Решение № 943 от 04.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330201848 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на М. Г. Г., против наказателно постановление № 43/28.04.2023г. издадено от Началник на 04 РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно.

Моли съда да отмени наказателното постановление. Излага съображения.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа подадената жалба.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 24.03.2023г. около 22.40 часа в гр. Пловдив, при извършена полицейска проверка в парк „Джумая“ на ул.

„Константин Иречек“ № 13, като родител не е придружила на обществено място от 22.00 часа до 06.00 часа непълнолетното си дете Г. В. Д., ЕГН:

**********, на *** години и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за неин придружител. Нарушен бил чл. 8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

В показанията си актосъставителят Д. Б. сочи, че поддържа констатациите в съставения от него акт. Няма спомен за извършената проверка.

От приложената по делото заповед № З- 9715/ 30.11.2010г. на Директора на ОД на МВР- Пловдив и чл.46 от ЗЗД се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващият орган.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление.

На първо място, изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не се установи по несъмнен и категоричен начин. В показанията си актосъставителят изрично посочи, че не си спомня за извършената проверка и не установи посочените фактически констатации в съставения от него АУАН.

Твърдението, че поддържа контатациите посочени в акта не установява вмененото нарушение по несъмнен и категоричен начин.

На следващо място, АУАН и НП, което преповратя текста му, са 2 съставени за извършено нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Практически са вменени две отделни и самостоятелни нарушения- по чл.8 ал.3 от ЗЗД (за придружаване на дете) и по чл.8 ал.4 от ЗЗД ( за осигуряване на пълнолетно дееспособно лице за придружител), а е наложено само едно наказание по чл.45 ал.3 от ЗЗД. Съгласно първите две норми родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст. Едва ако не могат да сторят това, възниква задължението им да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст. Видно от съдържанието на тези норми това са задължения за родителите и изобщо лицата натоварени да полагат грижи за дете, но се две отделин такива задължения. Още повече пък в чл. 45, ал. 3 ЗЗД ясно са разграничени две форми на изпълнително деяние, а именно родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв. Така на практика и с АУАН и с НП са вменени по две нарушения на жалбоподателката, тъй като от една страна допускането на деца без родител е деяние по чл. 8, ал. 3, а без придружител е такова по чл. 8, ал. 4 ЗЗД, за които изпълнителни деяния са предвидени отделни санкции.

Действително наказващия орган може да извърши юридическа корекция на вмененото нарушение, но в случая са били вменени две отделни нарушения с акта, а е наложено едно наказание. Така действително се нарушава правото на защита на нарушителя да разбере за кое точно нарушение е санкциониран.

Горното не може да бъде отстранено от съдената инстанция, което не може сама да налага глоба, без да е имало наложена такава с НП.

По нататък, доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и 3 с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.

№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е пошироко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.

Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че са налице обстоятелства, които да основават определянето на административното нарушението като маловажно.

Непълнолетното дете е на *** ***, т.е. почти е навършило пълнолетие, часът на констатираното нарушение е 22.40 часа, т.е. само 40 минути след разрешения час, съществуват данни по делото, че жалбоподателят майка на детето е била в близост- магазин „Билла“, няма извършени вредоносни и противообществени прояви от детето и от другите непълнолетни установени лица, няма констатирани други такива нарушения на жалбоподателя, детето е установено в парк, а не в развлекателни места в късни часове на денонощието, не е установено никакво противоправно или забранено от закона действие от страна на детето.

Разноски не следва да се присъждат доколкото няма доказателства за сторени такива, няма искане за присъждането им.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43/28.04.2023г. издадено от Началник на 04 РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на М. Г. Г., ЕГН:

**********, адрес: ***, родител на Г. В. Д., ЕГН: **********, на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5