Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 25.08.2021, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 75/2021
Вид
Решение № 161
Подписан
25.08.2021
В сила
08.06.2022
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1 и т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1 и т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.152, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.56, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.166, ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.166, ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.1, т.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1, ал.5 и ал.6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1, ал.5 и ал.6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27, ал.3 и ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27, ал.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27, ал.3 и ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.9а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.9б · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.9б, т.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 25.08.2021 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..………. съдебно заседание на първи юли ………………………..…....……………………………...…….…………. през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ….……………….……………………….

Мелиха Халил …………..….......…………….…..… като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов …........................ административно дело …………...

№75 …........ по описа за 2021 година …......................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от

Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от

ДОПК.

Производството е образувано по жалба от Ф.Ф.Х., с посочен в жалбата адрес: ***, подадена чрез адв.Д.К., вписан в Адвокатска колегия - *** под личен номер ***, със съдебен адрес:***, ***, Адвокатско съдружие „***”, против Акт за установяване на публично държавно вземане установяване на публично държавно вземане №09/06/1/0/00324/3/01/04/02 от 04.03.2021 год., издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.2, ал.2 и чл.17, ал.2, във връзка с неизпълнението на задълженията, предвидени в чл.13, ал.2, във връзка с чл.14, ал.1, т.1 и т.6 и чл.14, ал.1, т.14 от Договор №*** от *** год. и чл.45, т.6, във връзка с неизпълнението па задълженията предвидени в чл.42, т.1 и т.7, във връзка с чл.39 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.1, ал.5 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на жалбодателката Ф.Ф.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева, представляваща сумата на полученото първо и второ плащане по Договор №*** от *** година, съгласно таблица 1.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита процесния

АУПДВ за незаконосъобразен и моли съда да го отмени, като излага подробни доводи и съображения. Излага най-напред доводи относно допустимостта на жалбата и наличието на правен интерес от оспорване на процесния АУПДВ. На следващо място в жалбата се описва фактическата обстановка, респ. фактите и обстоятелствата, свързани с извършените проверки в стопанството на жалбоподателката, така, както са възприети и интерпретирани същите от нея. На следващо място в жалбата се твърди, че АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са развити подробни доводи и съображения в насока, че след като процедурата по издаването на оспорения АУПДВ е започнала след датата на влизане в сила на чл.9б от ЗПЗП, тоест след 03.01.2018 год., приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесните е

ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл.69 и следв. от същия закон и че в нарушение на установените в закона административно производствени правила, директорът на ОД на ДФЗ - Кърджали не е издал решение за финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ, а АУПДВ на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП.

