Решение № 28 от 27.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кърджали, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500032 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, вр. чл. 95, ал.5 от ГПК.

С Определение рег.№ 43/28.01.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 39/2026 г. по описа на Апелативен съд – П., на основание чл.23, ал.3 от ГПК е определен Окръжен съд – К. да разгледа подадената с вх. № 10967/27.10.2025 г. от М. М. С. жалба против Постановление № 15251/2025 г. по изп.д. № 157/2024 г. на ДСИ при Районен съд – С. З., по която жалба е образувано в.гр.д. № 766/2025 г. по описа на Окръжен съд – С. З.

С обжалваното пред настоящата инстанция Постановление № 15251/2025 г., ДСИ при Районен съд – С. З. е отказал да назначи служебен адвокат на жалбоподателя, в качеството му на длъжник по изп.д. № 157/2024 г. с мотиви, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, предвид преценката за допустимост на искането, в частност имотното състояние на длъжника, доколкото същият притежава още 1/2 и.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., район Л., ул.

1

„К.“ № **, ет.*, ап.**, с площ 127.60 кв.м., с данъчна оценка 158 526.20 лв., който не е посочен в представената декларация, както и не е представено решение на ТЕЛК по твърдението, че С. е инвалид.

Жалбодателят намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, нарушаващо гражданските и процесуални му права.

Излага доводи, че същото съдържа неверни твърдения по отношение притежавания от него имот в гр. С., ул. „К.“ № **, тъй като не е приет по наследство, както и по отношение на здравословното му състояние. Изтъква, че е представил Решение на НЕЛК с 88 % инвалидност. Твърди, че не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв, тъй като няма юридическо образование. Сочи, че е приложил декларация за материално състояние, видно от която месечните му доходи са малко над 400 лева, а разходите му за лекарства около 90 лева месечно. Изтъква, че повече от половината му „дългове“ към П. на РБ са прихванати от негови вземания, а целият му дълг към НАП отпаднал след влезли в сила Решение № 18/30.01.2025 г. по в.гр.д. № 15/2025 г. и Решение № 55/08.04.2025 г. по в.гр.д.

№ 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – К.. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и да му бъде допусната правна помощ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят П. на Р. Б. не е подал възражение по жалбата.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК, ДСИ при Районен съд – С. З. е изложил мотиви, в които е посочил, че по молба на взискателя е наложена възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот в гр. С. З., но действия по опис не са предприемани и по никакъв начин не са нарушавани права на длъжника. ДСИ сочи, че по изп.дело няма представено удостоверение за отказ от наследство, а по отношение представеното решение на НЕЛК длъжникът е работоспособен. Относно изявлението за прихващане, ДСИ сочи, че по изп.дело е приложено единствено изявление от П. на Р. Б. с вх. № 9359/05.09.2025 г. за приспадане на сумата от 143.56 лева, като уточнява, че други изявления за прихващане на насрещни задължения не са постъпвали.

Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

От приложеното към жалбата заверено копие от изпълнително дело № 157/2024 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд –С. З., 2 се установява, че същото е образувано на 09.04.2024 г. по молба вх. № 2146/25.03.2024 г. и молба вх. № 2563/08.04.2024 г. (за отстраняване на нередовности) от П. на РБ, ведно с изпълнителен лист от 28.02.2024 г., издаден въз основа на влезли в сила Решение № 116/26.01.2023 г. по в.гр.д. № 2195/2022 г. по описа на С. А. съд и Определение № 435/31.01.2024 г. по гр.д.

№ 2919/2023 г. на ВКС против М. М. С. за сумата от 900 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производствата по гр.д. № 120/2020 г. на С. О. съд, в.гр.д. № 2195/2022 г. по описа на С. А. съд и гр.д. № 2919/2023 г. на ВКС.

С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение/пенсия, върху банковите му сметки, запор на движими вещи (автомобили), вземанията по договор за аренда и вземанията от трети лица, както налагане на възбрана на недвижим имот.

По образуваното изпълнително имуществото на длъжника. е извършено проучване на

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 3650/11.04.2024 г., ДСИ при Районен съд – С. З. длъжникът М. М. С. е поканен да заплати дължимите по образуваното изпълнително дело № 157/2024 г. суми в общ размер на 1 230.88 лв. към 11.04.2024 г., от които 900 лв. главница, 187.89 лв. лихви, 5 лв. присъдени разноски и 50.60 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.53 от ТДТГПК в полза на Районен съд – С. З. в размер на 125.28лв., както и други суми в общ размер на 150 лв./в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, в.л., за пазач/. Същата е връчена лично на длъжника на 08.05.2024 г.

С Разпореждане изх. № 4273/25.04.2024 г. на основание чл. 458 ГПК, вр. с чл. 191 ДОПК, Държавата в лицето на НАП С. е присъединена като взискател по изпълнителното дело.

Със съобщение изх. № 4275/25.04.2024 г. длъжникът М. М. С. е уведомен, че като взискател по делото е присъединена Държавата в лицето на НАП до размера на сумата от 2456.90 лв. Съобщението е връчено лично на длъжника на 08.05.2025 г.

С молба вх. № 8389/11.08.2025 г. от взискателя П. на РБ е поискано налагане на възбрана на установения недвижим имот – 1/2 идеална част от 3 сграда в гр.С. З.,ул.“В. Л.“ № **.

С Разпореждане изх.№ 12060/11.08.2025 г. изпълнително дело № 157/2024 г. е наложена възбрана на 1/6 идеална част от дворно място в гр. С.

З., ул.“В. Л.“ № **, с идентификатор № *****.***.***, ведно с 1/2 идеална част от построената в него жилищна сграда на два етажа с идентификатор № *****.***.***.*.

