Определение № 331 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Частно наказателно дело № 20265330202962 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.05.2026г. на РП – Пловдив е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №369/2025г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Срещу прокурорския акт е депозирана жалба от К. С. Т. и А. С. Т., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Иска се отмяната му и връщане на делото на РП – Пловдив.

Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена от надлежна страна, в предвидения срок. Обстоятелството, че престъплението по чл.323 от НК, за което се води досъдебното производство, е в Глава Х „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, не ограничава възникването на фигурата на пострадал. Действително самоуправното посегателство е първично насочено срещу установения държавен ред за решаване на правни спорове, но като вторична /непряка/ последица винаги може да засегне отделни лични или собственически права. В тези хипотези, Л.то, чийто права са накърнени, се явява пострадал от деянието, макар и претендираните вреди в някои случаи да 1 са несъставомерни. Всъщност тяхната съставомерност никога не е била под условие за това да се признае наличието на „пострадал“ и това становище е подкрепено от практиката на ВКС. /виж Решение №346 от 23.12.2011г. на ВКС по н.д. №1787/2011г., І н.о., Решение №30 от 04.02.2013г. на ВКС по н.д.

№2150/2012г., ІІ н.о./.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство №369/2025г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив е образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за това, че през 2024г. в землището на с. ***, обл. Пловдив – деецът самоволно – не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително право, а именно право на собственост върху недвижим имот – нива, находяща се в местността „***“ на с. ***, обл.

Пловдив. По делото не е бил привлечен обвиняем.

С атакуваното постановление прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

В настоящото производство съдът като последваща инстанция по силата на чл.243, ал.5 от НПК проверява обосноваността и законосъобразността на акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като проверката е концентрирана както относно фактическите констатации, така също и досежно направените правните изводи, базиращи се на изложените факти.

В обжалвания прокурорски акт представителят на РП – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите К. Т. и А. Т. са брат и сестра. През 2014г. двамата свидетели придобили, заедно с починалата си майка, чрез договор за делба с останалите наследници следния имот - нива с площ 4,1дка - идентификатор *** в местността „***“ в землището на с.***, обл. Пловдив. Тъй като живеели в гр.*** двамата свидетели не посещавали процесния имот, не го обработвали или пък отдавали под аренда. През лятото на 2025г. получили съобщения от кадастрална служба, с което били уведомени, че е наЛ. дублиране на собствеността на имота. При справка в имотния регистър установили, че е бил издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 04.06.2024г. от нотариус И.Г. от гр.Пловдив, съгласно който собственик на имота се явявал Т.М. /на ***/ от гр.***. Свидетелите веднага подали сигнал в 2 полицията /по който впоследствие било образувано настоящето наказателно производство/. Наред с това депозирали и искова молба в РС – Пловдив, с искане за отмяна на констативния НА на нотариус И.Г.. Било образувано гр.д.

№20255330112818 по описа на РС – Пловдив, I гр.с., по което към момента на приключване на разследването нямало постановено влязло в сила решение.

Свид. Т.М. бил собственик на два имота - земеделски ниви, находящи се в местността „***“ в землището на с. ***, обл. Пловдивска от 2006г. Същите били в съседство с имота на свидетелите К. и А. Т.и. Над 15 години свид. М. обработвал и стопанисвал и трите ниви. Първоначално обработвал само двете ниви, придобити от него с НА, като засадил лозя, но виждайки, че съседният имот /нивата с идентификатор ***/ е запустял и изоставен започнал да обработва и него. Тъй като през тези години в селото никой не се появил да нагледа имота свид. М. решил да си извади нотариален акт за собственост предвид факта, че добросъвестно стопанисвал същия над 15 години.

Разговарял с живущи от селото, като трима от тях, а именно свидетелите С.К., И.К. и С.К. се явили на 04.06.2024г. заедно със свид. М. пред нотариус И.Г. в гр.Пловдив, където потвърдили факта, че над десет години М. е стопанисвал процесния имот. Поради това и бил издаден констативен НА на основание придобивна давност.

Впоследствие, узнавайки, че от страна на свидетелите Т.и е наЛ. претенция, респективно е бил сезиран РС - Пловдив с искова молба, свид. М. преустановил стопанисването на процесния имот.

На база на правилно изложени факти прокурорът е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на основанието на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. За този извод е подложил на внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства. Изводът на прокурора е правилен и законосъобразен. Изпълнителното деяние на самоуправството от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по установения от закона ред. За да бъде извършено самоуправство следва да е наЛ. възникнал спор за вещно, облигационно или друго имуществено право между две страни, като самоуправството може да бъде извършено единствено при наличието на такъв спор. От събраните по делото доказателства се установява само, че свид. М. е обработвал имота /нива с площ 4,1дка - идентификатор *** в местността „***“ в землището на 3 с.***, обл. Пловдив/ в годините, които са предхождали подаването на жалбата от А. Т. и К. Т., станала повод за образуване на досъдебното производство, както и преди подаване на исковата молба в РС – Пловдив. Т.е. към момента, в който свид. М. е обработвал имота, не е бил наЛ. правен спор между него и свидетелите А. и К. Т.и. Самоуправство е наЛ. само тогава, когато спорът е породен единствено от насрещната страна по правоотношението, каквото оспорване в настоящия случай към момента на извършените от Т. М. действия по обработване на имота липсва. Тъй като е нямало оспорване от тази друга насрещна страна /свидетелите А. и К. Т.и / с действията си Т. М. не е извършил самоуправство.

Освен изложеното следва да се посочи, че от субективна страна посоченото престъпление се характеризира с форма на вина пряк умисъл, т.е. деецът във всички случаи трябва да знае за предварителното оспорване на другата страна. В конкретния случай действията на свид. Т. М. са били оспорени от свидетелите А. и К. Т.и с подаване на искова молба в РС – Пловдив и с подаване на жалбата, инициирала досъдебното производство.

Извършеното трасиране на имота по заявление на К. Т. и други предприети от него действия във връзка с процесния имот /наглеждането и обикалянето му и др./ не са стигнали до знанието на свид. Т. М.. След оспорването /което в случая е настъпило едва с подаване на исковата молба и жалбата до ОДМВР/, от страна на Т. М. не е била внесена самоволно противоправна промяна в съществуващото фактическо положение, каквото действие е необходимо да бъде направено, за да е осъществен престъпният състав на чл.323, ал.1 от НК.

До този извод е стигнал и представителят на РП – Пловдив, като правилно е счел, че наказателното производство следва да бъде прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

С оглед на изложеното съдът намира обжалваното постановление на РП – Пловдив за обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на осн. чл.243, ал.6, т.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно 4 производство от 13.05.2026г. на РП – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №369/2025г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

КОПИЕ от настоящото определение да се изпрати на РП – Пловдив, на К. С. Т. и А. С. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението пред ОС - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5