По изложените съображения и констатирани отменителни основания по чл.146, т.1 и т.3 от АПК, жалбоподателката счита, че оспорения АУПДВ е нищожен. На следващо място, в жалбата се твърди, че административният орган не е спазил установената форма, като се сочи, че съгласно чл.57 от АПК, административният акт се издава не по-късно от 14 дни от започване на производството и че е вярно, че издаващият орган има право на време, за да събере доказателства и информация по преписката, но в случая ДФ „Земеделие” открил производство по издаване на акта на 14.05.2020 год., а самият АУПДВ бил издаден на 04.03.2021 год., т.е. близо година по-късно. Развити са доводи в тази насока, като жалбоподателката счта, че поведението на ДФ „Земеделие” в процедурата по издаване е недобросъвестно, като целта на Фонда, видно и от кореспонденцията и цялостният подход на същия по случая е била единствено да бави максимално дълго издаването на акта, за да може жалбоподателката да направи максимално много инвестиции в своя обект, които впоследствие да се окажат безсмислени в случай, че актът влезе в сила. На следващо място, в жалбата се твърди, че заключенията в акта не отговарят на действителността, като се сочи, че на стр.2 в АУПДВ органът направил извод, че в т.3. „Очаквани резултати за развитието на дейностите на земеделското стопанство” било посочено като очакван резултат „ ... Достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС ...” и че съгласно бизнес плана, за тази цел било необходимо ползвателят да изпълни изискванията на Наредба №26 от 14.10.2010 год. за специфичните изисквания а директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, а ползвателят не бил вписан в списъка на ОДБХ и не притежавал издадено удостоверение от директора на ОДБХ, като в тази връзка бил направен извод, че жалбоподателката е нарушила чл.6, ал.1 и ал.3 от Договора. В тази връзка, в жалбата се сочи, че съгласно посочените разпоредби, жалбоподателката е длъжна да изпълни изцяло бизнес плана си в срок до 10.05.2018 год., но на първо място, никъде в посочените в Бизнес плана цели не било заложено, че жалбоподателяката трябва да бъде вписана в „списък на ОДБХ” и да притежава „издадено удостоверение от директора на ОДБХ по реда на чл.39, ал.4 от Наредба №26 ...”, като се твърди, че това е свободна интерпретация на целите на Бизнес плана от страна на ДФЗ и че бизнес планът е част от договора и освен ако в него не е посочено изрично, че ползвателят е длъжен да получи посоченото в Акта удостоверение, то няма как да се приеме, че такова задължение съществува. Жалбоподателката счита, че е изпълнила абсолютно всички конкретно посочени задължения в Бизнес плана си и ДФ „Земеделие” няма право на свободно тълкуване на разпоредбите на Договора, каквото е направил в АУПДВ. Моли да се обърне внимание и на Приложение 3 към Договора, в което изрично били посочени специфичните цели и резултати, които жалбоподателката трябва да постигне, но в тях никъде не било посочено, че трябва да е вписана в списък на ОДБХ. Ha второ място, в жалбата са развити и доводи, че дори и да се приеме, при свободно и широко тълкуване на Договора и Бизнес плана, че жалбоподателката е имала задължение да бъде вписана в „списък на ОДБХ” и да притежава „издадено удостоверение от директора на ОДБХ по реда на чл.39, ал.4 от Наредба №26 ...”, то видно от дефиницията на понятието „Точно изпълнение на бизнес плана”, точно изпълнение е: а) изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици №7 (колони Б и В) и №8 (колона Г) на бизнес плана и че видно от Бизнес плана, „крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана” е 10.05.2018 год. и това е и крайната дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Сочи се, че ДФ „Земеделие” е направил второто плащане по Договора през май 2019 год., като съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Договора, второто плащане по Договора се извършва „в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от този Договор” и че е абсолютно ясно, че второто плащане по Договора се извършва единствено и само, ако ползвателят е изпълнил бизнес плана, както и че е ясно, че през 2018 год. ДФ „Земеделие” е правил проверки на жалбоподателката и е преценил, че тя е изпълнила бизнес плана, иначе не би й отпуснал второто плащане по Договора, още повече, че съгласно чл.9, ал.1, т.2 от Договора, ползвателят изобщо няма право да получи второ плащане, ако не е изпълнил „точно бизнес плана включително в частта на заложените специфични цели и резултати”. В жалбата се сочи, че е напълно необяснимо, как една бюджетна институция като ДФ „Земеделие”, която има за цел да подпомага земеделските стопани, е проверявала жалбоподателя при подаване на молбата й за второ плащане; преценила е, че тя е изпълнила бизнес плана си; наредила е втората част от плащането по Договора и изведнъж, след близо 2 години след изплащането на второто плащане, се е сетила, че бизнес планът не бил изпълнен, тълкувайки свободно текста в документа и поради това жалбоподателката счита, че към датата на второто плащане по договора, ДФ „Земеделие” също не е имал разбиране, че тя трябва да е регистрирана в „списък на ОДБХ” и да притежава „издадено удостоверение от директора на ОДБХ по реда на чл.39, ал.4 от Наредба №26 ...”, просто защото такова задължение не фигурира в Бизнес плана и към онзи момент, Фондът не е имал влошена комуникация с жалбоподателката.

