Протокол № 203 от 12.10.2022, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 203 гр. Разград, 10.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223300600207 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

С. И. С., редовно призован, не се явява, за него адв. В..

А. С. С., редовно призован, не се явява, за него адв. Ч..

Адв.Ч.: Да се даде ход на делото.

Адв.В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия ДРАГАНОВ:

С Присъда № 6/10.05.2022 г., постановена по НЧХД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият А. С. С. от с. Мъдрево, обл. Разград е признат за виновен в това, че на 17.07.2021 г. в село Мъдрево, обл. Разград, на ул. „Дели орман“ е причинил лека телесна повреда на С. И. С. от село Мъдрево, обл. Разград, изразяваща се в хематом на лява орбита с подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на ляво око, разкъсно-контузни рани и охлузвания по предните повърхности на двете ушни миди и драскотини пред тях, кръвонасядания по гръдната стена и двете мишници, охлузвания и драскотини по двете подбедрици, драскотини в странична теменна област и странична област на шията от лявата страна, доВ. до временно разстройство на здравето, 1 неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на С. И. С. сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск в останалата част до предявения размер от 2000.00 лева като неоснователен.

Подсъдимият А. С. С. е осъден също и да заплати на С. И. С. сумата 912.00 лева – деловодни разноски, и по сметка на Районен съд – Разград сумата 60.00 лева – държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Против присъдата е постъпила жалба от адв. Ж. Ч. – упълномощен защитник на подсъдимия А. С. С.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската и част.

В жалбата се излага обстоятелството, че срещу подсъдимия има заведено и дело от друг частен тъжител, като двете дела касаят едни и същи обстоятелства, време, място и лица, участващи в инцидента. Според защитника като не е използвал дадената от чл. 41, ал.

3 от НПК възможност да обедини двете дела в едно производство, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Освен това съдът не допуснал разглеждането в условията на насрещност обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от подсъдимия в резултат на действията на частния тъжител, както и не е изложил становище относно приложението на института на реторсията, уреден в чл. 130, ал. 3 от НПК. Отделно от това се прави оплакване за несъразмерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено със степента на съпричиняване от страна на тъжителя. Предвид всичко изложено се преви искане въззивния съд да отмени присъдата изцяло, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и на това основание да отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.

След изготвяне на мотивите към присъдата допълнителни писмени съображения към жалбата не са депозирани.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на повереника на частния тъжител и граждански ищец адв. С. В., като не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 от НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 6 от НПК. Подсъдимият е дал обяснения на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, но същият има право да участват в производството и да дават 2 обяснения по всяко време.

Не се налага разпит на свидетели и вещи лица при условията на чл. 327, ал. 3 от НПК.

Съдът е преценил, че не е необходимо събирането на допълнителни доказателства и е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Адв. ЧОБАНТОВ: Поддържам жалбата. Нямам искане за нови доказателства. Съдът е преценил в разпореждането, че не е необходимо да се разпитват свидетели и страни допълнително.

Адв.В.: Считаме жалбата за неоснователна. По доказателствата нямаме искане.

СЪДЪТ с оглед становищата на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв.Ч.: Първото ни оплакване е свързано със съществени нарушения на процесуалните правила, по поначало беше свързано с цитираната в жалба разпоредба на чл.

41, ал. 3, която поначало не е императивна, но е казано, че съда може да обедини делата. Но как това е свързано с правото на защита на подсъдимия е видно, включително и от съдържанието на крайния съдебен акт - присъда.

