следва да се прилага общото правило, че отговорността за разноски зависи от това, в чия полза е решено делото. Позовава се и на разрешението, съдържащо се в мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че производството по обезпечаване на иска се намира във функционална зависимост с исковия процес, от която следва, че правото на разноски за обезпечителното производство е кумулативно предпоставено от положителния изход на това производство за молителя и от разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза. Прави извод, че доколкото липсва изрична правна уредба за разноските в обезпечителното производство при отмяна на обезпечението преди предявяване на обезпечения иск, по аналогия следва да се приложат нормите за разноските в исковия и в изпълнителния процес. Във връзка с това изтъква разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, както и разпоредбата на ал. 3, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. ал. 4 – че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно която таксите и разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на хипотезата, в която изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда (какъвто е настоящият случай). По тези съображения намира, че ДСИ при РС- Сливница е определил незаконосъобразно разноски в изпълнителното производство в размер 341,70 лв. в тежест на С. С. С. и е отказал да приключи изпълнителното дело. Моли съда да отмени акта, обективиран в съобщение изх. № 76/14.01.2025 г. до С. С.

С., с който ДСИ при РС- Сливница е определил разноски в изпълнителното производство в размер 341,70 лв. и е отказал да приключи изпълнителното дело.

2

Насрещната страна КОНПИ е подала в срок писмени възражения по чл.

436, ал. 3 от ГПК, с които изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Анализира разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК и намира, че в случая е подадена жалба срещу необжалваемо действие на съдебния изпълнител, каквото е определяне на задължението за заплащане на държавни такси. Подчертава, че изпълнителното дело е било образувано по обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение за допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ срещу С. С., а, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 3 от ЗОНПИ, за действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси. Цитира и чл. 122, ал. 3 от ЗОНПИ, но подчертава, че КОНПИ не е направила искане за извършване на опис и оценка на процесния автомобил, собственост на жалбоподателя. Прави извод, че, след като тези действия са били извършени по инициатива на съдебния изпълнител, разноските са били определени законосъобразно. Сочи, че, съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника, поради което незаплатените в случая разноски от 341,70 лв. са възложени в тежест на длъжника. Моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалваните действия.

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния изпълнител, който описва действията по изп. дело № 68/2024г. в хронологичен ред. Изтъква, че делото е образувано въз основа на обезпечителна заповед, с която се налага обезпечителна мярка - запор на МПС. Съдебният изпълнител (съгласно чл. 400 от ГПК) привел в изпълнение наложената мярка, като изпратил съобщение до ответника, извършил опис и оценка, изпратил съобщение до регистър КАТ. В хода на налагане на допуснатата обезпечителната мярка, обаче, били извършени разноски в общ размер 351,91лв., част от които са заплатени от бюджета на РС-Сливница (депозит ВЛ и начислени ДТ за образуване на изпълнително дело, запор и опис).

Същевременно съдебният изпълнител подчертава, че молителят КОНПИ е освободен от заплащането на тези разноски съгласно чл. 120 от ЗОНПИ, а те не са внесени и от жалбоподателя. Твърди, че на 08.01.2025г. е бил сезиран с молба от С. с искане за вдигане на наложения запор, приключване на изпълнителното производство и определяне отговорността за разноски.

Същата била частично уважена, като е вдигнат запорът, но по останалите искания (а именно - за приключване на изпълнителното дело и определяне на разноски в тежест на ответната страна) е постановен отказ.

Допълнително, съдебният изпълнител развива съображения, че този вид дела се завеждат като изпълнителни, но, независимо от това, производствата по налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки нямат характера на изпълнителни дела. В такива производства съдебния изпълнител не е компетентен да признава и събира принудително разноски от страните (доколкото липсва изпълнителен титул), освен ако тези разноски се присъдят от съда в исковото производство. Оттук прави извод, че не са налице условията на чл. 433, ал. 2 от ГПК за приключване на изпълнителното производство, без да има разпореждане на съда за отговорността за разноски и/или тяхното заплащане от някоя от страните.

Също така, съдебният изпълнител сочи, че отговорността за разноски е 3 право на страната в чиято полза е решено делото, а въпросът за дължимостта на направените от страните разноски се разрешава в исковия процес, като във връзка с това цитира т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора по реда на чл. 78 от ГПК а не по реда на чл. 79 от ГПК.

В обобщение счита, че за ДСИ не съществува ред, по който да събере дължимите разноски, а ако такива са събрани неправомерно от страните, те могат да бъдат претендирани като обезщетение за вреди по исков ред.

Изразява становище за законосъобразност на отказа за приключване на изпълнителното дело, поради неизпълнение на условията по чл. 433, ал. 2 от ГПК, а именно - събиране на разноските.

По делото няма данни, на коя дата жалбоподателят е получил съобщение за обжалваните в настоящото производство действия. Поради това и с оглед обстоятелството, че актът на съдебния изпълнител е постановен на 09.01.2025г., а съобщение за него е изведено на 14.01.2025г. (видно от съдържанието на последното), следва да се приеме, че входираната на 22.01.2025г. при съдебния изпълнител жалба е подадена в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.

В частта, касаеща разноските в изпълнителното производство, жалбата е недопустима поради следните съображения:

Видно от точния текст на обжалваното постановление в тази му част, с него съдебният изпълнител е оставил без уважение искане на С. за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК. С такова искане, обаче, съдебният изпълнител не е бил сезиран.

Поради това произнасянето му по непредявено искане е недопустимо, а такава е и жалбата срещу него.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, постановлението за разноските е акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. От мотивите към тази част на тълкувателното решение е видно, че постановление за разноските е всеки акт, с който се определят такива. В случая, обаче, с диспозитивната част на обжалваното в настоящото производство постановление съдебният изпълнител не определя размера на дължимите разноски, а единствено в мотивите му изтъква наличието на непогасени такива като основание за отказа да приключи изпълнението. Още повече, че посочените разноски не са възложени изрично в тежест на жалбоподателя, а само са изложени принципни съображения за формирането им, както и за невъзможността да бъдат събрани от молителя. Дори да има съмнение по този въпрос, то 4 се преодолява от мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които самият той заявява, че е постановил отказ по искането на жалбоподателя да определи отговорността за разноските (т.е. по този въпрос няма произнасяне по същество). Поради това обжалваното постановление не определя размера на задължението на длъжника за разноски. Следователно, то няма характера на „постановление за разноски“ по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, и, съответно, не подлежи на самостоятелно обжалване. Не обосновава обратен извод невръченото на С. съобщение, изведено на 14.01.2025г., (л. 44 от изпълнителното дело), тъй като в него също не се конкретизира задълженото за разноските лице, а самите разноски от 341,91лв. са посочени единствено като основание за отказа на съдебния изпълнител да приключи производството.