Счита също, че в светлината на развитието на комуникацията между страните, считано от пролетта на 2020 год., ДФ „Земеделие” изведнъж е решил, че жалбоподателката има такова задължение и е решил на издаде настоящия АУПДВ, като наказание за комуникацията на жалбоподателката.

В жалбата се сочи на следващо място, че чл.6, ал.4 от Договора предвижда, че „срокът за изпълнение на всички нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя, произтичащи от предоставената финансова помощ, е 5 години от подписване на този договор ...” и че този срок изтича на 25.04.2021 год., като се твърди, че реално няма никаква необходимост от издаване на акта и че ако наистина ДФ „Земеделие” е считал, че вписването в посочените регистри на ОДБХ е част от Договора, то е можел да направи предписание на жалбоподателката да се впише в тези регистри с предупреждение, че ако не го направи в посочения срок, ще счете, че има нарушение на Договора, но фактът, че ДФ „Земеделие” не дал тази възможност на жалбоподателката, заедно с неяснотата, как точно е стигнал до заключението, че вписването в тези регистри е задължение на жалбоподателката според бизнес плана, показвал единствено, че настоящият АУПДВ е издаден вследствие на влошената комуникация между страните от април 2020 год. и е незаконосъобразен. Поради изложените съображения, жалбодателката моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Кърджали, както и моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Към жалбата са приложени писмени доказателства и са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Ф.Ф.Х., с адрес:

***, се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.Д.К. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея съображения. Обръща внимание на три пункта, като сочи най-напред, че АУПДВ е издаден на основание, че жалбоподателката е нарушила договора си и Наредба №14 и че твърдяното от ДФ „Земеделие” договорно задължение, което не е изпълнено, е това, че жалбоподателката не е достигнала съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти. Твърди, че такова задължение жалбоподателката няма нито в договора, нито в бизнес-плана и че абсолютно никъде в договора и в бизнес-плана не било посочено, че жалбоподателката е трябвало да бъде вписана в списъка към ОДБХ, каквото тълкувание прави ДФ „Земеделие”. Сочи, че в протокола, който е на л.159 от административната преписка, изрично било записано, че жалбоподателката Ф.Х. е достигнала съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти и е извършено второ плащане и че е налице цялостно поведение на ДФ „Земеделие” до месец април 2020 год., което е в посока на това, че жалбоподателката е изпълнила задълженията си, извършено е второ плащане и в края на договора, две години след всичките констатации, в ДФ „Земеделие” се сещат, че има някакъв проблем. Твърди, че никъде в одита не пише, че жалбоподателката или лицето, с което тя живее, са нарушили каквото и да е и че тогава възниква въпросът: Защо ДФ „Земеделие” е приел, че жалбоподателката не е изпълнила бизнес-плана? Заявява, че не случайно са поискали прокурорската преписка, тъй като от нея ставали видни две неща: Колкото и да е бил стресиран г-н А., очевидно в *** всички сигнали и възражения отивали лично при него и затова пълномощникът на жалбоподателката искал да го попита, дали това е практика тук, в ***. Счита също, че второто нещо, което ставало ясно е, че от РЗИ – Кърджали може би са му казали да звънне на телефон 112 и той е звънял два пъти, като час и половина по-късно служителката била извикана за разпит. тъй като лицето, с което жалбоподателката съжителства, не е допуснал ДФ „Земеделие”, бил налице административен тормоз срещу двама души, които очевидно са свързани и се измисляли аргументи от ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, за да им се издадат АУПДВ, а вече и НАП били задействали, тъй като са били запорирани сметките и хората били тотално блокирани. По тези съображения, моли съда да отмени оспорения АУПДВ, тъй като в него няма нито едно основание за нарушаване на договора и бизнес-плана, а напротив, ДФ „Земеделие” през цялото време на договора е твърдял точно обратното и категорично одитът не твърдял такова нещо, договорът бил изпълнен, бизнес-планът бил изпълнен. Моли също, да бъдат присъдени на жалбоподателката направените по делото разноски, за което представя списък за направените разноски, ведно с платежно нареждане от Банка „ДСК” ЕАД.