Първо, ако вие служебно разгледате и как е протекло следващото въззивно дело по чнд № 13 на КРС свидетелите, които са разпитани, повтарят показанията, които са дали вече пред единия съд, който по-рано ги е разпитал с известни факти и обстоятелства. Което е посъществено. Нито една от двете присъди не е постановена по вътрешно убеждение на съдията. Ако вие погледнете мотивите към двете присъди, абсолютно еднакви. Сега разбира се едната е малко по-разширена, но при преценка на това защо следва да бъдат приети за недостоверни показанията от четирима наши разпитани свидетели по делото, което разгледате № 13 на стр. 5 последния абзац са изложени едни мотиви, абсолютно същите са преписани от съдията по другото нчхд № 14 на 8 страница последния абзац. Този е съществения въпрос, той е свързан с обосноваността на присъдата и това как съда е изпълнявал процесуалните си задължения. Винаги, когато съда е ползвал примерно съдебна практика на ВКС по правен въпрос, то не е преписване, но е ползвал мотиви, но вероятно вие за първи път ще видите по конкретни дела, когато се обсъждат показания на свидетели, абсолютно еднакво да бъдат преписани мотивите. Ние не знаем кой пръв е написал мотивите и кой от кого е преписал, но не се отнася само по този въпрос. Аз започвам с първия съществен въпрос, по който съда неправилно се е произнесъл, а това кой е предизвикал действията на двете страни, доВ. до увреждания, кой е имал провокиращо поведение и как това следва да се преценява като съпричиняващо поведение за настъпилия резултат. И тука мотивите на двамата съдии са абсолютно еднакви. Въпреки, че при обсъждане показанията на свидетелите във връзка с резултата да кажем, че обсъждайки експертизата и е казал да, 3 тук има обективни данни, които могат да подкрепят едната или другата теза, по отношение на това кой е предизвикал, неясно защо съдът и двете са елиминирали с абсолютно еднакви мотиви показанията на посочения от нас свидетел М.К., който подробно обяснил, както съда на няколко пъти е използвал израза другата група свидетели, последователно и безпротиворечиво, така и този свидетел последователно и безпротиворечиво е обяснил как подсъдимия С. съвсем нормално е бил в неговата компания, не е имал никакви изказвания по отношение на другата страна, как фактическата съпруга на пострадалия и неговата тъща са дошли от тяхната къща в този двор, как са започнали да се държат скандално, как са помолени, всичко това този съд с еднакви мотиви и другия съд са елиминирани. Ако говорим за обективни данни, едната къща се намира вярно от другата страна на улицата, тези свидетелки се намират зад къщата, според съда те ясно са чули разговора, който се е водил в съседна къща и за който няма никакви данни, че е бил с такъв висок тон, че да бъде възприет на няколко десетки метра. Обяснявам подробно този въпрос, който не е найсъществен, макар, че кой е предизвикал скандала и последвалите действия и вредоносен резултат има съществено значение за преценка поне на размера на гражданския иск, но все във връзка с това, че съда изобщо не е използвал вътрешното си убеждение след като същите мотиви е преписал от другия съдия, пък следващия съдия преписал от този.

Съдът е обсъждал данни по делото, тука вече свързано с необосноваността и това е най-важния въпрос за това, какво сме твърдели ние като резултат, увреждания, които е получил подсъдимия в резултат на да го наречем спречкването, макар, че то е с по-висока интензивност от съдържанието на тази дума. Никога не сме твърдели и това по делото е изяснено, че подсъдимият е получил така наречения травматичен шок от вида, който е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота или средна телесна повреда. От разпита на доктор А. е изяснено какъв вид травматичен шок се преценява в този случай и той не е свързан нито със животозастрашаващо здравословно състояние на пострадалия, нито може да се отнесе към друг вид телесна повреда. И тук този състав е преписал това, което е казал другия състав. Защо пострадалия не се е обърнал към прокуратурата, тъй като е дело от общ характер.Защо, ако е било такова здравословното му състояние, не е възприето и т.н. и т.н. Този вид травматичен шок поначало, това доктора добре го обяснява някаква временна силна болка, която не може да бъде диагностицирана, която е предварителна диагноза и което е по-важно ние никога не сме твърдели по делото, представили сме епикриза, защото то се съдържа това в нея, няма да откъснем страницата, в която пише травматичен шок, но винаги сме твърдели, че в резултат на нанесените удари от страна на другата страна пострадала в съдебния акт, който разгледате, увреждане от вида на болка и страдание е получил и подсъдимия. И след като има пространни осъждания, за това което излагам аз в мотивите на присъдата съда е пропуснал да посочи това, което е относимо. Вещото лице е казало, че в този случай е претърпяна болка и страдание, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2. Иначе подсъдимият и в показанията си, и обясненията си, поради близките отношения, поради съседските отношения ясно е заявил, че той не е имал намерение да се стигне до съдебно разглеждане на спора, затова не си е извадил медицинско, но когато след няколко дни е почувствал 4 влошаване на здравословното състояние, тогава е потърсил съответната помощ.

Ние сме наясно със съдебната практика, кога е налице реторсия и кога не. Ако в случая се приеме, че са налице две по вид различни леки телесни повреди, т.е. по ал. 1 и по ал. 2 очевидно е, че този институт е неприложим.

Тука следва да бъдат разгледани по-скоро нашите възражения, те са посочени в присъдата, за това какъв е бил умисъла, въпреки че за умисъла също е известна практиката се обосновава с вида на телесната повреда, но все пак в случая показанията на четирима свидетели, които ние сме посочили, от които само един свидетел да се приеме, че е заинтересован, съпругата на подсъдимия ясно посочват за действия, които той наистина активно е осъществил по отношение на пострадалия и по отношение на неговата фактическа тъща, пострадала по другото дело и от положението на телата на тези три лица нападатели и от положението на това как е било разположено тялото на подсъдимия, би следвало да се направи обоснования извод, че той се е защитавал, което се обосновава, както от разсъжденията, които направих и съда не е направил за това кой е предизвикал спречкването, така от обидата, бих казал с много жесток характер, която са му нанесли преди да започне спречкването като са го обвинили подсъдимия за смъртта на неговия баща.