Със съобщение изх. № 12641/20.08.2025 г. наложената възбрана е съобщена на длъжника. Съобщението е връчено на 02.09.2025 г.

С молба вх. № 9359/05.09.2025 г., взискателят е уведомил ДСИ при Районен съд – С. З., че сумата от 143.56 лева следва да бъде приспадната от вземанията по изп.дело, тъй като е погасена вследствие на извършено прихващане на насрещни вземания на длъжника.

Със съобщение изх. № 13494/09.09.2025 г. длъжникът е уведомен, че от задължението му е приспадната сумата от 143.56 лева.

С писмо изх. № 13493/09.09.2025 г. е изискана справка от Община С., отдел МДТ за притежаваните от М. М. С. имоти и движими вещи лична и съпружеска общност, в качеството му на физическо или юридическо лице по смисъла на ТЗ.

В отговор са постъпили: писмо вх. № 9475/11.09.2025 г. от С. община, отдел Общински приходи „Л.“, видно от който М. М. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от жилище, находящо се в гр. С., район Л., ул. „К.“№ **, ет.*, ап.**, с площ 127.60 кв.м., с данъчна оценка 81053.18 евро (158 526.20 лв.), съответно за 1/2 ид.ч. – 40526.59 евро (79263.10 лв.). Лицето няма декларирани МПС; няма деклариран патент; няма декларирано куче и туристически данък, както и писмо вх. № 9537/15.09.2025 г. от С. община, отдел Общински приходи „Л.“, видно от който М. М. С. няма декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на гр. С..

На 09.09.2025 г. от длъжника е подадена жалба вх. № 9395/09.09.2025 г. до ДСИ при Районен съд – С. З. срещу наложената възбрана с довод, че жилището е негово единствено. Посочено е също, че вземането на взискателя е удовлетворено. Направено е искане по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски по производството, като е приложена декларация за материално състояние от 09.09.2025 г. и Експертно решение № 4

*****/22.05.2025 г. на НЕЛК, с което му е определена 88 %ТНР без чужда помощ за срок от една година – до 01.12.2025 г., с водеща диагноза и общо заболяване „Сърдечна недостатъчност“.

На 09.09.2025 г. от длъжника е подадено искане вх. № 9396/09.09.2025 г. за назначаване на служебен адвокат, който да му помогне при защита на правата му в изпълнителното производство, тъй като е социално слаб инвалид и няма правно образование. Към искането е приложена декларация за материално състояние и Заповед № ЗСП/Д-СТ/1108/29.07.2024 г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия в размер на 553.75 лева.

С Разпореждане изх. № 13569/10.09.2025 г. искането на длъжника е изпратено на Районен съд – С. З., по компетентност.

С писмо изх. № 8562/19.09.2025 г. искането на длъжника за предоставяне на правна помощ по изпълнителното дело е върнато от районния съд на ДСИ, за произнасяне.

С обжалваното пред настоящата инстанция Постановление изх. № 15251/13.10.2026 г. на ДСИ при Районен съд – С. З. е отказано назначаване на служебен адвокат на длъжника М. М. С. с мотиви, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство и предоставянето на правна помощ не е оправдано от ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, като се има предвид дължимата преценка за допустимост на претенцията, а именно имотното състояние на длъжника. От ДСИ е отбелязано, че в подадената декларация длъжникът М. С. е посочил, че притежава 50% от жилище с площ 62 кв.м. в гр. С. З., но при направеното проучване на имотното му състояние било установено, че същият притежава още 1/2 и.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., район Л., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. **, с площ 127.60 кв.м. и данъчна оценка 158 526.20 лв., който не е посочен в представената декларация, както и не е представено решение на ТЕЛК във връзка с твърдението, че длъжникът е инвалид.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, настоящата инстанция приема следното:

Подадената частна жалба не попада в лимитативно изброените основания по чл. 435, ал. 2 от ГПК, при наличието на които длъжникът има 5 право да обжалва действията на съдебния изпълнител, но като подадена от страна по изпълнително дело – длъжник, който търси правна помощ в това си качество срещу отказ да му бъде предоставена такава, е процесуално допустима.

По съществото си е основателна по следните съображения:

Институтът на правната помощ цели да гарантира равен достъп за защита на лични или имуществени права на лица, чието материално положение не позволява поемане на разходите за договорна правна помощ.

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в две хипотези: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда.

Съобразно § 2 от ДР на ЗПП , правната помощ по граждански дела включва и правна помощ по последващото изпълнително производство, което е започнато в срок една година от влизането в сила на съдебното решение, ако няма промяна в обстоятелствата, които са били налице по време на разглеждането на молбата за правна помощ. Същата норма обаче има предвид случаите, когато на молителя вече е била предоставена правна помощ по делото и в образуваното изпълнително производство е допустимо да се представлява /ако не са се изменили условията/, от назначения му процесуален представител на основание чл. 21, т. 3 от ЗПП .

В конкретния случай, въз основа на издадения изпълнителен лист от 28.02.2024 г. по влезли в сила Решение № 116/26.01.2023 г. по в.гр.д. № 2195/2022 г. по описа на С. А. съд и Определение № 435/31.01.2024 г. по гр.д.

№ 2919/2023 г. на ВКС на 09.04.2024 г. е образувано изп.дело № 157/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – С. З., т.е. в срока от една година от влизането в сила на съдебното решение (31.01.2024 г.), е образувано последващото изпълнително дело за парично вземане в размер на 900 лв., представляващо разноски за юрисконсултско възнаграждение. От материалите по същото не се установява на жалбоподателя да е била предоставена правна помощ по гражданското дело, нито има такива твърдения от същия. Ето защо следва да бъде разгледана втората хипотеза.